Р Е Ш Е Н И Е № 702

Гр.Шумен, 03 Декември 2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на единадесети ноември две хиляди и девета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. Маринов

при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1617 по описа за 2009 година на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Трудов спор по чл.357 от КТ във вр. с чл.124 от КТ за неизплатени трудови възнаграждения, във вр. с чл.224, ал.1 от КТ за обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от работника, и следващата се лихва върху първата претенция.

В искова си молба до съда ищеца излага, че от 2007г. до 22.01.2009г. работил при ответника, като трудовото му правоотношение с него било прекратено на основание чл.325, т.1 от КТ. Ищеца твърди, че ответника му дължи трудови възнаграждения за периода м.10.2008г. – 22.01.2009г. /описани по месеци, в обстоятелствената част на исковата молба/ общо в размер на 973,91 лв., обезщетение за забава върху горната сума до предявяване на иска в размер на 32,27 лева, и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 230,80 лв. Ето защо ищеца моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати така посочените суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба да окончателното й заплащане, както и направените по делото разноски. В последствие ищеца е изменил претенцията си за заплащане на обезщетение за забава върху трудовите възнаграждения, като общата претендирана сума е в размер на 50,71 лева, а тази за обезщетение по чл.224 от КТ – в размер на 305,90 лева.

Ответникът, е представил писмен отговор в законния едномесечен срок, оспорва частично предявените искове, като сочи неправилно изчисляване на търсените суми.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Видно от приложените по делото Трудов договор от 30.10.2007г., и Заповед №42/22.01.2009г. ищеца е бил в трудовоправни отношения с ответника, като последните са прекратени на основание чл.325, т.1 от КТ, считано от датата на издаване на заповедта. За установяване на исковите претенции на ищцата по делото са назначени съдебно – счетоводни експертизи, заключенията по които са възприето от съда изцяло, като компетентно и обосновано дадено, без възражения от страните. Вещото лице след като се е запознало с приложените към делото доказателства и счетоводната документация на ответното предприятие, която има отношение към настоящия спор, е установило, че ответника не е заплатил на ищеца трудовите му възнаграждения за периода м.10.2008г. – м.01.2009г. общо в размер на 737,56 лв., а при изчислено възнаграждение за м.Януари, съобразно отразеното в трудовата книжка такова – 289 лева, дължимото възнаграждение за последния месец е в размер на 150 лева, т.е. общо за исковия период в размер на 766,96 лева. Доколкото ответника не установи при условията на главно и пълно доказване соченото от него обстоятелство, че през по – голямата част от м.Декември ищцата е била в неплатен отпуск, както и предвид записаното трудово възнаграждение на ищцата в трудовата и книжка за м.Януари, съдът намира че този иск следва да бъде уважен до така установеният от вещото лице размер – 766,96 лева, а в останалата част следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Тази сума следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.04.2009г. до окончателното й изплащане. Мораторната лихва върху горната сума, вещото лице е изчислило на 50,71 лева, поради което този иск следва да се уважи в пълния му предявен размер.

Досежно претендираното обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, вещото лице е установило, че такова се дължи в размер на 305,90 лв., поради което и този иск също следва да бъде уважен в пълния му предявен размер. Тази сума следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.04.2009г. до окончателното й изплащане.

Ответникът следва да заплати държавна такса върху присъдените суми в размер на 150 лв., както и направените от съда разноски в размер на 200 лв.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените от него деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска, в размер на 51,19 лева, доколкото от представения договор за правна защита и съдействие е видно, че ищцата е заплатила само част от договорената сума и не са представени доказателства за внасянето на останалата част, а само договорената, но неплатена сума не представлява направени разноски по смисъла на чл.78 от ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ЕТ "***", със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.***, №5, вх.2, ет.4, ап.29, представляван от собственика С.М.С., да заплати на П.И.П. с ЕГН **********,***-р П*, сумата от 766,96 лв. /седемстотин шестдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода м.10.2008г. - м.01.2009г., ведно със законната лихва върху горната сума считано от 29.04.2009г. до окончателното й изплащане, мораторна лихва върху горната сума до датата на предявяване на иска в размер на 50,71 лева /петдесет лева и седемдесет и една стотинки/, сумата от 305,90 лв. /триста и пет лева и деветдесет стотинки/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по прекратено трудово правоотношение с ответника със Заповед №42/22.01.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.04.2009г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 51,19 лв. /петдесет и един лева и деветнадесет стотинки/, представляваща направените деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска.

ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на трудови възнаграждения в останалата му част до пълния предявен размер, като НЕСОНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА ЕТ "***", със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.***, №5, вх.2, ет.4, ап.29, представляван от собственика С.М.С., да заплати държавна такса върху уважените искове в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, както и сумата от 200 лева /двеста лева/ в полза на Районен съд - гр.Шумен, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: