Председател: Йордан Димов

Секретар: Т. Т.

като разгледа докладваното от съдията гр. д. №1695/2009 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.100 от СК.

Производството по делото е било образувано като такова с правно основание чл.99, ал.1 от СК, впоследствие в първото по делото заседание основанието на иска е било променено от такъв с основание чл.99, ал.1 от СК в такъв с основание чл.100 от СК. В молбата си до съда молителите – С.И.С. и Г.С.С. твърдят, че са законни съпрузи сключили граждански брак на 07.04.1990 г. От брака си имали едно непълнолетно дете – СС И, ЕГН-**********. Двамата съпрузи твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака. Представят споразумение по смисъла на чл.101 от СК, което поддържат. Молят съда да постанови решение, по силата на което да прекрати брака им и да одобри представеното споразумение, с което са уредили всички лични и имуществени отношения помежду си.

В съдебното заседание и двамата молители потвърдиха пред съда желанието си за прекратяване на брака.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак молителите са законни съпрузи, сключили граждански брак на 07.04.1990 г., с акт №116/07.04.1990 г. на Община Шумен. От копие от Удостоверение за раждане, издадено по акт за раждане №50/13.01.1992 г. е видно, че страните са родители на непълнолетното дете С С И, ЕГН-**********.

Двамата молители постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака си, което потвърдиха и пред съда. Ето защо съдът намира, че бракът им следва да се прекрати без да се издирват мотивите за това.

С представеното по смисъла на чл.101 от СК споразумение молителите са уредили всички лични и имуществени отношения помежду си. Съдът намира, че така представеното споразумение не противоречи на закона и морала, поради което и следва да бъде одобрено.

Съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40.00 лв., от които констатира, че са внесени 25 лева от молителя С.И.С., като другият молител следва да бъде осъден да заплати по сметка на ШРС сумата от 15 лв. за държавна такса. Молителят С.И.С. следва да де осъден да заплати и дължимите суми за държавна такса върху тригодишните платежи на сумите присъдени за издръжка в размер на 21,60 лв.

Водим от горното, и на основание чл.100 от СК, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак, сключен на07.04.1990 г., с акт №116/07.04.1990 г. на Община Шумен, между С.И.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: гр. ***, адв. С Б. и Г.С.С. с ЕГН-********** ***, със съдебен адрес: гр. Ш*, адв. С Т, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

1.Родителските права върху роденото от брака дете – С С И, ЕГН-********** ще се упражняват от майката Г.С.С..

2.Бащата С.И.С. с ЕГН ********** има право на лични контакти с детето С С И, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца: събота от 09,00 часа до 19,00 часа и неделя от 09,00 часа до 19,00 часа без преспиване, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в отпуск.

3.Бащата С.И.С. с ЕГН ********** ***, се задължава да заплаща месечна издръжка в размер на 30.00 (тридесет) лева за детето С С И, ЕГН-**********, на майката Г.С.С., ЕГН **********, считано от датата на постановяване на съдебното решение до настъпване на законна причина за нейното прекратяване или изменяване.

4.Съдът констатира, че семейното жилище, находящо се в гр. *** е собственост на родителите на молителката и е напуснато от молителя и за в бъдеще ще се ползва само от Г.С.С..

5.Молителите декларират, че не притежават движимо или недвижимо имущество, придобито през време на брака, поради което нямат претенции от имуществен характер един към друг.

6.Страните нямат претенции за издръжка помежду си.

7.След прекратяване на брака съпругата ще запази фамилно си име – “С.”.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 40 (четиридесет) лева, която констатира, от която констатира, че са внесени 25 (двадесет и пет) лева, като ОСЪЖДА Г.С.С. с ЕГН-********** ***, да заплати по сметка на ШРС 15 лв. (петнадесет) лева.

ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН-**********- да заплати по сметка на ШРС сумата 21,60 лв. (двадесет и един лева и шестдесет стотинки), представляваща държавна такса върху определения размер на издръжката.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: