Р Е Ш Е Н И Е № 591

гр.Шумен, 02 Ноември 2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на седми октомври две хиляди и девета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. Маринов

при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1604 по описа за 2009г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искови претенции с правно основание чл.124, ал.1 и чл.124, ал.5 от ГПК от ищеца И.К.З. срещу Р.З.Б.. В молбата си до съда, ищеца излага, че не дължал присъдената сума по гр.д.№1172/1996г. на ШРС, въз основа на което е било образувано изп.д. №20098760400355 по описа на частен съдебен изпълнител Д. З. с район на действие - Окръжен съд - гр.Шумен. Твърди че присъдените суми по горното дело не се дължат, тъй като била изтекла погасителната давност. Излага, че представеният от ответника запис на заповед по горното дело бил неистински документ, който ответника попълнил върху празна бланка, носеща подписа на ищцата. Предвид гореизложеното, ищеца моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено, че не дължи присъдената сума, като погасена по давност, да се обезсили издадения изпълнителен лист по горното дело, да приеме за установено престъпното обстоятелство за създаването на неистински документ – запис на заповед от ответника, и използването му, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът, оспорва предявените искове, по подробно изложени съображения и моли същите да бъдат отхвърлен.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: По гр.д.№1172/1996г. на ШРС е издаден изпълнителен лист срещу И.К.З. с ЕГН ********** по реда на чл.237 от ГПК отм., въз основа на запис на заповед от 26.06.1995г. с падеж 30.04.1996г., за сумата от 1798854 неденоминирани лева, ведно със законната лихва считано от 30.04.1996г. до окончателното и изплащане, и направените разноски, в полза на Р.З.Б. с ЕГН **********. Впоследствие въз основа на така издадения изпълнителен лист и подадена молба от взискателя е било образувано изп.д.№694/1996г. по описа на СИС при ШРС, като последната молба от взискателя по делото е била подадена на 06.01.1997г., а последното изпълнително действие – изпратени писма до страните с препис от заключение на вещо лице, е било извършено на 11.02.1997г., след което с постановление от 23.06.2006г., на основание чл.330, ал.1, б."Д" от ГПК отм., изпълнителното производство е било прекратено. Постановлението за прекратяване е било обжалвано и потвърдено от ШОС. Със същият изпълнителен лист, взискателя е подал молба и е било образувано изп.д.№20098760400355 по описа на частен съдебен изпълнител Д*** З. рег.№876 с район на действие - Окръжен съд - гр.Шумен. По отношение на записът на заповед, послужил като основание за издаване на изпълнителния лист, се установи че същият е подписан от ищцата и носи кръгъл печат на фирмата на ищцата. От представените писмени доказателства се установява, че на 12.07.1995г. ищцата е заявила в І РПУ при СДВР гр.София, за извършена кражба на дамска чанта, съдържала шофьорска книжка, личен паспорт, задграничен паспорт, удостоверение за регистрация на ЕФ ***Шумен, регистрация във Външната търговска палата, а на 17.07.1995г. ищцата е подала молба за блокиране на разплащателната сметка, поради кражба на личните и документи и печата на фирмата. От разпитаните в съдебно заседание свидетели се установява, че ищцата е оставяла празни бланки с подпис и печат на фирмата при отсъствието си от града, както и че старият печат на фирмата е бил с елипсовидна форма, а новият с кръгла. За горното е било образувано сл.д.№168/1987г. по описа на ОСС – гр.Шумен срещу ответника, като на основание чл.237, ал.1, т.1 вр. чл.21, ал.1, т.3 от НПК отм., наказателното производство срещу него е било прекратено поради изтекла давност.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

По отношение на претенцията с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК:

Въпреки прекъсването на погасителната давност с подаването на молбата за издаване на изпълнителен лист по гр.д.№1172/1996г. на ШРС, и след това с прекъсването й с образуването на изп.д.№694/1996г. по описа на СИС при ШРС, погасителната давност до образуване на новото изпълнително дело №20098760400355 по описа на частен съдебен изпълнител Д*** З. рег.№876 с район на действие - Окръжен съд - гр.Шумен, е изтекла по отношение на цялото задължение. Съобразно константната съдебна практика, изпълнителното производство се прекратява автоматично по силата на закона, когато са налице предпоставките по чл.330, ал.1, б"А" до б."Е" от ГПК отм., а постановлението на съдия – изпълнителя само констатира настъпилото прекратяване и обявява същото като юридически факт /ТР №47/01.04.1965г. на ОСГК и др./. Или доколкото се установи, че по първото изпълнително дело, последното изпълнително действие е било извършено на 11.02.1997г., на основание чл.330, ал.1, б."Д" от ГПК отм., "ex lege" е било прекратено и изпълнителното производство на 11.02.1999г., и едва през 2009г. – десет години по – късно е било образувано новото изпълнително дело, през който период погасителната давност за процесното вземане не е била спирана, или прекъсвана, и е изтекла. Ето защо, съдът намира че ищеца не дължи присъдените суми, поради което и така предявения иск следва да се уважи изцяло.

По отношение на предявения иск с правно основание чл.124, ал.5 от ГПК:

Претенцията се явява процесуално допустима. Същата не е лишена от правен интерес, доколкото с предявяването и ищецът цели да използва постановеното в настоящия процес решение за отмяна на друг влязъл в сила съдебен акт по конкретно гражданско дело. А такова отменително основание е предвидено в разпоредбата на чл.231, б.”б” от ГПК отм., сега чл.303, ал.1, т.2 от ГПК. То е налице, когато съдът е формирал решаващата си воля въз основа на доказателства, които са опорочени, поради престъпно действие. На следващо място трябва да се отбележи, че искът е допустим, тъй като е налице пречка, осуетяваща наказателния процес по смисъла на чл.21, ал.1, т.3 от НПК отм./ сега чл.24, ал.1, т.3 от НПК/. Срещу ответника е било инициирано наказателно производство за престъпление с предмет процесният запис на заповед, което обаче е било прекратено поради изтекла абсолютна давност - чл.80, ал.1, т.4 и чл.81, ал.3 от НК /постановление на ШРП от 11.01.2006 год./. В този смисъл съдът приема, че е налице и особената положителна процесуална предпоставка, поради което и гражданския процес е допустим в качеството му на сурогат на недопустимия наказателен.

Ответникът се явява надлежна страна по предявения иск, тъй като той е лицето, на което ще бъде противопоставено престъпното обстоятелство като основание за отмяна на изгодно за него решение /определение/.

Съдът намира, че предявения иск е неоснователен, поради следните съображения :

Предмет на документните престъпления е този документ, който представлява конкретно писмено изявление и съдържа факти или обстоятелства, или твърдения за съществуването или несъществуването на факти или обстоятелства, които имат правно значение. Документната подправка по смисъла на чл.315, ал.1 вр. чл.309, ал.1 от НК има за предмет частни документи, касае попълване на лист, носещ подписа на издателя, със съдържание, което не съответства на неговата воля, и е двуактно престъпление – от обективна страна трябва да е налице, както съставяне на неистински документ, така и неговата употреба от дееца, за да докаже съществуването или несъществуването, прекратяването или изменението на някое право, задължение или правоотношение. Изпълнителното деяние изразяващо се в съставянето на неистински документ представлява непосредствено материализиране на конкретно писмено изявление от лице, различно от това, което е посочено в документа като негов автор – чл.93, т.6 от НК, т.е. истинността на документа се свързва единствено с неавтентичността на автора му. Съгласно нормата на чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е установяването на твърдените от него правопораждащи факти, а именно наличието на всички елементи от фактическия състав на престъплението по чл.315, ал.1 вр. чл.309, ал.1 от НК. Доказването трябва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването им в обективната действителност. В противен случай влизат в сила неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за нестанало. В настоящия случай успешно доказване не е било проведено, поради следните съображения:

Действително установено е по делото, че процесния документ носи подписа на ищцата и кръгъл печат на фирмата и, който е употребяван известно време след датата посочена като такава на съставянето на записа на заповед. Същевременно трябва да се отбележи, че горното не води до единствено възможния извод, че ответника е съставил документа след поставен подпис върху бланка, доколкото е възможно както ищцата да го е съставила по – късно от посочената дата /да е бил антидатиран/, така не е изключено и наличието на друг кръгъл печат, с който ищцата е боравила едновременно с елипсовидния. От друга страна индиция за автентичността на документа, са и представените по следственото дело писмени доказателства, от които е видно, че между страните е имало и активни търговски отношения - продажба на дружествени дялове и др., и е напълно възможно записът да е бил издаден именно за обезпечение на конкретно задължение. При приложението на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът приема, че по делото не е доказано осъществяването на елементите на фактическия състав, визиран в разпоредбата на чл.315, ал.1 вр. чл.309, ал.1 от НК, поради което и така предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Недопустимо е искането на ищеца за обезсилване на издадения изпълнителен лист по горното гражданско дело, доколкото предмет на предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК е установяване недължимостта на сумата, за която е издаден изпълнителния лист, и при уважаването на иска няма необходимост от изрично обезсилване и на изпълнителния лист, а не е и предвидена такава възможност в закона, като хипотезите на обезсилване на изпълнителен лист, както в отменения, така и в сега действащия ГПК, са изрично и изчерпателно посочени, и липсва аналогична на настоящата хипотеза, поради което и производството в тази му част следва да се прекрати.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 700 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.З.Б. с ЕГН ********** *** Освободител №1, ап.63, че И.К.З. с ЕГН **********,***, не МУ дължи сумата от 1798854 неденоминирани лева /един милион седемстотин деветдесет и осем хиляди осемстотин петдесет и четири неденоминирани лева/, ведно със законната лихва считано от 30.04.1996г. до окончателното и изплащане, и направените разноски, присъдени по гр.д.№1172/1996г. по описа на ШРС.

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.К.З. с ЕГН **********, срещу Р.З.Б. с ЕГН **********, иск с правно основание чл.124, ал.5 от ГПК, за признаване за установено на престъпното обстоятелство, че ответникът е съставил запис на заповед, издаден на 26.06.1995г., с падеж 30.04.1996г., като е попълнил лист, носещ подписа на издателя, със съдържание, което не съответства на волята на подписалия – престъпление по чл.315, ал.1 вр. чл.309, ал.1 от НК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№1604/2009г. по описа на ШРС, САМО В ЧАСТТА относно искането на ищеца за обезсилване на изпълнителния лист издаден по гр.д.№1172/1996г. по описа на ШРС, като в тази част решението има характера на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред ШОС в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

ОСЪЖДА Р.З.Б. с ЕГН **********, да заплати на И.К.З. с ЕГН ********** сумата от 700 лева /сдемстотин/, представляваща направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: