Р Е Ш Е Н И Е

№.......Т 00173....,

град Шумен, 01.12.2009г.

Шуменският районен съд в публичното заседание на десети ноември , през две хиляди и девета година, в състав :

Съдия : Зара Иванова

при секретаря А.П. като разгледа докладваното от районния съдия З.И. гр.д. №1810 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК .

Депозирана е искова молба от “Топлофикация – Шумен” ЕАД гр. Шумен, седалище и адрес на управление гр. Шумен ул. “Съединение” № 62А, представлявано от И К И, ЕГН ********** – Изпълнителен директор срещу Д.Х.Д., ЕГН-**********,***, в която е посочено, че на осн. чл .410 от ГПК е поискал издаване на Заповед за изпълнение срещу ответника за задълженията му към него за сума в размер на 598,50 лева – главница за консумирана топлоенергия за периода от 07.2001г. до 10.2006г. , както и за дължимата мораторна лихва в размер на 377,08 лева , за периода от 27.08.2001г. до 27.01.2009г. , включително и 25 лева – деловодни разноски . Въз основа на молбата е образувано ч.търг.д.№354/2009г. по описа на ШРС . Срещу издадената по горното дело Заповед за изпълнение длъжникът възразил писмено в законоустановения срок и въз основа на това възражение предявяват настоящия иск. Съобразно изложеното моли да бъде постановено решение по силата на което да бъде установено , че ответникът дължи посочените по-горе суми , както и да му бъдат присъдени извършените в настоящото производство деловодни разноски .

Ответникът депозира писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК , в който заявява , че оспорва иска .

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на депозирано от “Топлофикация – Шумен” ЕАД гр. Шумен , заявление по реда на чл.410 от ГПК е образувано ч.търг.д.№354/2009г. по описа на ШРС , по което е издадена Заповед №185/12.02.2009г. , по силата на която е разпоредено длъжникът Д.Х.Д. да заплати на заявителя сумата от 598,50 лева – за консумирана топлоенергия за периода от 07.2001г. до 10.2006г. за имот находящ се в гр.Шумен , ул.”С* , с 377,08 лева – лихва от 27.08.2001г. до 27.01.2009г. и законната лихва от 03.02.2009г. до изплащане на вземането , както и 50 лева – деловодни разноски . В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение , поради и което кредиторът , съгласно възможността , предвидена от чл.415 ал.1 от ГПК е предявил настоящият иск.

В процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение , т.к. съгласно разпоредбата на чл.106а от ЗЕЕЕ (отм) и чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди , включително и за общите части на сградата – етажна собственост се осъществява и при публично известни общи условия , т.е. не е необходимо да се сключват писмени договори . При липса на възражения и доказателства в този смисъл , съдът приема , че ответникът е бил собственик или титуляр на вещно право на ползване върху имота , за който се претендират сумите , поради , което е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.106 а , ал.4 от ЗЕЕЕ (отм.) и чл.153 от ЗЕ . Като такъв същият дължи заплащането както на сумите за изразходвана топлоенергия , както и суми за сградна инсталация съгласно чл.108 ал.4 ат ЗЕЕЕ (отм.) и чл.153 ал.6 от ЗЕ.

Първото възражение на ответника е , че за част от процесния период , а именно след 11.10.2005г. между „топлинния счетоводител” и ЕС в сградата където се намира жилището му и за което е начислена топлоенергия не е съществувал договор , т.к. същият е сключен на 11.10.2000г. , със срок на действие 5 години . Съдът намира за основателни посочените доводи , в т.4.1. от договора изрично е предвидено , че е сключен за срок от 5 години , от датата на подписването , което се е осъществило на 11.10.2000г. Между страните не е договорена клауза , за продължаване на действието му , при непротивопоставяне . Предвид посоченото съдът приема за доказано , че след 11.10.2005г. между „Топлоснабдяване „ АД и ЕС с адрес : гр.Шумен , ул.”Съединение” №45 , вх.4 и 5 не е сключен договор за „топлинно счетоводство” , следователно липсват и доказателства относно количеството консумирана от ответника топлоенергия .

На следващо място съдът счита , че е основателно възражението на ответника за изтекла погасителна давност относно главницата и лихвите . По отношение на присъдената главница за консумирана топлоенергия следва да се приложи давността по чл.110 ЗЗД и течението и е прекъснато с депозиране на Заявлението по чл.410 от ГПК , а именно на 03.02.2009г. , съдът намира , че задължението е погасено за периода 07.2001г. до 01.2004г. , а по отношение на присъдената мораторна лихва периода за който задължението за заплащането и е погасено по давност съобразно чл.111 ал.1 б.”в” ЗЗД е 07.2001г. до 01.2006г.

В заключение съдът счита , че искът по отношение на главницата се явява основателен единствено за периода от 02.2004г. до 09.2005г. , или сума в размер на 202, 25 лева , а по отношение на лихвата искът се явява изцяло неоснователен . Поради недължимост на лихвата , ответникът не дължи и част от присъдените разноски по ч.търг.д.№354/2009г. по описа на ШРС , а именно 25 лева .

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 77,55 лева - деловодни разноски , съразмерно на уважената част от иска .

На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът също дължи на ответника деловодни разноски , съразмерно на отхвърлената част от иска , в размер на 155,68 лева .

Водим от горното , съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА за установено по отношение Топлофикация – Шумен” ЕАД гр. Шумен, седалище и адрес на управление гр. Шумен ул. “Съединение” № 62А, представлявано от И КИ, ЕГН ********** – Изпълнителен директор , че Д.Х.Д., ЕГН-**********,*** , му дължи обща сума в размер на 227,25 (двеста двадесет и седем лева и двадесет и пет ст.) лева , от която 202,25 лева – главница за периода 02.2004г. до 09.2005г. за изразходвана топленергия в имот , находящ се в гр.Шумен , ул.”С* , ведно със законната лихва върху главницата , считано от 03.02.2009г. и 25 лева – разноски , за които по ч.търг.д.№354/2009г. по описа на ШРС има издадена Заповед №185/12.02.2009г.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК , за разликата от 227,25 лева , до пълния предявен размер от 1 025,58 лева , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .

ОСЪЖДА Д.Х.Д., с посочените данни да заплати на Топлофикация – Шумен” ЕАД гр. Шумен сумата 77,55 (седемдесет и седем лева и петдесет и пет ст.) лева – деловодни разноски , съразмерно на уважената част от иска .

ОСЪЖДА Топлофикация – Шумен” ЕАД гр. Шумен да заплати на Д.Х.Д., с посочените данни , сумата 155,68 (сто петдесет и пет лева и шестдесет и осем ст.) лева – деловодни разноски , съразмерно на отхвърлената част от иска .

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: