Председател: К. К.

***

като разгледа докладваното от съдията ГД № 1811/09г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен установителен иск, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422 от ГПК.

Искова молба предявена от от “.” ЕАД със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “* № 62А, представлявано от И*К* И*, ЕГН : **********, срещу П.Х.Т., ЕГН : **********,***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК.

Ищеца сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 693,36 лева, представляващо – 406,54 лева главница, за дължима цена на топлинна енергия, консумирана от ответника, за периода месец февруари 2004г. до месец ноември 2005г. и 236,82 лева мораторна лихва, за периода от 01.04.2004г. – 31.03.2009г., както и 50 лева – разноски по ЧТД № 1131/09г. на ШРС. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед по ЧТД № 1131/09г., ответника възразил. Поради изложеното ищеца претендира да се признае за установено, че ответника му дължи описаната сума, както и разноските, в настоящото производство.

В срока за отговор на ИМ, ответника, редовно уведомен, подава отговор, чрез представител негов родител, в който заявява, че счита иска за неоснователен. Сочи че не е абонат на дружеството и представеният договор е със срок пет години. Прави възражение за изтекла давност, както по отношение на главницата така и за лихвите.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, ищеца изпраща представител, които поддържат иска, така както е предявен, а ответника лично и с представителя си, поддържат заявените възражения.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

В съответствие с дадените указания касателно доказателствената тежест в производството, представителят на ищцовото дружество твърди, че ответникът е техен абонат – потребител на топлинна енергия, тъй като жилището, за което потребена такава се претендира, се намира в сграда етажна собственост, и топлинната енергия се доставя на абонатите при публично известни общи условия. Действително чл. 153 от ЗЕ, сочи че “...всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединена към абонатна станция...., са потребители на топлинна енергия”.От представеното удостоверение № 3151/09г. на Служба по вписванията – Шумен, е видно, че ответникът е собственик на имота, от 1997г., преди исковият период. изложеното сочи неоснователност на възражението му за липса на правоотношение от което да произтича претендираното вземане. Приетото заключение на ССЕ и представените писмени доказателства, сочат потребявана топлинна енергия през исковият период. Предвид обаче основателното възражение за изтекла погасителна давност, по отношение главницата, се налага отхвърляне на предявеният иск, поради погасяване на задължението по давност, с оглед разпоредбата на чл. 111, б. “в”, предложение трето ЗЗД, а с оглед акцесорният характер на задълженията за лихви, в тази му част, като неоснователен. Съгласно общите условия на ищцовото дружество, потребителите заплащат месечно, дължимите от тях суми за топлинна енергия – чл. 33 и 34. Независимо от възможният месечен размер, съобразно консумацията, се касае за периодично плащане. Въпреки че дължимата родово определена престация, не е ясна за всеки период, до определянето и което следва да става, с издаване на съответният счетоводен документ, вземането е изискуемо, в 30 дневен срок от изтичане на срока, за който се дължи(чл. 35, ал. 1 от общите условия), тоест дължи се плащане за всеки период, от един месец. Вземанията за периодично плащане съгласно споменатата разпоредба от ЗЗД, се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.03.09г. вземанията на ищеца за всеки от месеците 02.2004г. – 11.2005г. са погасени по давност.

При така посоченият изход на спора, и липсата на искане от ответника за присъждане на разноски, такива не се присъждат.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Т* - Ш*” ЕАД със седалище и адрес на управление – гр. Ш*, ул. “С*” № 62А, представлявано от И* К* И*, ЕГН : **********, срещу П.Х.Т., ЕГН : **********,***, установителен иск, за сумата от 693,36 лева, представляваща – 406,54 лева главница, за дължима цена на топлинна енергия, консумирана от ответника, за периода месец февруари 2004г. до месец ноември 2005г. и 236,82 лева мораторна лихва, за периода от 01.04.2004г. – 31.03.2009г., както и 50 лева – разноски по ЧТД № 1131/09г. на ШРС, поради погасяване на задълженията по давност, в частта за главницата, и като неоснователен, в частта за лихвите и разноските по ЧТД.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред ШОС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: