Председател: Йордан Димов

Секретар: Т. Т.

като разгледа докладваното от съдията гр. д. №1630/09 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.357 от КТ във връзка с чл.188, т.2 от КТ за отмяна на наложено дсциплинарно наказание “забележка”.

Производството по настоящото дело е образувано по предявен от Ц.К.Г., ЕГН-**********,***, иск с правно основание чл.357 от КТ за отмяна на наложено на 06.4.2009 г. дисциплинарно наказание “забележка”. Излагат се следните недостатъци на наложеното наказание: не е било посочено точния законов текст въз основа на който се налага наказанието, като е изписан члена – 188 от КТ, но не е записана точката. Намира, че наложилия наказанието – Директора на дома няма право на това, тъй като същия не е работодател – работодател е Община Шумен и наказанието е следвал да се наложи от Кмета на Общината.. Твърди, че не е извършила нарушението по чл.187, т.7 от КТ, за което е било наложено наказанието. Моли да бъда отменено наложеното наказание “забележка”.

От страна на ответника е депозиран писмен отговор. В него се сочи, че искът е неоснователен. Твърди се, че наказанието е било наложено на ищцата правомерно.

Така постъпилата искова молба, отговаря на изискванията на закона и се явява допустима.

В открито съдебно заседание ищецът поддържа исковата си молба. Ответникът оспорва съединените искове. Сочи, че процедурата по уволнението е спазена, както и че са изпълнени всички изисквания на закона, твърди, че исковата молба е неоснователна недоказана.

Така депозираната искова молба се явява основателна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Със заповед №66/23.02.2009 г. на ищцата Ц.К.Г. от страна на Директора на Дом за деца лишени от родителска грижа “Детелина” е било наложено наказание “забележка” за това, че “ ... подвежда длъжностното лице С Г – ЗАС в ДДЛРГ “Детелина”, изисквайки от нея справка за отпуските на целия персонал.” В заповедта е посочено, че начина по който е изискана справката от г-жа Г. е нарушение на разпорежданията на Директора и представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.7 от КТ – неизпълнение на законните разпореждания на работодателя.

С оглед на приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи. В съдебния процес за оспорване наложено дисциплинарно наказание доказателствената тежест е винаги върху ответника - работодател. В настоящото производство ответника не доказа законността на наложеното наказание “забележка”.

Заповедта не отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ. Не е определено по никакъв начин какво е извършеното нарушение. Действително в обстоятелствената част е посочено, че ищцата не е изпълнила нареждане на Директора на ДДЛРГ, но по никакъв начин не се установява какво е било това нареждане, кога е било дадено, било ли е сведено до знанието на ищцата. Доколкото няма никаква яснота какво е било нареждането на работодателят и по какъв начин то е било дадено не може да се установи какво и нарушението, така както това изисква текста на чл.195, ал.1 от КТ. Самото нарушение като фактически действия от страна на ищцата, представлява това, че е подвела длъжностно лице и е изискала справка за отпуските на целия персонал. Какво е нормативното основание такава справка да не и бъде давана не е посочено. Въобще не става ясно по какъв ред е било забранено да се дават такива справки. Ако това са правила от вътрешния ред на Дома те не са установени по никакъв начин. Ето защо е налице липса на конкретизация на нарушението.

От друга страна не е описано кога е извършено нарушението. Дословна формула в заповедта е “ ... протоколиран с протокол №12 от 23.02.2009 г., същата, непосредствено след приключване на работната среща ... “ Това изписване на дата съдът не приема за дата на нарушението, тъй като явно е, че датата касае изготвен Протокол, но не и дата на извършване на нарушение. В писмения отговор по делото ответника заема становище, че именно в това изречение се съдържа и дата на нарушението, но цитира посоченото изречение с известна редакция, която го променя изцяло, а именно: “23.02.2009 г. – непосредствено след приключване на работната среща”. Явно е, че заповедта не съдържа точно такова изписване и поради това съдът приема, че няма изписване на датата, на която е извършено нарушението.

Както теорията, така и съдебната практика еднозначно приемат, че липсата на който и да е от реквизитите на заповедта за дисциплинарно наказание, установени в нормата на чл.195, ал.1 от КТ води до незаконосъобразност на наложеното наказание. Нормата, с която са предвидени тези реквизити е императивна, поради което съдът следи служебно за тяхната наличност. Р №341/1995 г. на ІІ ГО на ВС, Р №448/1998 г. на ІІІ ГО на ВКС, Р №1506/1999 г. на ІІІ ГО на ВКС.

Освен това съдът намира и тенденциозност на наложеното наказание, служителят, който е “подвел” друг служител да му представи определени данни е наказан, а служителят, който е предоставил тези данни – не.

Неоснователно е наведеното от ищцата твърдение, че Директора на ДДЛРГ не е работодател на ищцата, а такъв е Кмета на Община Шумен. От една страна разпоредбата на §1, т.1 от КТ предвижда, че “"Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.”, което означава, че и ДДЛРГ може самостоятелно да наема физически лица на трудов договор, а от друга страна от представеното по делото Допълнително споразумение (л.34 от делото) е видно, че съществени условия по трудовия договор на ищцата са уговорени именно с ДДЛРГ в качеството на работодател. Във връзка с тази преценка кой е работодател и кой не в случая няма значение дали лицето има самостоятелна банкова сметка (дали е първостепенен разпоредител с бюджетни средства или не), тъй като по КТ то има специална правоспособност.

С оглед на изложеното искът следва да бъде уважен като основателен.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ШРС дължимата по иска държавна такса в размер на 50 лв.. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените в производството разноски за адвокатски хонорар в размер на 450 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА наложеното на Ц.К.Г., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес гр. Шумен, ул. “С* – адв. И К от ШАК наказание “ЗАБЕЛЕЖКА” със Заповед №66/23.02.2009 г. на Директора на Дом за деца лишени от родителска грижа “Детелина”, гр. Шумен, ул. “Възрожденец” №17 на основание чл.188, т.2, във вр. с чл.187, т. 7 от КТ, НЕЗАКОННО и я ОТМЕНЯ.

ОСЪЖДА ДДЛРГ “Детелина”, гр. Шумен да заплати по сметка на Районен съд - гр. Шумен, сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща дължимата по иска държавна такса.

ОСЪЖДА ДДЛРГ “Детелина”, гр. Шумен да заплати на Ц.К.Г., ЕГН-********** направените от последната разноски в производството в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева.

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в 14 дневен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: