Председател: К. К.

Секретар : А. П.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 1795/09г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен установителен иск, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422 от ГПК.

В искова молба ищеца - “***” ЕАД, ЕИК : 130697606 със седалище и адрес на управление – гр. София, жк. ***. 3, ап. 305, представлявано от ***– изпълнителен директор, срещу Р.Р.Р., ЕГН : **********,***, без посочено правно основание и цена от 860,29 лева, сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 860 лева, представляваща 598,72 лева главница – неплатени двадесет вноски по договор за заем и 261,57 лева неустойка за забавено изпълнение, начислена за периода 12.09.05г. – 04.03.09г. дата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК, и законна лихва върху дължимите суми, считано от подаване на заявлението до окончателното плащане. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед по ЧТД № 741/09г., ответника възразил. Поради изложеното ищеца претендира признаване за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в настоящото производство.

В срока за отговор на ИМ, ответника, редовно уведомен, подава отговор, заявявайки, че счита иска за допустим, но неоснователен. Иска отхвърлянето му като такъв, по отношение на главницата, която твърди, че както е претендирана, включва в себе си и мораторна лихва. Касателно неустойката/лихвата, се позовава на изтекла давност.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, не се явяват и не изпращат представители.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Не се спори между страните, а и от представените доказателства се установява, че между тях е сключен договор за заем – л. 4.. същият не е оспорен, по реда на ГПК. В графа удостоверяване на изпълнението е положен подпис и са изписани имената на ответника. Това според договора и общите условия на ищеца, сочи че описаната парична сума е предоставена на заемателя – ответник. Последният се е задължил да я върне на 36 вноски, всяка в размер на 29,94 лева, с падеж понеделник, на всяка седмица. В отговора си ответникът не отрича, че не платил двадесет от вноските. Дължимата сума по тях възлиза на 598,80 лева. В чл. 4 от общите условия на заемодателя, които ответникът е приел, при подписването на договора, е уговорена неустойка в размер на 5 лева, за всеки ден забава.

Така установената фактическа обстановка, сочи наличието на всички предпоставки за уважаване на предявеният установителен иск – наличие на валиден договор за заем, по който е налице изпълнение от страна на заемодателя, съдържащ валидна неустоечна клауза, неизпълнение от страна на ответника – не връщане на заетата сума в уговорените срокове и размер. Поради това искът, в частта му за главницата от 598,80 лева – равностойност на двадесет дължими вноски в размер на 29,94 лева, следва да се уважи изцяло. В частта му за претендираната неустойка, предвид основателното възражение за изтекла погасителна давност (чл. 111, б. “Б” от ЗЗД), за периода 12.09.05 – 04.03.06г., предвид датата на постъпване на заявлението в ШРС – 04.03.09г., следва да бъде отхвърлен, поради погасяването на задължението. За периода след 04.03.06г., обаче същият е основателен и следва да се уважи, за сумата от 258,72 лева, определена от съда, на основание чл. 162 ГПК, а в останалата му част, до пълният предявен размер, следва да се отхвърли, поради погасяване на задължението по давност.

С оглед така посоченият изход на делото, върху ответника, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се възложат разноските в производството, в размер на 74,76 лева, съразмерно уважената част от иска.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на “***” ЕАД, ЕИК : 130697606 със седалище и адрес на управление – гр. София, жк. ***. 3, ап. 305, представлявано от ***– изпълнителен директор, съществува вземане срещу Р.Р.Р., ЕГН : **********,***, представляващо дължима сума – незаплатени двадесет седмични вноски по договор за заем и начислена неустойка по договор за потребителски заем № 03010557/03.05.2005г., в размер на 857,52 лева, от които 598,80 лева главница и 258,72 лева неустойка, в едно със законната лихва, върху главницата от 598,80 лева, считано от 04.03.09г., до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ иска, в частта му за претендираната неустойка, за сумата от 2,85 лева, поради погасяване на задължението по давност.

ОСЪЖДА Р.Р.Р., ЕГН : **********,***, да заплати на “***” ЕАД, ЕИК : 130697606 със седалище и адрес на управление – гр. София, жк. ***. 3, ап. 305, представлявано от ***– изпълнителен директор, сумата от 74,76 лева, представляваща разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред ШОС.

На основание чл. 80, изр. второ от ГПК, страните нямат право да обжалват решението, в частта му за разноските.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: