Р Е Ш Е
Н И Е
№__521_____
09.09.2009г., гр. Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на седми
септември 2009 година
В публично
заседание в следния състав:
***
като разгледа
докладваното от съдията ГД № 1758/09г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен иск с правно
основание чл. 150 от КТ .
В исковата си молба А.Х.А., ЕГН : ********** ***-13,
кантора № 9, срещу “***”, ЕИК :127526189, със седалище и адрес на управление –
гр. Шумен, бул. “***” № 3, представляван от И* И* У* -
директор, с посочено правно основание, чл. 357 от КТ, ищеца излага, че за
периода 14.03.06г. – 01.04.08г., се намирал в трудово правоотношение с
ответника, като изпълнявал длъжността осеменител – ветеринарен техник. За
посоченото време, бил положил извънреден труд, общо 149 дни. Тъй като
работодателят го компенсирал, предоставяйки му 20 дни отпуск, който при
прекратяване на ТПО, заплатил, претендира осъждането му да заплати сумата от
5011,65 лева, от които 4264,74 лева главница, представляваща дължимо трудово
възнаграждение, за положен извънреден труд, за 129 дни и 746,91 лева мораторна
лихва, върху дължимите месечни възнаграждения, считано от месеца за който се
дължат до 15.05.09г., в едно със законната лихва, върху главницата, до
окончателното плащане, както и разноските в производството.
В срока за отговор,
ответника, редовно уведомен, чрез пълномощник, подава отговор, взема становище,
както по допустимостта и основателността на иска, така и по фактите на които се
основава. Оспорва иска по основание и размер. Излагайки, че ищецът не е
осъществявал трудовата функция по цял ден, а в интервала между 15 и 17ч., броят
на осеменени крави, в извън работно време е незначителен /3 – 5/, като едно
осеменяване отнема около 20 минути, и след оценка на работата, му е признат
положен реално извънреден труд, за което е компенсиран с допълнителен платен
годишен отпуск, счита че не му дължи претендираната сума.
В открито съдебно заседание
страните, редовно призовани – ищеца – чрез представител, поддържа иска, така
както е предявен, а ответника, чрез представител, поддържа становището си за
неоснователност на иска и претендира разноски, за които представя списък,
съобразно чл. 80 от ГПК.
Така предявеният иск е допустим, разгледан по същество е частично
основателен, по следните съображения
:
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от
фактическа страна:
Не се спори между страните,
а и от представените неоспорени писмени доказателства се установява, че между
страните е съществувало трудово правоотношение, за посоченият в исковата молба
период и длъжност. Представените и от двете страни писмени доказателства сочат,
че ищеца е полагал труд – осеменявал е крави, през посочените в служебна
бележка от 03.11.08г. на ИАСРЖ – РД – Шумен(л. 11),
дни. Разпитаните по делото свидетели, на които съдът не намери основание да не
даде вяра, установиха, че процесът на осеменяване на една крава трае около 5
минути, а ищецът го е осъществявал за около 15 минути. Това се потвърждава и от
проучванията на вещото лице по ССЕ, изложени в констативно съобразителната част
на заключението му. Според него, ищецът е положил, за твърденият от него период
и конкретни дни, труд, в празнични и почивни дни, общо в размер на 169 часа,
през почивни и 3,5 часа, през дни на официални празници, за което, съгласно чл.
262 от КТ, следва да му бъде начислено и изплатено възнаграждение, в размер на 400,97
лева, общо. Въпреки твърденията на свидетелите, че всички работници в
предприятието на ответника са и са били, включително и ищеца на ненормиран
работен ден, по делото липсват доказателства в тази насока. В представеният
неоспорен трудов договор е посочено, че е назначен на пълно работно време, при
8 часов работен ден. Независимо от това работодателят му е признал полагането
на извънреден труд, който е компенсирал с допълнителен отпуск от 20 дни, които
му е заплатил при прекратяване на трудовото правоотношение. Заключението на
ССЕ, сочи, че ищецът е получил сумата от 339,97 лева.
От направените в съдебно
заседание изявления на процесуалният представител на ответника – работодател,
се установява, че в предприятието има книга за отчитане на извънреден труд, но
в нея няма записвания, касаещи ищеца, а само за лица, полагали такъв по изрична
заповед на директора. Последното се потвърждава и от свидетелските показания.
При така приетата за
установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :
За уважаване на предявеният иск, с правно
основание чл. 150, във вр. с чл. 262 от КТ, следва да
са налице следните предпоставки – съществуване на валидно трудово
правоотношение, по което работникът престира работна
сила извън установеното за него работно време, със знанието и без
противопоставянето, или по разпореждане на работодателя; липса на заплащане на
положеният труд в законоустановеният увеличен размер. В настоящият случай,
изброените са налице, правейки иска установен по основание. Касателно размерът
му обаче е налице извършено плащане на сумата от 339,97 лева. Независимо от
твърденията на ищцовият представител, че тя е изчислявана
на база брутно трудово възнаграждение и само за 20 дни, а е полаган труд през
много повече, събраните по делото доказателства сочат безспорно, количество
извънреден труд, отразен в заключението на вещото лице. Следва да се отбележи,
че при изчисляването му то е взело предвид 30 минути, за извършване на една
манипулация – много повече от необходимото. Полученото от ищеца плащане, макар
и без данни за законосъобразно компенсиране на извънредният му труд с отпуск,
предвид чл. 139а от КТ, съдът приема за частично плащане от дължимата обща
сума. Изложеното налага уважаване на
предявеният иск, като доказан по основание и по размер, но до сумата от 129,88
лева, представляваща 61 лева възнаграждение за положен в празнични и почивни
дни, извънреден труд, общо и 68,88 лева законна лихва върху незаплатените
възнаграждения, за извънреден труд, считано от първо число на следващият месец
от този, за който се дължат до датата на подаване на исковата молба –
18.05.09г., като в останалата му част, за сумата от 4881,77 лева, до пълният
предявен размер от 5011,65 лева, следва да се отхвърли, като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 6
от ГПК, ответника следва да заплати по сметка на ШРС, сумата от 200 лева,
представляваща – 100 лева държавна такса и 100 лева – възнаграждение за вещо
лице.
На основание чл. 78, ал. 1
и 3 от ГПК, страните следва да си заплатят разноски, съразмерно уважената част
от исковете, както следва – ответника на ищеца, сумата от 3,89 лева, а ищеца на
ответника, сумата от 527,17 лева, като след извършено прихващане, ищецът следва
да заплати на ответника сумата от 523,28 лева, разноски в производството на
настоящата инстанция.
Водим от горното и на
посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “***”, ЕИК :127526189, със
седалище и адрес на управление – гр. Шумен, бул. “***” №
3, представляван от И* И* У* -
директор, да заплати на А.Х.А., ЕГН : ********** ***-13, кантора № 9, на основание
чл. 150 от КТ, сумата от 129,88 лева (сто
двадесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща 61 лева
възнаграждение за положен в празнични и почивни дни, извънреден труд, общо и
68,88 лева законна лихва върху незаплатените възнаграждения, за извънреден
труд, считано от първо число на следващият месец от този, за който се дължат до
датата на подаване на исковата молба – 18.05.09г., в едно със законната лихва
върху главницата от 61, считано от 18.05.09г., до окончателното плащане .
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Х.А., ЕГН : ********** ***-13, кантора №
9, срещу “***”,
ЕИК :127526189, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, бул. “***” №
3, представляван от И*И* У* -
директор, иск, с правно основание чл. 150 от КТ, в частта му, за сумата от 4881,77
лева, до пълният предявен размер от 5011,65 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА “***”, ЕИК :127526189, със седалище
и адрес на управление – гр. Шумен, бул. “***” №
3, представляван от И* И* У*-
директор, да заплати по сметка на Районен съд - гр. Шумен, сумата от 200 лева (двеста лева), представляваща държавна
такса по уважените искове, в размер на 100 лева и заплатени възнаграждения на
вещи лица, в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА А.Х.А., ЕГН : ********** ***-13, кантора № 9, да заплати
на “***”,
ЕИК :127526189, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, бул. “***” №
3, представляван от И*И* У* –
директор, сумата от 523,28 лева, разноски в производството на настоящата
инстанция, съразмерно уважената(отхвърлената)
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване,
пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, от връчването му на страните.
Ищецът няма право да
обжалва решението в частта му за разноските, на основание чл. 80, изр. второ ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: