Р Е Ш Е Н И Е

№568

Гр.Шумен, 28 Октомври 2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на тридесети септември две хиляди и девета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. Маринов

при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1454 по описа за 2009 година на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно съединени искови претенции с правно основание чл.108 от ЗС и чл.45 от ЗЗД.

В исковата си молба до съда ищеца – Й.И.С. излага, че е собственик на л.а. "Волво" с ДК №Н5232АН, който предоставил на зет си Б.Г. за ползване. Последния от своя страна го предоставил на Р.Е. за няколко дена, и когато отишъл да търси автомобила установил, че Е. го заложил срещу определена сума при ответника – Л.Ф.Л.. Ответникът бил канен да върне процесния автомобил, но той отказал. Предвид изложеното, ищеца моли, да бъде постановено решение, с което ответника да бъде осъден да предаде владението на процесната вещ, да му заплати причинените неимуществени вреди в размер на 500 лева, и имуществени в размер на 1000 лева, както и да му бъдат присъдени направените деловодни разноски.

Ответникът, е представил отговор в законния едномесечен срок, оспорва предявените претенции, и моли същите да бъдат отхвърлени, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Фактическите твърдения на ищеца се потвърждават от представените по делото писмени доказателства, и от разпитаните в съдебно заседание свидетели. Ответникът не оспорва обстоятелството, че към настоящия момент владее автомобила. Едва с писмените си бележки ответникът е оспорил правото на собственост на ищеца. За да удостовери горното, ищеца е представил Свидетелство за регистрация част І за процесния автомобил, в което е отразено, че той е собственик на автомобила. Вярно е, че съобразно ЗДП, собствеността върху МПС се прехвърля с писмен договор с нотариална заверка на подписите, но от друга страна и съобразно Наредба І – 45/24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях – чл.12 и сл. и чл.14 и сл. от наредбата, както при първоначална регистрация на МПС, така и при промяна в регистрацията, се издава свидетелство за регистрация, като за това е необходимо да се представят доказателства, установяващи произхода и собствеността на превозното средство, а при промяна на собствеността и договора за прехвърлянето и. Или не е възможно административния орган, да е издал горното свидетелство без да му е представени такъв документ, и най – малкото е индиция за наличието на такъв, като следва да се отчете и факта, че при своевременно оспорване в тази насока ищецът е могъл да представи договора въз основа на който е придобил собствеността, или съответно същият да бъде изискан от МВР. Няма данни, а и ответникът не сочи, ищецът да е прехвърлил след придобиването на автомобила собствеността върху автомобила на друго лице, нито се установява придобиване на оригинерно основание.

За успешното провеждане на иска по чл.108 от ЗС е необходимо наличието, в кумулативна даденост, на следните предпоставки: ищеца да е собственик на вещта; тя да се намира във владение на ответника, и последният да я държи без правно основание. От събраните по делото доказателства се установява, че ищеца е собственик на процесната вещ, както се установи и, че ответника го владее понастоящем, без годно правно основание противопоставимо на действителния собственик, поради което и следва да се приеме, че ответника го владее без правно основание. Ето защо, съдът намира че предявеният ревандикационен иск следва да се уважи.

Досежно предявените претенции по чл.45 от ЗЗД. Върху ищеца лежи тежестта да докаже причинените неимуществени и имуществени вреди, както и размера им. В тази насока ищецът не ангажира никакви доказателства, установяващи както наличието на такива вреди, така и размера им, поради което и тези искове следва да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца, следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 80 лева, съразмерно с уважената част от исковете, представляващи платена държавна такса по уваженият ревандикационен иск и депозити за призоваване на свидетелите, а таксите по отхвърлените претенции за вреди, както и договореният адвокатски хонорар не следва да се присъждат, доколкото в договора за правна защита и съдействие няма отразена внесена сума, т.е. само договореното възнаграждение не представлява заплатени разноски по смисъла на чл.78 от ГПК. Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски в настоящото производство

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.Ф.Л. с ЕГН ********** *** Освободител №149, че Й.И.С. с ЕГН **********,***, е собственик на следния автомобил: Лек автомобил "ВОЛВО В 40", с рег.№Н5232АН, сив металик, с двигател №В4204S963679, и рама №YV1VW1623VF080580.

ОСЪЖДА Л.Ф.Л. с ЕГН **********, дА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на Й.И.С. с ЕГН **********, върху горепосочения собствен на ищеца лек автомобил.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Й.И.С. с ЕГН ********** срещу Л.Ф.Л. с ЕГН **********, искове за заплащане на 500 лева неимуществени и 1000 лева имуществени вреди, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА Л.Ф.Л. с ЕГН **********, дА заплатИ на Й.И.С. с ЕГН **********, сумата от 80 лв. /осемдесет лева/, представляваща направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от предявените искове.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: