Р Е Ш Е Н И Е Т 140
Гр.Шумен,
30 Октомври 2009г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, в открито заседание на седми
октомври две хиляди и девета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М.
Маринов
при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№1506 по описа за 2009 година на ШРС, за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, чл.236, ал.2 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда ищецът - Община - Шумен сочи,
че по силата на договор за наем от 26.08.1997г., сключен между страните,
ответникът бил наемател на терен с площ 4 кв.м. в гр.Шумен, гаров
площад. Договорът бил многократно анексиран, като с писмо изх.№26001723/23.03.2007г.
на кмета на Община Шумен, до наемателя било отправено предизвестие на основание
т.4 от договора за прекратяването му, като имота следвало да се освободи до
31.03.2007г., ведно с покана да погаси неизплатените наемни вноски. Ответника
бил нередовен в плащането си и дължал наем в размер на 749,98 лева за периода м.Март 2003г. – м.Март 2007г.
Върху тази сума, ответника дължал и лихва за забава до предявяване на иска в
размер на 404,85 лева, както и ДДС върху главницата в размер на 149,97 лева. От
м.Април 2007г. до 05.10.2008г. ответника продължил
ползването на процесния имот без правно основание, поради което и дължал на
ищеца обезщетение за този период в размер на 442,67 лева, 88,56 лева ДДС, и
обезщетение за забава върху главницата в размер на 84,90 лева. Предвид
изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди
ответника да му заплати посочените по-горе суми, ведно със законната лихва
върху главницата от предявяване на иска до окончателното и изплащане, както и
направените по делото разноски.
Ответникът редовно призован, не е представил писмен
отговор в законния едномесечен срок, не се явява и не взема становище по
исковете.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Видно от
приложения по делото договор за наем от 26.08.1997г. и анекси към него,
ответника е поел задължението да заплаща наем за предоставения му терен в
размер на 9200 неденоминирани лева, при първоначалното сключване на договора,
които били увеличени с последния анекс на 11,46 лева. От представеното от ищеца
писмо от 23.03.2007г., както и от становището на ищеца и т.4 от договора за
наем, е видно, че договора между страните е прекратен към м.Март
2007г. От останалите представени от ищеца писмени доказателства, се установява
че ответника е продължил ползването на наетия имот въпреки противопоставянето
на наемодателя до 05.10.2008г.
От
гореизложеното следва да се приеме, че между ищеца и ответника съществува
надлежно сключен договор за наем, по който ищеца има качеството на наемодател,
а ответника – на наемател. Страните са постигнали съгласие по основните
елементи на този договор. Не е оспорено твърдението на ищцовата страна, че
ответника е ползвал през процесният период обектите, предмет на договора за наем,
което обстоятелство следва да се приеме като изпълнение на задълженията на
наемодателя по договора за предоставяне ползването на обектите, още повече, че
в тежест на ответника е, при евентуално оспорване, да установи предаването на
вещта. Ответника не представи и доказателства за изплащане на търсената сума.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира претенциите за заплащане на дължим наем и
обезщетението за неоснователното ползване на имота, за исковия период за
основателни и доказани в пълен размер. Главниците следва да се присъдят ведно
със законната лихва считано от предявяване на иска 17.04.2009г. до
окончателното изплащане на сумата, както следва да се присъди и дължимият ДДС в
размер на 149,97 лева, върху първата претенция, и в размер на 88,56 лева върху
втората. Исковете с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на следващата се
мораторна лихва върху посочените по-горе суми, предвид факта че са установени в
своето основание, но няма достатъчно данни за техния размер, на основание чл.162
от ГПК, съдът определя размера на обезщетението за забава върху дължимия наем
на 400 лева, а върху обезщетението за неоснователно ползване на имота – на 80
лева. В останалата си част, до пълния предявен размер исковете следва да се отхвърлят,
като неоснователни и недоказани.
На основание чл.78, ал.1
от ГПК на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 199,06 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА ЕТ "***" със седалище
и адрес на управление - гр.Шумен, ул.*** , представляван от Н* И* К*, да
заплати на Община – Шумен гр.Шумен,
бул.Славянски №17,
представлявана от кмета ****, сумата от 749,98 лв. /седемстотин четиридесет и девет
лева и деветдесет и осем стотинки/ незаплатен наем за периода м.Март 2003г. – м.Март 2007г.,
дължима по договор за наем от 26.08.1997г., сключен между страните, и анекси
към него, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.04.2009г. до
окончателното и изплащане, мораторна лихва върху тази сума до предявяване на
иска в размер на 400 лв. /четиристотин
лева/, сумата от 149,97 лева /сто
четиридесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки/ - дължим ДДС върху сумата
за наем, сумата от 442,67 лв.
/четиристотин четиридесет и два лева и шестдесет и седем стотинки/ -
обезщетение за неоснователното ползване на наетия имот за периода м.Април 2007г. – 05.10.2008г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 17.04.2009г. до окончателното и изплащане, мораторна
лихва върху тази сума до предявяване на иска в размер на 80 лв. /осемдесет лева/, сумата от 88,56 лева /осемдесет и осем лева и петдесет и шест стотинки/ -
дължим ДДС върху сумата за обезщетение за неоснователно ползване, както и
сумата от 199,06 лева /сто деветдесет
и девет лева и шест стотинки/, представляваща направените по делото разноски
съразмерно с уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ
исковете
за заплащане на обезщетения за забава в останалата им част до пълния предявен
размер, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: