Р
Е Ш Е
Н И Е
№…642………
гр. Шумен, 02.12.2009г.
Шуменски
районен съд, в
публичното заседание на двадесет
и седми октомври , през две хиляди и девета
година, в състав:
СЪДИЯ: Зара Иванова
при секретаря
А.П., като разгледа докладваното
от районният съдия гр.д. №1891 по описа за
Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД .
Депозирана е искова
молба от Т.А.Й. , ЕГН-********** *** срещу С.Й.А. , ЕГН-********** *** , в която
посочва , че на 01.08.2007г. в гр.Шумен , на паркинга пред магазин „СБА” ,
находящ се на ул.”Съединение” №134 бил ударен и блъснат по стълбите от
ответника .Тези негови действия с нищо не били провокирани от него , а
ответникът бил подразнен от това на кое място е паркирал автомобила си .Той се
приближил към него и се заканил и с явно агресивно поведение , като го блъснал
със сила , а самият той бил много по едър физически и по-млад на години
.Вследствие на падането получил травматични увреждания , изразяващи се в
счупване на лъчевата кост на лявата ръка , както и прорезни
рани и други по-леки наранявания , поради това , че се държал в ръцете си
стъклени бутилки , които се счупили при удара в земята . След инцидента му била
оказана първа помощ от свидетели , които видели случилото се . Във връзка с
инцидента било образувано досъдебно производство и
разгледано НАХД №1950/2008г. по описа на ШРС , по което ответникът е признат за
виновен в това , че му е причинил средна телесна повреда , като деянието е било
извършено по непредпазливост - престъпление
по чл.133 от НК във вр. с чл.129 от НК , като му е
наложена глоба в размер на 2 000 лева . Видно от направените медицински
изследвания му е причинена средна телесна повреда , изразяваща се в счупване на
лъчевата кост на китката на лявата ръка , което е довело до затруднение в
движението на горния ляв крайник за срок около 2,5-3 месеца . След
отстраняването на гипсовата имобилизация било установено , че средният пръст на
лявата му ръка не е зараснал правилно и към настоящият момент не може да го
изправя напълно . Като резултат от поведението на ответника претърпял
имуществени вреди изразяващи се в болка и страдания . Нанесената му телесна
повреда му причинила много неудобства , наред с физическото страдание .Живее
сам , т.к. дъщеря му от години живее и работи в Гърция , а синът му живее в гр.София . В състоянието
, в което се намирал след травмата за него било невъзможно да се грижи за дома
си и да извършва всички дейности , свързани с домакинството . Наложило се са
ползва помощта на приятели и роднини . Наложило се да ползва помощта на
приятели и роднини , както и да наеме рехабилитатор . съобразно изложеното моли
да бъде постановено решение , по силата на което ответникът да бъде осъден да
му заплати сумата от 5 000 лева , ведно със законната лихва , считано от
01.08.2007г. , както и направените по делото разноски .
В отговора по чл.131 от ГПК ответникът заявява , че
оспорва иска .
Съдът въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в съвкупност прие за установено от
фактическа и правна страна следното : По
делото е приложено НАХД №1950/2008г. по описа на ШРС , приключило с Решение №94/27.01.2009г. , по силата на което
, ответникът С.Й.А. е признат за виновен в това , че на 01.08.2007г. , в
гр.Шумен , причинил на ищеца Т.А.Й. , средна
телесна повреда изразяваща се в счупване на лъчевата кост на горен крайник на
типично място , като деянието е било извършено по непредпазливост –
престъпление по чл.133 от НК във вр. с чл.129 ал.1 от
НК и на основание чл.78а , ал.1 от НК го освобождава от наказателна отговорност
, като му налага административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лева
. Въз основа на депозирана от нарушителя въззивна
жалба е образувано ВНАХД №158/2009г. по описа на ШОС , по което с Решение
№72/27.04.2009г. е потвърден първоинстанционният съдебен акт . Предвид горното и като взе предвид , че съгласно
чл. 413 НПК и чл. 300 ГПК актовете на
наказателния съд 2 са задължителни за гражданския съд по въпросите относно това извършено ли е деянието и
виновен ли е деецът . Съобразно горното съдът приема за доказано , че
ответникът е причинил на ищеца следна телесна повреда , изразяваща се в
счупване на лъчевата кост на горен крайник , като деецът е действал
непредпазливо . Ищецът твърди , че за него са настъпили неимуществени вреди , които са в причинна
връзка с описаното деяние . На първо посочва , че е претърпял болки и страдания
, както в момента на увреждането , така и при лечението на последиците от
телесната повреда и такива които продължават и към настоящия момент . Несъмнено , към момента на извършването на
деянието настъпилото травматично
увреждане е причинило болки и страдания на ответника . От друга страна от
заключението на назначената по делото СМЕ съдът приема за доказано , че в резултат на фрактурата е налице посттравматична артроза , която
води до ограничаване на движението на крайника и болезненост при движение ,
основно при натоварване или промяна в атмосферните условия . Последното налага
извода , че в резултат на причинената от ответника средна телесна повреда е
настъпило трайна негативна промяна в здравословното състояние на ищеца –
перманентно ограничаване на движението на ръката и болезненост провокирана от
посочените по-горе обективни фактори . Ищецът
твърди , че освен физическите болки и страдания , състоянието му е причинило и
много неудобства свързани с обстоятелството , че е живеел сам и е не е успявал
да се справя със задълженията в
домакинството си . От показанията на св.Н.М. съдът счита , че се доказва ,
че в определен период ищецът , поради описаната травма не имал физическа
възможност да задоволява ежедневни битови потребности , но доколкото е
получавал ежедневна помощ именно от посочения свидетел , съдът намира , че не е
настъпило влошаване на качеството на ежедневието му , следователно не са настъпили
неимуществени вреди .
На последно място съдът намира за основателни възраженията на ответника ,
че обвинението не касае твърдяната от ищеца телесна повреда , изразяваща
се в счупване на средния пръст лявата ръка , съответно не е ангажирана
административно-наказателната отговорност на ответника за такова противоправно
деяние . В настоящия процес също не са събрани доказателства , че освен
счупване на лъчевата кост на горен крайник от ответника е причинено и счупване на средния пръст на левия
горен крайник. От отговорите на въпросите зададени на ВЛ по СМЕ в съдебно
заседание се изяснява , че действително при извършения медицински преглед има
данни за посоченото счупване , но не може да се установи кога е настъпило .
В заключение , след цялостна преценка на претърпените от ищеца вреди, изразяващи се в болки и страдания от
понесената травма – счупване на лъчевата кост на горен крайник на типично място ,
настъпилото усложнение на здравословното състояние и прогнозите на
заболяването , намира , че обезщетението ,
в съответствие с принципа на справедливост, прогласен в чл. 52
ЗЗД,включващ , съобразно чл. 51 ЗЗД всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането следва да е в размер на 4 000 лева
. За разликата от 4 000 лева , до пълния предявен размер от 5 000
лева искът се явява неоснователен . Съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД при задължение
от непозволено увреждане длъжникът е в забава и без покана , поради което
ответникът следва да бъде осъден за заплати върху посочената по-горе главница
от 4 000 лева и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната
лихва , считано от датата на деликта -01.08.2007г.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на
ищеца деловодни разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на 320
лева .
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът също следва
да заплати на ответника деловодни разноски , съразмерно на отхвърлената част от
иска в размер на 90 лева .
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Районен съд – гр.Шумен сума в размер на 160 лева – държавна такса върху размера на
уважения иск , както и сума от 80 лева -
възнаграждение на ВЛ по СМЕ , съразмерно на уважената част от иска.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.Й.А. , ЕГН-********** *** да заплати на Т.А.Й. , ЕГН-********** *** сума
в размер на 4 000 (четири
хиляди ) лева- представляваща
неимуществени вреди , настъпили в
резултат на извършено от ответника престъпление по чл.133 от НК във вр.
с чл.129 ал.1 от НК , извършено на
01.08.2007г. в гр.Шумен , за което е признат
за виновен с Решение №94/27.01.2009г. по НАХД №1950/2008г. по описа на ШРС ,
потвърдено с Решение №72/27.04.2009г. по ВНАХД №158/2009г. по описа на ШОС , -
нанасяне на средна телесна повреда ,
изразяваща се в счупване на лъчевата кост на горен крайник на типично място ,
ведно със законната лихва върху главницата , считано от 01.08.2007г. , до
окончателното изплащане на сумата .
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от 4 000 лева , до
пълния предявен размер от 5 000 лева , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА
С.Й.А. , с посочените данни да заплати
по сметка на ШРС сумата от 240 (двеста и
четиридесет ) лева , от която 160 лева –
държавна такса върху размера на уважения иск и
80 лева - възнаграждение на ВЛ по СМЕ , съразмерно на уважената част от
иска.
ОСЪЖДА
С.Й.А. , с посочените данни , да заплати на Т.А.Й. , с посочените данни , извършените деловодни
разноски , съразмерно на уважената част от иска , в размер на 320 (триста и двадесет )лева .
ОСЪЖДА
Т.А.Й. , с посочените данни , да заплати
на С.Й.А. , с посочените данни , сумата
90 (деветдесет)
лева – извършени деловодни разноски , съразмерно на отхвърлената част от иска .
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от датата
на съобщаването му на страните.
СЪДИЯ
: