Р Е Ш Е Н И Е

№.....540...., гр. Ш.***, 13.10.2009 г.

Ш.***ският районен съд, в публичното заседание на седемнадесети септември през две хиляди и девета година, в състав

Районен съдия : Д. Иванов

при секретаря С. Л., като разгледа докладваното от районният съдия гр.д. № 1615 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.245; чл.224, ал.1; 162, ал.3 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В молбата си до съда ищцата Ж.Д.П. излага, че е работила при ответника на длъжността “ шивач “ по безсрочно трудово правоотношение. Трудовото правоотношение било прекратено на 22.01.2009 г. на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ. Общият трудов стаж на ищцата по това правоотношение бил 1 година, 1 месеца и 15 дни. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение – 22.01.2009 г. работодателят и дължал трудово възнаграждение за м. октомври 2008 г. в размер на 196.18 лева; за м. ноември 2008 г. в размер на 266.00 лева; за м. декември 2008 г. в размер на 242.34 лева и за м. януари 2009 г. / от 01.01.2009 г. до 22.01.2009 г. / в размер на 205.10 лева. Работодателят и дължал и лихва за забава за неизплатеното възнаграждение за м. октомври 2008 г., за периода от 01.11.2008 г. – 30.04.2009 г. в размер на 11.44 лева; за м. ноември 2008 г., за периода 01.12.2008 г. – 30.04.2009 г. в размер на 9.51 лева; за м. декември 2008 г., за периода 01.01.2009 г. – 30.04.2009 г. в размер на 6.90 лева и за неизплатено възнаграждение за м. януари 2009 г. за периода 23.01.2009 г. – 30.04.2009 г. в размер на 7.63 лева. Ищцата претендира за обезщетение в размер на 242.34 лева за неползван платен годишен отпуск – 21 работни дни, и обезщетение по чл.163 и сл. от КТ в размер на 23.08 лева за м. октомври и м. декември 2008 г. Позовавайки се на изложеното, моли съдът да постанови решение, по силата на което да осъди ответникът да й заплати 909.62 лева – неиздължени заплати за периода м. октомври 2008 г. – 22.01.2009 г., ведно с мораторните лихви в размер на 35.48 лева; обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 242.34 лева - за неизползван платен годишен отпуск в размер на 21 дни, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от завеждане на исковата молба, до окончателното й изплащане и извършените по делото разноски.

Ответникът, редовно призован, оспорва исковите претенции като частично неоснователни. В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е представил писмен отговор на исковата молба.

След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното : от приложеното лично трудово досие на ищцата, заверено копие от трудова книжка и заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ, възприето изцяло като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се доказва, че през периода 07.12.2007 г. – 22.01.2009 г. ищцата е работила при ответника на длъжността “ шивач “, по силата на трудов договор № 29/06.12.2007 г., прекратен на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ, считано от 22.01.2009 г., със заповед на управителя С.С.*** № 43/22.01.2009 г. Съгласно същата, е било постановено на работникът да бъдат изплатени обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ, без да се посочи броя на дните неизползван платен годишен отпуск.

Стр. 2 от решение на ШРС по гр.д. № 1615/2009 г.

Тъй като в тежест на ответната страна е да докаже, че е изплатила трудовите възнаграждения, съдът приема, че, за същото време, по ведомости за заплати при ответникът, на ищецът са му били начислени, но не и издължени, трудови възнаграждения в размер общо на 912.41 лева, разпределени по месеци, както следва : 219.74 лева – за м. октомври 2008 г.; 240.00 лева – за м. ноември 2008 г.; 228.00 лева – за м. декември 2008 г. и 224.67 лева – за м. януари 2009 г. Относно представената от ответната страна ведомост за заплати за м. декември 2008 г. и твърдението, че ищцата е била в неплатен отпуск, съдът счита, че същата ведомост за заплати за м. декември 2008 г. не следва да се кредитира, тъй като към личното трудово досие на ищеца, липсват молби от ищцата за ползването на платен или неплатен отпуск. Това е констатирано от Д “ ИТ “ – гр. Ш.*** и от вещото лице, при проверка в счетоводството

Позовавайки се на изнесената фактическа обстановка, основанието, на което е било прекратено трудовото правоотношение между страните и липсата на доказателства, че до датата на постановяване на решението работодателят е погасил някое от задълженията си към работникът, съдът приема, че предявеният иск по чл.245 от КТ е основателен и доказан по размер за сумата от 869.28 лева, а за разликата от 869.28 до 909.62 лева, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Акцесорната претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да се уважи до размера на 31.88, а за разликата от 31.88 лева до 34.38 лева следва да се отхвърли като неоснователна. По отношение предявените искови претенции по чл.224, ал.1 от КТ и чл.162, ал.3 от КТ вр. с чл.40, ал.4 от КСО, същите са изцяло основателен и доказани, поради което следва да се уважат.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищецът, съобразно уважената част от предявените искове, деловодни разноски в размер на 120.00 лева – платен адвокатски хонорар.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът ще следва да заплати по сметка на Ш.***ски районен съд сумата от 110.00 лева, от която 50.00 лева – държавна такса върху цената на уваженият иск и 57.60 лева – за възнаграждение на вещото лице.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК в осъдителната му част решението подлежи на предварително изпълнение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЕТ “ МИЙОБО – С.С.*** “, със седалище и адрес на управление: гр. Ш.***, ул. “ Т.*** “ № 5, вх. 2, ет. 4, ап. 59, представлявано от собственика С.М.С.***, ЕГН **********, да заплати на Ж.Д.П. - С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес : гр. Ш.***, ул. “ Ц.П.*** “ № 5, ет. 1, ап. 1, чрез адв. Д.Т.*** - ШАК, сумата от 869.28 лева, представляваща неиздължени брутни трудови възнаграждения за периода м. октомври 2008 г. – 22.01.2009 г. включително, разпределени както следва : 196.18 лева – за м. октомври 2008 г.; 240.00 лева – за м. ноември 2008 г.; 228.00 лева – за м. декември и 205.10 лева – 01.01.2009 г. – 22.01.2009 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 869.28 лева, считано от

Стр. 3 от решение на ШРС по гр.д. № 1615/2009 г.

датата на завеждане на исковата молба - 29.04.2009 г. до окончателното й плащане.

ОТХВЪРЛЯ искът по чл.245 от КТ за разликата от 869.28 до 909.62 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ЕТ “ М. – С.С.*** “, със седалище и адрес на управление: гр. Ш.***, ул. “ Т.*** “ № 5, вх. 2, ет. 4, ап. 59, представлявано от собственика С.М.С.***, ЕГН **********, да заплати на Ж.Д.П. - С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес : гр. Ш.***, ул. “ Ц.П.*** “ № 5, ет. 1, ап. 1, чрез адв. Д.Т.*** - ШАК, сумата от 31.88 лева – мораторни лихви върху посочената по-горе главница, считано от датата на изискуемост на съответните платежи до 29.04.2009 г.

ОТХВЪРЛЯ искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата от 31.88 до 34.38 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ЕТ “ М. – С.С.*** “, със седалище и адрес на управление: гр. Ш.***, ул. “ Т.*** “ № 5, вх. 2, ет. 4, ап. 59, представлявано от собственика С.М.С.***, ЕГН **********, да заплати на Ж.Д.П. - С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес : гр. Ш.***, ул. “ Ц.П.*** “ № 5, ет. 1, ап. 1, чрез адв. Д.Т.*** - ШАК, сумата от 242.34 лева – обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, за 22 работни дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 29.04.2009 г. до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА ЕТ “ М. – С.С.*** “, със седалище и адрес на управление: гр. Ш.***, ул. “ Т.*** “ № 5, вх. 2, ет. 4, ап. 59, представлявано от собственика С.М.С.***, ЕГН **********, да заплати на Ж.Д.П. - С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес : гр. Ш.***, ул. “ Ц.П.*** “ № 5, ет. 1, ап. 1, чрез адв. Д.Т.*** - ШАК, на основание чл.162, ал.3 от КТ във вр. с чл.40, ал.4 от КСО, сумата от 23.08 лева, представляваща обезщетение за временна неработоспособност за периода м. октомври 2008 г. – м. декември 2008 г.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК, в осъдителната му част решението подлежи на предварително изпълнение. .

ОСЪЖДА ЕТ “ М. – С.С.*** “, със седалище и адрес на управление: гр. Ш.***, ул. “ Т.*** “ № 5, вх. 2, ет. 4, ап. 59, представлявано от собственика С.М.С.***, ЕГН **********, да заплати по сметка на Ш.***ски районен съд сумата от 107.60 лева, от която 50.00 лева – държавна такса върху цената на уважените обективно съединени искове и 57.60 лева – за възнаграждение на вещото лице по допуснатата ССЕ.

Стр. 4 от решение на ШРС по гр.д. № 1615/2009 г.

Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от деня на обявяване на решението – 13.10.2009 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :