Р Е Ш Е Н И Е № 607

Гр.Шумен, 13 Ноември 2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и девета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. Маринов

при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1639 по описа за 2009 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искови претенции с правно основание чл.226, ал.1 вр. чл.267от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86, вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД.

В исковата си молба до съда ищците В.Б.Х., И.Т.И., и Б.Т.И. излагат, че на 21.10.2006г. по път І – 7 – Силистра – Шумен – Ямбол, при управление на л.а. "Опел Вектра" с рег.№***, собственост на М.М.Х.от с.Нова бяла река, А.В.Д.нарушил правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДП, в резултат на което предизвикал ПТП, констатирано в Протокол №864791/21.10.2006г. на РДВР Шумен. В следствие на горното ПТП А.В.Д.причинил по непредпазливост смъртта на Т. И. Х. с ЕГН **********, наследодател на ищците. За извършеното деяние било образувано НОХД №594/2007г. по описа на ШОС, приключило с влязла в сила осъдителна присъда срещу извършителя. Последния бил застрахован по време на деликта, със застраховка "Гражданска отговорност" при ответника – ЗПАД "***". След влизане в сила на присъдата ищците отправили покана до ответника за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. По подадените молби застрахователно – медицинска комисия при ответника, определила обезщетения за нанесени неимуществени вреди – за първия ищец – 20000 лева, и за втория и третия по 15000 лева, които суми били изплатени от ответника на 16.03.2009г. Ищеца сочи, че на основание чл.86, ал.1 вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД, ответника е изпаднал в забава за периода от датата на застрахователното събитие – 21.10.2006г. до датата на плащането, като дължимите суми били в размер на 7023,42 лева върху обезщетението от 20000 лева, и в размер на 5267,60 лева върху обезщетенията от 15000 лева. Освен това в производството пред застрахователя ищците ползвали услугите на адвокат, за което заплатили адвокатски хонорар в размер на 3000 лева. Предвид изложеното, ищците молят съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника, да им заплати следните суми: на първия ищец В.Х. – 7023,42 лева, на втория и третия ищеца – по 5267,60 лева, представляващи законната лихва върху платените от застрахователя обезщетения за периода 21.10.2006г. – 16.03.2009г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане, на всички ищци – сумата от 3000 лева, представляваща разходи във връзка с производството при предявяване на претенциите по чл.267, ал.1, т.1 от КЗ, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска до окончателното и изплащане, както и да им бъдат присъдени деловодните разноски.

Ответника е подал писмен отговор в законния едномесечен срок, оспорва предявените искове по подробно изложени съображения, и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: Видно от приложеното по делото НОХД №594/1997г. на ШОС, А.В.Д.е бил признат за виновен в това че на 21.10.2006г. при управление на л.а. марка "Опел Вектра" с рег.№***, собственост на **., нарушил правилата за движение по пътищата: чл.15, ал.1 и чл.21, ал.2 от ЗДП, вследствие на което причинил ПТП с лек автомобил "ВАЗ 2101" с рег.№Н8232АС и по непредпазливост причинил смъртта на Т. И. ***. Присъдата е влязла в законна сила. Няма спор между страните относно наличието на валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответника за лекият автомобил, предизвикал ПТП, за процесния период. От представеното удостоверение за наследници е видно, че ищците са законни наследници, първата съпруга, а втория и третия синове на починалия Т. И. Х.. От останалите приложени по делото писмени доказателства е видно, че след предявяване на претенциите на ищците до застрахователя, на 16.03.2009г., той им е изплатил посочените в исковата молба суми. От представената фактура №150/28.11.2008г. е видно, че ищците са заплатили на адв.Б.Б. сумата от 2500 лева и 500 лева ДДС, за представителство пред ответника по повод отправените претенции за заплащане на обезщетение. От назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, приета без възражения от страните, се установява, че размерът на обезщетението за забава върху сумата от 20000 лева за исковия период е 7025,40 лева, а върху сумата от 15000 лева – 5269,05 лева, както и че данъчна фактура №150/28.11.2008г. е включена в дневника за продажбите, респективно в справка – декларация по ЗДДС на адвокат Б.Б. за месец ноември 2008г.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Основният спорен въпрос между страните е правната възможност в процесната хипотеза, ищците да търсят обезщетение за забава върху изплатените им от застрахователя суми от датата на деликта до датата на плащането. Съобразно правната доктрина и съдебната практика /Р №238/20.06.2008г. ІІ о ТК на ВКС, Р №522/20.10.2008г. І о ТК на ВКС, Р №190/16.03.2009г. на САС, Р №220/23.03.2009г. на САС и др./, отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента, и следователно, и той съобразно чл.86, ал.1 вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД дължи обезщетение за забава считано от увреждането. Горното се извлича, както от възможността дадена от закона на пострадалото лице да предяви пряко претенциите си срещу застрахователя на увредилия го, така и от отделните хипотези уреждащи правото на регрес на застрахователя – чл.227, т.2 от КЗ. Доводите на ответника за недължимост на претенциите позовавайки се на разпоредбите на чл.268, т.10, вр.чл.223, ал.2 от КЗ, и чл.271, ал.5 от КЗ са несъстоятелни. На първо место хипотезата на чл.223, ал.2 от КЗ урежда отношенията между застрахован и застраховател и касае размера на ограничената отговорност на застрахователя при евентуално забавено уведомяване от застрахования, като освен това в текста изрично е посочено, че лихвите следва да са присъдени в тежест на застрахования. Относно разпоредбата на чл.271, ал.5 от КЗ, съдът намира, че волята на законодателя е била не да ограничи отговорността на застрахователя при отправяне на претенциите на пострадалото лице директно към него, каквото редуциране нито е в духа на закона, нито логически обосновано с оглед дадената възможност за търсене чрез пряк иск на еквивалентната на деликтната отговорност на застрахователя, т.е. в пълен обем, а е по скоро предвидена гаранция за по – бързото произнасяне на застрахователя при отправено към него искане, и вменено задължение за заплащане на обезщетение за забава на собствено основание, предвид виновна забава от самия застраховател, което обаче не би могло да изключи субсидиарната му отговорност за заплащане на дължимото обезщетение ведно със законната лихва от деня на увреждането. Ето защо съдът намира първите три предявени претенции за основателни и доказани, поради което и предвид липсата на надлежно увеличение, същите следва да се уважат до предявеният им размер, като искането за присъждането им ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане, следва да се остави без уважение, предвид забраната за анатоцизъм в гражданските правоотношения, предвидена в чл.10, ал.3 от ЗЗД. Съобразно чл.267, ал.1, т.4 от КЗ застрахователя дължи и разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция по т.1 – 3. Претенцията на ищците в производството пред застрахователя е била за заплащане неимуществени вреди в размер на по 70000 лева за всеки от ищците, и определеното и платено адвокатско възнаграждение е в съответствие и не превишава допустимия трикратен размер на минималния такъв съобразно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо съдът намира, че и този иск следва да се уважи в пълния му предявен размер - 3000 лева, като главницата следва да се присъди ведно със законната лихва върху нея от предявяване на иска - 07.05.2009г. до окончателното и изплащане.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищците следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1200 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА "***" АД, с ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр.София 1000, общ.Столична, район Средец, ул.***№3, представлявано от изпълнителните директори ***и ***, да заплати на В.Б.Х. с ЕГН **********,***, кантора 32, сумата 7023,42 лева /седем хиляди двадесет и три лева и четиридесет и две стотинки/ - представляваща законната лихва върху главницата от 20000 лева, изплатено от ответника обезщетение по щета №4307271080020/2008г., за периода 21.10.2006г. – 16.03.2009г.

ОСЪЖДА "***" АД, с ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр.София 1000, общ.Столична, район Средец, ул.***№3, представлявано от изпълнителните директори ***и ***, да заплати на И.Т.И. с ЕГН **********,***, кантора 32, сумата 5057,16 лева /пет хиляди петдесет и седем лева и шестнадесет стотинки/ - представляваща законната лихва върху главницата от 15000 лева, изплатено от ответника обезщетение по щета №4307271080021/2008г., за периода 21.10.2006г. – 16.03.2009г.

ОСЪЖДА "***" АД, с ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр.София 1000, общ.Столична, район Средец, ул.***№3, представлявано от изпълнителните директори ***и ***, да заплати на Б.Т.И. с ЕГН **********,***, кантора 32, сумата 5057,16 лева /пет хиляди петдесет и седем лева и шестнадесет стотинки/ - представляваща законната лихва върху главницата от 15000 лева, изплатено от ответника обезщетение по щета №4307271080022/2008г., за периода 21.10.2006г. – 16.03.2009г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците за присъждане на горните суми ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА "***" АД, с ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр.София 1000, общ.Столична, район Средец, ул.***№3, представлявано от изпълнителните директори ***и ***, да заплати на В.Б.Х. с ЕГН **********, И.Т.И. с ЕГН **********, и Б.Т.И. с ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес ***, кантора 32, сумата 3000 лева /три хиляди лева/ - представляваща направени разходи във връзка с производството при предявяване на претенциите по чл.267, ал.1, т.1 от КЗ пред застрахователя, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 07.05.2009г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 1200 лева /хиляда и двеста лева/, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.Шумен в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :