Председател: К. Колешански

Секретар: Г. С.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 1732/09г. по описа на ВПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск за установяване основателност на предявен иск за развод, въз основа на виновно поведение на преживял съпруг – чл. 52 от СК.

Делото е образувано по искова молба на С.А. Ч., ЕГН : ********** ***, срещу С. Ч., роден на ***, гражданин на Р Турция, с неизвестен там и в страната адрес, с посочено правно основание чл. 99, ал. 1 от СК. Излагайки, че поради фактическа раздяла от три години, бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, ищеца претендира прекратяването му, по вина на ответника, предоставяне ползването на семейното жилище, възстановяване предбрачното и фамилно име, и разноските в производството.

В срока за отговор на ИМ, ответника редовно уведомен, по реда на чл. 48, ал. 2, не подава отговор.

В ОСЗ, страните, редовно призовани, явява се един от наследниците на ищцата – А. М.Д., ЕГН : **********, представяйки акт за смърт и удостоверение за наследници, легитимиращи го, да иска продължаване на делото, за което депозира молба. Ответникът не се явява, както и особеният му представител. С протоколно определение делото е продължено, по реда на чл. 52 от СК.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

Майката на ищеца и ответника са сключили граждански брак на 06.10.2005г., в с. Венец, Община Венец, Област Шумен, за което е бил съставен Акт № ***/06.10.2005г. на Община Венец. Според показанията на разпитаните свидетели, на които съдът не намери основание, да не даде вяра, се установи, че съвместният живот на съпрузите продължил съвсем кратко, като съпругът често пътувал до Турция, където оставал. През 2006г. отново заминал, но не се върнал. Прекратил всякакви връзки с майката на ищеца, като до смъртта и не се свързал с нея по какъвто и да е начин. Според свидетеля И. Дели, в Турция поддържал връзка с друга жена, докато първоначалната ищца полагала сама грижи за децата.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че бракът между страните, преди прекратяването му със смъртта на първоначалната ищца, е бил дълбоко и непоправимо разстроен по следните съображения: Установи се, че между съпрузите са изчезнали взаимното разбирателство, другарски отношения и доверие, характерни за един нормален брачен съюз. Брачното поведение на съпруга може да бъде преценено като тежко провинение, нарушаващо основни принципи, върху които се изгражда брачната връзка, като взаимно уважение, общи грижи за семейството, отглеждането, възпитанието и издръжката на децата, и съвместно живеене на съпрузите, особено първите, чието нарушение – брачната изневяра, винаги е считана от доктрината и трайната съдебна практика, за тежко провинение, достатъчно, да обоснове вина, за дълбокото и непоправимо разстройство на брака / ППВС № 1/57г., № 10/71г. / . От друга страна дългата фактическа раздяла, също е самостоятелна причина, обосноваваща посоченото разстройство, а тя както се установи, е причинена с действия на ответника – напускане на семейното жилище. С оглед на всичко изложено съдът счита, че вина за разстройството на брака има съпругът.

Съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лева, от които констатирайки, че са внесени при завеждане на исковата молба 25 лева, счита, че остатъка следва да бъде внесен от страните, съобразно чл. 329 ГПК, по сметка ***, а именно 15 лева от ответника.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца, сумата от 646,70 лева, разноски в производството.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство, на прекратеният със смъртта на С.А. Ч., ЕГН : **********, граждански брак, сключен на 06.10.2005г., в с. Венец, за което е бил съставен акт за граждански брак № *** на Община Венец, межди нея и С. Ч., роден на ***г., в Р Турция, има съпругът – С. Ч..

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса, по брачния иск в размер на 50 лева, като ОСЪЖДА С. Ч., роден на ***г., в Р Турция, да заплати по сметка *** (петнадесет) лева.

ОСЪЖДА С. Ч., роден на ***г., в Р Турция, да заплати на Али М.Д., ЕГН : **********, сумата от 646,70 лева, разноски в производството на настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва пред ШОС, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

Страните нямат право да обжалват решението в частта му за разноските, на основание чл. 80 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: