Р Е Ш Е Н И Е № Т 181

Гр.Шумен, 11 Декември 2009 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. Маринов

при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1634 по описа за 2009 година на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.367 и сл. от ТЗ и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В исковата си молба до съда ищецът –"***" ООД гр.Варна излага, че по сключен договор за превоз от 29.08.2008г. с ответника "***" ООД гр.Шумен, извършил превоз на клинкер, за който била оформена фактура №43/30.09.2008г. на обща стойност 8777,71 лева. Въпреки отправените покани до ответника, последния не бил заплатил стойността на извършения превоз. Предвид изложеното, ищеца моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати стойността на извършения превоз в размер на 8777,71 лева, мораторна лихва върху тази сума в размер на 900 лева, и направените деловодни разноски.

Ответникът е подал писмен отговор в законния едномесечен срок, оспорва иска, признава наличие на облигационно отношение между страните и извършен превоз, но се позовава на недействителност на процесния договор, като сочи заобикаляне на закона и измама.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Съдът, като съобрази предявената претенция, и като взе предвид разпределянето на доказателствената тежест в процеса намира, че задължение на ищеца е да установи надлежно твърдените от него обстоятелства, и то най - вече досежно основния факт, въз основа на който се претендира исковата сума - съществуването на валидни облигационни отношения с ответника, както и изпълнение на своите задължения породени от сключения договор. При евентуално оспорване, ответника следва да установи, или че е изпълнил задължението си, или че изобщо не дължи такова. Съобразно признанието на факти от ответната страна, преценено с оглед на представените по делото писмени доказателства – индиция за сключен между страните договор за превоз, по който превозвача е изпълнил задълженията си, се установява сочената от ищцовата страна фактическа обстановка. Между страните не се спори, че превоза е бил осъществен, а ответника не представи доказателства сочещи на извършено плащане на дължимото възнаграждение за извършения от ищеца превоз. Наведените възражения за недействителност на сделката са несъстоятелни поради следните съображения. На първо место е необходимо да се отбележи, че един договор може да бъде нищожен поради заобикаляне на закона, ако има установена от закона забрана за постигане с определена сделка на определен правен резултат, и страните за да избегнат дадената забрана сключат друга сделка, която изрично не е забранена, но води до забранения резултат. От друга страна следва да се изтъкне, че за наличието на гражданско – правната измама е нужно сделката да е била сключена поради умишлено въвеждане в заблуждение от другата страна относно действителните правни последици на процесния договор. В нито една от горните хипотези не би могла да се вмести процесната сделка, а липсата на лиценз за осъществения превоз е ирелевантна за действителността на договора, и може да донесе неблагоприятни административно – правни последици, единствено за превозвача. Ето защо съдът намира иска за заплащане на цената на превоза за основателен, поради което и същият следва да бъде уважен изцяло. Основателността на главния иск влече основателност и на претенцията за мораторна лихва. Доколкото този иск е установен в основанието си, и няма достатъчно данни за неговия размер, на основание чл.162 от ГПК съдът определя размера на дължимата мораторна лихва върху главницата за периода 30.09.2008г. – 07.05.2009г. на 700 лева, до който размер иска следва да се уважи, а в останалата му част до пълния предявен размер следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените от него деловодни разноски в настоящото производство, съразмерно с уважената част от иска, в размер на 568,01 лева.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят направените от него деловодни разноски в настоящото производство, съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 20,67 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА "***" ООД, ЕИК 12750278, със седалище и адрес на управление - гр.Шумен, ул.***№4, ет.2, ап.4, представлявано от управителя ***, да заплати на "***" ООД, ЕИК 175422244, със седалище и адрес на управление - гр.Варна, бул.*** №187, вх.1, ет.1, ап.6, представлявано от управителя ***, сумата от 8777,71 лева /осем хиляди седемстотин седемдесет и седем лева и седемдесет и една стотинки/, дължими по договор за превоз сключен между страните на 29.08.2008г., за който има издадена фактура №43/30.09.2008г., сумата от 700 лв. /седемстотин лева/, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 30.09.2008г. – 07.05.2009г., както и сумата от 568,01 лева /петстотин шестдесет и осем лева и една стотинка/, представляваща направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.

ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователЕн и недоказан.

ОСЪЖДА "***" ООД, ЕИК 175422244, със седалище и адрес на управление - гр.Варна, бул.*** №187, вх.1, ет.1, ап.6, представлявано от управителя ***, да заплати на "***" ООД, ЕИК 12750278, със седалище и адрес на управление - гр.Шумен, ул.***№4, ет.2, ап.4, представлявано от управителя ***, сумата от 20,67 лева /двадесет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: