Р Е Ш Е Н И Е № 806

Гр.Шумен, 16 Декември 2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на девети декември две хиляди и девета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. Маринов

при секретаря А.П., като разгледа докладваното от съдията гр.д.*759 по описа за 2009г на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Г.А.Г. ***. В молбата си до съда ищцата излага, че с ответника са законни съпрузи, сключили граждански брак на 28.02.1992г. От брака си нямали родени деца. Ищеца твърди, че известно време след сключване на брака отношенията със съпруга и се влошили, и от няколко години били във фактическа раздяла. Ето защо моли съда да постанови решение, по силата на което да прекрати брака и с ответника като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника. В течение на производството по делото страните са постигнали съгласие за прекратяване на брака им по реда на чл.100 от СК отм., и заявяват че са сключили споразумение по смисъла на чл.101 от СК отм.. Съдът е допуснал изменението на иска, от чл.99, ал.1 в такъв по чл.100 от СК отм. И ответника и ищцата заявиха в съдебно заседание, че желаят прекратяването на брака по чл.100 от СК отм., поддържат постигнатото споразумение и молят съда да постанови решение, по силата на което да прекрати брака им и да одобри споразумението, с което са уредили всички лични и имуществени отношения помежду си.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак молителите са законни съпрузи, сключили граждански брак на 28.02.1992г., с акт №**/28.02.1992г. на Община Шумен. Молителите декларират, че нямат родени от брака си деца. Двамата молители постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака си, което потвърдиха и пред съда. Ето защо съдът намира, че бракът им следва да се прекрати без да се издирват мотивите за това.

С постигнатото по смисъла на чл.101 от СК отм. споразумение, молителите са уредили всички лични и имуществени отношения помежду си. Съдът намира, че така постигнатото и допълнено в съдебно заседание споразумение не противоречи на закона и морала, поради което и следва да бъде одобрено.

Съдът определя окончателна държавна такса в размер на 25 лв., която констатира, че е внесена при завеждането на делото от молителката.

Водим от горното, и на основание чл.100 от СК отм., съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак, сключен на 28.02.1992г., с акт №**/28.02.1992г. на Община Шумен, между Г.А.Г. с ЕГН ********** и А.Г.Г. с ЕГН ********** ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

ОДОБРЯВА постигнатото между Г.А.Г. с ЕГН ********** и А.Г.Г. с ЕГН ********** споразумение в следният смисъл:

1.Молителите нямат родени от брака им деца.

2.Молителите не са придобивали недвижими и движими вещи по време на брака си, подлежащи на делба.

3.След прекратяване на брака жената ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното си фамилно име – Т..

4.Съпрузите нямат претенции за издръжка един към друг.

5.Семейното жилище, находящо се в гр.Шумен, ул.** **, собственост на родителите на молителката, се предоставя за ползване на Г.А.Г. с ЕГН **********, като се констатира, че мъжът го е напуснал.

6.Разноските по делото остават така, както са направени от молителите.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, която констатира, че е внесена изцяло от молителката при завеждане на делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: