№577
гр. Шумен, 05.11.2009г.
Шуменският районен съд, в публичното заседание на шести
октомври , през две хиляди и девета година,
в състав:
при секретаря
А.П. , като разгледа докладваното
от районният съдия
гр.д. №1783 по описа за 2009 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предявен
е иск с правно основание чл.55 ал.1 , предл. трето от
ЗЗД .
Депозирана е искова молба от Й.С.Й., ЕГН **********,***
, съдебен адрес гр. ***
срещу “***” ЕАД гр. ***, седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от И К И, ЕГН **********
– Изпълнителен директор , в която посочва , че с Определение , постановено по ч.гр.д.№1094/2003г. по описа на ШРС , ищецът е осъден за заплати
на ответника сума в общ размер на 1 985 лева ,за консумирана топлоенергия
за периода от ноември 1999г. до август 2001г. , за имот находящ се в гр.*** ,
както и сума в размер на 119,35 лева – направените разноски . За същата сума
бил издаден изпълнителен лист , въз основа на който е образувано изпълнително
дело №20078760400878 по описа на ЧСИ Д.З. , рег.№876 , с район на действие ШОС.
С решение №417/30.04.2008г. , постановено по гр.д.№3471/2007г. по описа на ШРС е уважена частично
претенцията на ищеца с правно основание чл.254 от ГПК (отм.) , в резултат на което е
прието за установено , че не дължи част от присъдените суми . Решението е
обжалвано в отхвърлителната част и по възз.гр.д.№448/2008г. по описа на ШОС е постановено решение
, с което е отменен обжалваният съдебен акт , т.е. крайният резултат е , че е
прието за установено , че ищецът не дължи посочените по горе суми , присъдени
по ч.гр.д.№1094/2003г. по описа на ШРС , поради което
издаденият по него изпълнителен лист е обезсилен изцяло .
Независимо от обезсилването , по изпълнително дело
№20078760400878 по описа на ЧСИ Д.З. , рег.№876 , с район на действие ШОС е бил извършен запор
върху пенсията на длъжника и от нея са удържани следните суми : 1. на
10.03.2008г. на взискателя са преведени
90,82 лева и такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ в размер на 9,18 лева 2. на
10.04.2008г. са преведени 90,52 лева , както и такса , на посоченото основание
, в размер на 9,48 лева 3.на 07.05.2008г. е преведена сумата от 90,82 лева ,
както и такса 9,18 лева . Таксите , които ищецът е заплатил са преведени по
сметка на ЧСИ и по закон се дължат от взискателя , но се събират от имуществото
на длъжника по изп.д.. Като такива същите са излезли
от патримониума на ищеца , а с неплащането им
ответникът се е обогатил . От датата на влизане в сила на посоченото решение –
04.12.2008г. до момента на подаване на исковата молба не е възстановил
получените на отпаднало основание суми . Съобразно изложеното моли да бъде
постановено решение , по силата на което ответникът да бъде осъден да му
заплати посочените по-горе суми , както и да му бъдат присъдени извършените
деловодни разноски .
Ответникът в срока за
отговор по чл.131 от ГПК заявява , че не оспорва обстоятелството , че е получил
посочените суми .
След като се запозна със
събраните в хода на процеса писмени и
гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе
следното:
Въз основа на депозирана от “***”
ЕАД молба е образувано ч.гр.д.№1094/2003г. по описа
на ШРС, по което е издаден изпълнителен лист
за осъждане на ищеца да заплати
на кредитора сума в общ размер на 1 985 лева ,за консумирана топлоенергия
за периода от ноември 1999г. до август 2001г. , за имот находящ се в гр.*** ,
както и сума в размер на 119,35 лева – деловодни разноски . Съобразно
определението е издаден изпълнителен лист за посочените по-горе суми . По молба на кредитора и на основание
представения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №20078760400878 по
описа на ЧСИ Д.З. , рег.№876
, с район на действие ШОС. По него , видно от представените от ответника
Извлечения от разплащателна сметка , открита в “УниКредит
Булбанк “АД , от банковата сметка на ЧСИ в банковата сметка на взискателя са
прехвърлени суми , както следва : 1. на 10.03.2008г. - 90,82 лева , на 10.04.2008г. - 90,52 лева и 07.05.2008г. - 90,82 лева . Изрично е
отбелязано , че това се извършва на основание посоченото изп.д.,
с длъжник Й.С.Й..
От друга страна , поради предявен от длъжника
отрицателен установителен иск с правно основание чл.254(отм.) е образувано гр.д.№3471/2007г. по описа на ШРС. По него е постановено
Решение №417/30.04.2008г. , с което е
признато за установено по отношение “***” ЕАД гр. ***, че ищецът не дължи част от присъдените по ч.гр.д.№1094/2003г. по описа на ШРС , суми .Решението е обжалвано в отхвърлителната част , в резултат на което е образувано възз.гр.д.№448/2008г. по описа на ШОС.Същото
е приключило с Решение от 04.12.2008г. , влязло в сила 04.12.2008г. , с което е
отменен първоинстанционният съдебен акт в обжалваната част . Правният анализ на
описаните по-горе обстоятелства , води до извода заявен от ищеца , а именно ,
че е осъществен състава на чл.55 ал.1 , предл. трето
от ЗЗД , принудителното събиране на
посочените по-горе суми , по изпълнително дело №20078760400878 по описа на ЧСИ Д.З. , рег.№876 , с район на
действие ШОС е извършено на отпаднало основание . Поради същите съображения ,
намира , че подлежи на връщане и сумата от 27,88 лева - представляваща
принудително събрани разноски по посоченото изпълнително дело .
От изложеното по-горе съдът намира , че
предявеният иск се явява изцяло основателен и следва да се уважи като такъм .
Ищецът е направил искане
за присъждане на извършените по настоящото дело разноски . В тази насока от
ответника е депозирана молба за редукция на сумата посочена като заплатен
адвокатски хонорар от ищеца . От представения по делото Договор за правна
защита и съдействие се установява , че уговореното адвокатско възнаграждение е
в размер на 300 лева – платено в брой . Посоченият размер надвишава трикратно
минималния , определяем съгласно чл.7 ал.2 т.1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения . В този смисъл
, съдът като взе предвид ограничението предвидено от §2 от посочената наредба , което предвижда , че
в случаите на чл.78 ал.5 от ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде
по-ниско от трикратния размер на минималното , намира , че молбата се явява
неоснователна . Съобразно посоченото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца извършените деловодни
разноски в пълен размер , или 350 лева .
Водим
от горното съдът ,
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА “***” ЕАД гр. Шумен,
седалище и адрес на управление
гр. ***, представлявано от И К И, ЕГН **********
– Изпълнителен директор да заплати на Й.С.Й., ЕГН **********,*** , съдебен
адрес гр. *** , сумата от
300 (триста )лева
– принудително събрана по изпълнително дело №20078760400878 по описа на ЧСИ Д.З. , рег.№876 , с район на
действие ШОС., на отпаднало основание – влязло в сила Решение по възз.гр.д.№448/2008г. по описа на ШОС
ОСЪЖДА “***” ЕАД гр. *** да
заплати на Й.С.Й., ЕГН ********** сумата от 350 (триста и петдесет ) лева – извършени деловодни
разноски .
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: