Р Е Ш Е Н И Е

№...541......, гр. Ш.***, 13.10.2009 г.

Ш.***ският районен съд, в публичното заседание на седемнадесети септември през две хиляди и девета година, в състав

Районен съдия : Д. И.***

при секретаря С. Л., като разгледа докладваното от районният съдия гр.д. № 1616 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.245; чл.224, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В молбата си до съда ищцата Д.И.Й. излага, че е работила при ответника на длъжността “ шивач “ по безсрочно трудово правоотношение. Поради системно нередовно плащане на трудовото възнаграждение, трудовото правоотношение било прекратено на 27.10.2008 г. на основание чл.325, т.1 от КТ. Общият трудов стаж на ищцата по това правоотношение бил 9 месеца и 10 дни, за периода от 17.01.2008 г. до 27.10.2008 г. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение – 27.10.2008 г. работодателят и дължал трудово възнаграждение за м. септември 2008 г. в размер на 266.00 лева и за м. октомври / до 27.10.2008 г. / в размер на 219.64 лева. Работодателят и дължал и лихва за забава за неизплатеното възнаграждение за м. септември за периода от 01.10.2008 г. – 30.04.2009 г. в размер на 14.27 лева и за неизплатено възнаграждение за м. октомври 2008 г. за периода 28.10.2008 г. – 30.04.2009 г. в размер на 10.00 лева. Ищцата претендира за обезщетение в размер на 185.04 лева за неползван платен годишен отпуск – 16 работни дни. Позовавайки се на изложеното, моли съдът да постанови решение, по силата на което да осъди ответникът да й заплати 485.64 лева – неиздължени заплати за периода м. септември 2008 г. – 27.10.2008 г., ведно с мораторните лихви и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 185.04 лева - за неизползван платен годишен отпуск в размер на 16 дни, ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от завеждане на исковата молба, до окончателното й изплащане и извършените по делото разноски.

Ответникът, редовно призован, оспорва исковите претенции като частично неоснователни. В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е представил писмен отговор на исковата молба.

След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното : от приложеното лично трудово досие на ищцата, заверено копие от трудова книжка и заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ, възприето изцяло като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се доказва, че през процесния период: 17.01.2008 г. – 27.10.2008 г. ищцата е работила при ответника на длъжността “ шивач “, по силата на трудов договор № 35/16.01.2008 г., прекратен на основание чл.325, т. 1 от КТ, считано от 27.10.2008 г., със заповед на управителя С. С.*** № 31/27.10.2008 г. Съгласно същата, е било постановено на работникът да бъдат изплатени обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ, без да се посочи броя на дните неизползван платен годишен отпуск. Тъй като ответната страна е била задължена от съда да представи ведомости за заплати за процесния период и същата страна не е изпълнила разпорежданията на съда, като е представила ведомост за заплати за м. октомври 2008 г., но не е представила за месец септември 2008 г., както и, че

Стр. 2 от решение на ШРС по гр.д. № 1616/2009 г.

е в тежест на ответната страна да докаже, че е изплатила трудовите възнаграждения, съдът приема, че, за същото време, по ведомости за заплати при ответникът, на ищцата са й били начислени, но не и издължени, трудови възнаграждения в размер общо на 448.17 лева, разпределени по месеци, както следва : 240.00 лева – за м. септември 2008 г.; 208.17 лева – 01.10.2008 г. – 27.10.2008 г.; мораторни лихви върху главницата в размер на 28.29 лева, разпределени както следва : 16.38 лева – за м. септември 2008 г. и 11.91 лева – за м. октомври 2008 г.

Позовавайки се на изнесената фактическа обстановка, основанието, на което е било прекратено трудовото правоотношение между страните и липсата на доказателства, че до датата на постановяване на решението работодателят е погасил някое от задълженията си към работникът, съдът приема, че предявеният иск по чл.245 от КТ е основателен и доказан по размер за сумата от 448.17 лева, а за разликата от 448.17 до 485.64 лева, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан, а искът по чл.224, ал.1 от КТ е изцяло основателен и доказан за сумата от 185.04 лева, за което следва да се уважи. По отношение на акцесорните претенции по чл.86, ал.1 от ЗЗД съдът намира същите за изцяло основателни и доказани по размер за сумата от 24.27 лева.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищецът, съобразно уважената част от предявените искове, деловодни разноски в размер на 117.50 лева – платен адвокатски хонорар.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът ще следва да заплати по сметка на Ш.***ски районен съд сумата от 106.40 лева, от която 50.00 лева – държавна такса върху цената на уваженият иск и 56.40 лева – за възнаграждение на вещото лице.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК в осъдителната му част решението подлежи на предварително изпълнение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЕТ “ М. - С.С.*** “, със седалище и адрес на управление: гр. Ш.***, ул. “ Т.*** “ № 5, вх. 2, ет. 4, ап. 59, представлявано от собственика С.М.С.***, ЕГН **********, да заплати на Д.И.Й., ЕГН **********,***, със съдебен адрес : гр. Ш.***, ул. “ Ц.П.*** “ № 5, ет. 1, ап. 1, чрез адв. Д. Т.*** - ШАК, сумата от 448.17 лева, представляваща неиздължени трудови възнаграждения за периода м. септември 2008 г. – 27.10.2008 г. включително, разпределени както следва : 240.00 лева – за м. септември 2008 г. и 208.17 лева – 01.10.2008 г. – 27.10.2008 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 448.17 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба - 29.04.2009 г. до окончателното й плащане.

ОТХВЪРЛЯ искът по чл.245 от КТ за разликата от 448.17 до 485.64 лева, като неоснователен и недоказан.

Стр. 3 от решение на ШРС по гр.д. № 1616/2009 г.

П.*** “ № 25, ет. 2, ап. 3, със съдебен адрес : гр. Ш.***, ул. “ Ц.П.*** “ № 5, ет. 1, ап. 1, чрез адв. Д. Т.*** - ШАК, сумата от 24.27 лева – мораторни лихви върху посочената по-горе главница, считано от датата на изискуемост на съответните платежи до 29.04.2009 г.

ОСЪЖДА ЕТ “ М. - С.С.*** “, със седалище и адрес на управление: гр. Ш.***, ул. “ Т.*** “ № 5, вх. 2, ет. 4, ап. 59, представлявано от собственика С.М.С.***, ЕГН **********, да заплати на Д.И.Й., ЕГН **********,***, със съдебен адрес : гр. Ш.***, ул. “ Ц.П.*** “ № 5, ет. 1, ап. 1, чрез адв. Д. Т.*** - ШАК, сумата от 185.04 лева – обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, за 16 работни дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 29.04.2009 г. до окончателното й плащане.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК, в осъдителната му част решението подлежи на предварително изпълнение. .

ОСЪЖДА ЕТ “ М. - С.С.*** “, със седалище и адрес на управление: гр. Ш.***, ул. “ Т.*** “ № 5, вх. 2, ет. 4, ап. 59, представлявано от собственика С.М.С.***, ЕГН **********, да заплати по сметка на Ш.***ски районен съд сумата от 106.40 лева, от която 50.00 лева – държавна такса върху цената на уважените обективно съединени искове и 56.40 лева – за възнаграждение на вещото лице по допуснатата ССЕ.

Решението подлежи на обжалване пред Ш.***ски о. С.*** в двуседмичен срок от деня на обявяване на решението – 13.10.2009 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :