Р Е Ш Е Н И Е

№....Т 00126......,

град Шумен, 07.10.2009г.

Шуменският районен съд в публичното заседание на двадесет и девети септември , през две хиляди и девета година, в състав :

Съдия : Зара Иванова

при секретаря А.П. като разгледа докладваното от районния съдия З.Иванова гр.д. №1608 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК .

Депозирана е искова молба от “Топлофикация – Шумен” ЕАД гр. Шумен, седалище и адрес на управление гр. Ш*, представлявано от И К И, ЕГН ********** – Изпълнителен директор срещу С.В.Р., ЕГН-**********,*** , в която е посочено, че на осн. чл .410 от ГПК е поискал издаване на Заповед за изпълнение срещу ответника за задълженията му към него за сума в размер на 225,62 лева – главница за консумирана топлоенергия , за периода от 11.2005г. до 10.2007г. , както и за дължимата мораторна лихва в размер на 83,29 лева , за периода от 02.01.2005г. до 18.03.2009г. , включително и 50 лева – деловодни разноски . Въз основа на молбата им било образувано ч.търг.д.№893/2009г. по описа на ШРС . Срещу издадената по горното дело Заповед за изпълнение длъжникът възразил писмено в законоустановения срок и въз основа на това възражение предявяват настоящия иск. Съобразно изложеното моли да бъде постановено решение по силата на което да бъде установено , че ответникът дължи сума в размер на 225,62 лева – главница за консумирана топлоенергия , за период от м.11.2005г. до 10.2007г. , сума в размер на 83,29 лева – мораторна лихва за периода от 02.01.2005г. до 18.03.2009г. , 50 лева – разноски по посоченото ч.търг.№893/2009г. , ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК , както и направените в настоящото производство разноски .

Ответникът депозира писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК , в който заявява , че оспорва иска . Заявява, че твърденията в обстоятелствената част на ИМ не отговарят на обективната истина, тъй като се основават на произволни и напълно неверни данни използвани от топлопреносното предприятие , оспорва категорично и твърдените от ищеца факти и обстоятелства така както са описани в обстоятелствената част на ИМ. Заявява, че представената от ищеца справка – извлечение от сметките за задълженията за консумирана топлоенергия от 18.03.2009г. е с невярно съдържание. и на осн. чл. 193 от ГПК оспорва истинността и. В същия смисъл са и възраженията му по отношение на представеното от ищеца Писмо изх.№037/09.04.2009г. на “Топлоснабдяване “ АД гр.Шумен (топлинен счетоводител). Твърди , че не отговаря на истината твърдяното обстоятелство , че през процесният период е ползвал топлинна енергия , т.к. още през 2004г. е преустановил ползването на такава .

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на депозирано от “Топлофикация – Шумен” ЕАД гр. Шумен , заявление по реда на чл.410 от ГПК е образувано ч.търг.д.№893/2009г. по описа на ШРС , по което е издадена Заповед №489/19.03.2009г. , по силата на която е разпоредено длъжникът С.В.Р. да заплати на заявителя сумата от 225,62 лева – представляваща стойността на консумирана топлоенергия на адрес : гр.*** , за периода от 11.2005г. до 10.2007г. , с 83,29 лева – мораторна лихва върху посочената главница , за периода от 02.01.2005г. до 18.03.2009г. и законна лихва от 18.03.2009г. , до изплащане на вземането , както и сумата от 50 лева – разноски по делото . В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение , поради и което кредиторът , съгласно възможността , предвидена от чл.415 ал.1 от ГПК е предявил настоящият иск.

В процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение , т.к. съгласно разпоредбата на чл.106а от ЗЕЕЕ (отм) и чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди , включително и за общите части на сградата – етажна собственост се осъществява и при публично известни общи условия , т.е. не е необходимо да се сключват писмени договори . При липса на възражения и доказателства в този смисъл , съдът приема , че ответникът е бил собственик или титуляр на вещно право на ползване върху имота , за който се претендират сумите , поради , което е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.106 а , ал.4 от ЗЕЕЕ (отм.) и чл.153 от ЗЕ . Като такъв същият дължи заплащането както на сумите за изразходвана топлоенергия , както и суми за сградна инсталация съгласно чл.108 ал.4 ат ЗЕЕЕ (отм.) и чл.153 ал.6 от ЗЕ. Ответникът твърди , че не ползва топлоенергия , в този смисъл е и заключението на ВЛ по назначената СТЕ . В него е посочено , че претендираните суми за общи разходи и т.нар. “такса мощност “. От обясненията на ВЛ дадени в открито съдебно заседание се изяснява , че същото е изготвило заключение относно размера на дължимата сума от ответника единствено на база предоставена му от ищеца информация, като заявява, че не са му предоставени първични документи относно начислените суми. Такива документи не са представени и от ищеца , въпреки указанията на съда в тази насока , извършени на основание чл.190 ал.1 от ГПК .По делото също не са представени документи (отчетни карти и др.) , от които да видно начина на определяне на конкретните суми за общи разходи и “такса мощност” . Последното , съгласно изискването на чл.143 ал.1 от ЗЕ , при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се извършва от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата. При това положение съдът намира , че ищецът претендира вземанията си само въз основа на частни удостоверителни документи (“Справка за извлеченията от сметките за задълженията за консумирана топлоенергия “ от 18.03.2009г.), които не притежават обвързваща съда материална доказателствена сила, тъй като страната удостоверява изгодни за себе си обстоятелства.

Предвид изложеното и като взе предвид разпределението на доказателствената тежест в процеса , установена от разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК и указана от съда в доклада по чл.146 от ГПК , съдът намира , че ищецът не е провел пълно и главно доказване на релевантните факти , в резултат на което съдът достига до правният извод , че искът се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв .

По изложените съображения съдът намира за основателно оспорването по реда на чл.193 от ГПК на представените от ищеца документи “Справка за извлеченията от сметките за задълженията за консумирана топлоенергия “ от 18.03.2009г. и Писмо изх.№037/09.04.2009г. на “Топлоснабдяване “ АД гр.Шумен (топлинен счетоводител)

Водим от горното , съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Топлофикация – Шумен” ЕАД гр. Шумен, седалище и адрес на управление гр. Ш*, представлявано от И К И, ЕГН ********** – Изпълнителен директор , иск по чл.422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК , за признаване за установено , че С.В.Р., ЕГН-**********,*** му дължи сумата от 225,62 лева – представляваща стойността на консумирана топлоенергия на адрес : гр.*** , за периода от 11.2005г. до 10.2007г. , с 83,29 лева – мораторна лихва върху посочената главница , за периода от 02.01.2005г. до 18.03.2009г. и законна лихва от 18.03.2009г. , до изплащане на вземането , както и сумата от 50 лева – разноски по делото, за които има издадена Заповед №489/19.03.2009г. , по ч.търг.д.№893/2009г. по описа на ШРС , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.194 ал.2 във вр. с чл.193 ал.2 от ГПК, по заявеното от ответника С.В.Р. , с посочените данни , оспорване на истинността на представената от ищеца Топлофикация – Шумен” ЕАД , с посочените данни , “Справка за извлеченията от сметките за задълженията за консумирана топлоенергия “ от 18.03.2009г. и представеният документ - Писмо изх.№037/09.04.2009г. на “Топлоснабдяване “ АД гр.Шумен (топлинен счетоводител) , че документите са неверни , относно отразените в първия суми , и относно отразените във втория данни за количеството изразходвана топлоенергия , като на основание чл.194 ал.2 , предл.2 от ГПК ги изключва от доказателствата по делото.

.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: