Гр.Шумен, 19 Ноември 2009г.
Шуменският районен съд, в открито заседание на двадесет и
първи октомври две хиляди и девета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М. Маринов
при секретаря М.Г., като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№1729 по описа за 2009 година на ШРС, за
да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са субективно
съединени искови претенции за заплащане на имуществени вреди, с правно
основание чл.45 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда
ищците – К.Е.Ш. и С.И.Ш. излагат, че с НА №128, т.ІІ, дело №651 от 19.08.1980г.
на ШРС са придобили дворно място от 106 кв.м., представляващо дворище 2976 в
кв.153 по плана на гр.Шумен, с построената в него паянтова жилищна сграда. През
1990г. ответникът Д.И.И. придобил имота от ответницата М.Д.Д., действаща като
пълномощник на ищците. Горната сделка била прогласена за нищожна в частта относно
дворното място от 106 кв.м., с решение влязло в законна сила на 17.02.2000г. По
време на горното съдебно производство процесния имот бил обединен с съседен и
било прието изменение в застроителния план. Преди постановяване на решението
ответницата М.Д. придобила дворното място от другия ответник с НА за дарение
№160, т.8, д.2205/1991г. на ШРС, а през 1995г. тя продала дворното място на Гешо Маринов Иванов, който с останалите собственици на
новообразуваното обединено дворно място, отстъпили на М.Д. правото на строеж
върху дворното място, заедно с идеална част от него. През 1996г. ответницата
продала на трето лице правото на строеж. През същата година било издадено
разрешително за строеж върху процесното място от Община Шумен, предшествано от
Заповед №РД-25-804/24.09.1996г., с която се одобрява изменението на
застроителния план. Между 2003 и 2005г. били извършвани множество
разпоредителни сделки с процесното място, както и с построената върху него
сграда. На 29.07.2008г. на ищците бил издаден изпълнителен лист по
гр.д.№2227/1995г. на ШРС, и било образувано изп.д.№20088760400721 на ЧСИ за
въвод във владение на имота на ищците, който се оказал невъзможен с оглед
описаната фактическа обстановка. Предвид изложеното, и с оглед невъзможността,
съзнателно предизвикана от ответниците за осъществяване на правата на ищците по
гр.д.№2227/1995г. за предаване на владението върху собственото им дворно място,
констатирана с протокол за въвод във владение по горното изпълнително дело, ищците
молят съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответниците да им
заплатят солидарно обезщетение за причинените им от виновното и недобросъвестно
поведение на ответниците, вреди, на основание чл.45 от ЗЗД, в размер на 10000
лева, представляваща паричната равностойност на дворното място, както и
направените по делото разноски. Впоследствие ищците са увеличили претенцията си
на 10 862 лева.
Ответниците, са депозирали
писмен отговор в законния едномесечен срок, оспорват иска, и молят същият да
бъде отхвърлен.
От събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:
От представените заверени
копия на нотариални актове, удостоверения, заявление, договор за разпределение,
протокол, заповед и др. се установява описаното от ищцовата страна придобиване
на процесния имот, последващи разпореждания с него, изменение на застроителен
план, издаване на разрешително за строеж, и застрояването на новобразувания поземлен имот. Видно от приложеното заверено
копие на решение от 14.12.1998г. по гр.д.№2227/1995г. по описа на ШРС, съдът е
прогласил нищожността на сделките извършени с НА №180, т.ІV, д.№1103/1990г. на
ШРС и НА №160, т.VІІІ, д.№2205/1991г. на ШРС, в
частта относно дворното място от 106 кв.м., представляващо дв.пл.№2976
в кв.153 по плана на гр.Шумен, и е осъдил ответника Д.И.И. да предаде
владението върху горния имот на ищците. С решението е отхвърлен иска за
прогласяване нищожността на сделката по отношение на паянтовата жилищна сграда,
находяща се в дворното место. Въз основа на изпълнителен лист издаден по
горното дело, е било образувано изп.д.№20088760400721 на ЧСИ Даниела Златева, с
рег.№876, с район на действие – Окръжен съд гр.Шумен, и видно от представения
протокол за предаване на недвижим имот от 24.11.2008г., съдебния изпълнител е констатирал
надлежно разрешено застрояване на имота, и е отбелязал, че въвод във владение
не е възможен.
Елементите на фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД са следните: Вреда;
Причинна връзка на вредата с противоправно поведение на причинителя
и; Вина на прекия причинител
на вредата. Противоправния характер на дадено деяние се извлича от забраната му
с правна норма. Ищцовата страна не доказа на първо место да е претърпял каквато
и да било вреда, и на второ - тази вреда да е причинена от виновно,
противоправно поведение на ответниците. Последните, докато са владели имота, в
съответствие със закона са предприемали мерки за благоустрояване и застрояване
на процесното место, и след надлежно издадените от компетентните
административни органи разрешения имота е бил застроен. Действията на
разпореждане с имота, извършвани от легитимиращите се като носители на вещното
право, както и фактическото застрояване на имота не биха могли да се третират
като деликт /макар, че няма точни данни за датата на влизане в сила на горното
решение/, имота не е погинал и си съществува, дори и в изменения вид. От една
страна силата на пресъдено нещо на горното решение има действие и по отношение
на всички правоприемници на спорното право, а освен това със застрояването
имота не се уврежда, и собствениците на местото биха могли да насочат съответни
претенции, основаващи се на приращението, към
изграденото върху собственото им место. Още повече, че ищците са имали
възможност и да обжалват действията на съдебния изпълнител, доколкото той е бил
длъжен да ги въведе във владение на имота, съобразно разпоредбите на
процесуалния закон, при установено придобиване на владението от трето лице след
завеждане на делото, или да даде срок за искане за спиране на изпълнението. Дори
и да се допусне, че има противоправно поведение от ответната страна, то няма
пряка причинно – следствена връзка между сочените разпоредителните действия и
евентуалната вреда /невъзможност за влизане във владение на собственият им
имот/, опосредявани от законосъобразни актове на
административни органи. Отделен въпрос е, докъде следва да се простира и
правото на ползване на ищците, като титуляри на правото на собственост на
земята, при постановеното отхвърлително решение по гр.д.№2227/1995г. на ШРС, в
частта за находящата се в дворното място жилищна сграда, с оглед правата на суперфициарния собственик. Ето защо, съдът намира, че
ищците не са претърпели вреда по смисъла на закона, а и действията на
ответниците не биха могли да се тълкуват като противоправни. Предвид изложеното
съдът намира, че предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.Е.Ш. с ЕГН ********** и С.И.Ш.
с ЕГН **********,***, срещу М.Д.Д. с
ЕГН ********** *** и Д.И.И. с ЕГН ********** *** Иван Александър №54А, иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10862 лв. /десет хиляди
осемстотин шестдесет и два лева/ - обезщетение за претърпени имуществени вреди,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: