Председател: Йордан Д.

Секретар: Т. Т.

като разгледа докладваното от съдията гр. д. №1913/09 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по предявен от “Топлофикация – Шумен”, гр. Шумен против П.М.П., ЕГН-**********, установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, с който се моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че последната дължи като главница за консумирана топлоенергия за периода юли 2004 г. до февруари 2009 г. сумата от 943,67 лв., както и мораторни лихви върху тези суми в размер на 288,80 лв. за периода от 29.08.2004 г. до 09.04.2009 г., както и 50 лв. деловодни разноски по ЧГД №1376/2009 г. по описа на ШРС. Моли да се изиска и приложи към материалите по делото и посоченото гражданско дело. Направено е искане за съдебно-счетоводна експертиза, за установяване на това какви размери на дължимите суми за потребена топлинна енергия се водят в счетоводството на ищцовото дружество.

От страна на ответника не е депозиран писмен отговор.

Представителя на ищцовото дружество поддържа иска така както е бил предявен. Ответника не се явява и не изпраща представител.

Така разглежданите искови претенции се явяват основателни.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: По гр. д. №1376/2009 г. на ШРС по реда на чл.410 и сл. от ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, за сумата от 943,67 лева консумирана, но незаплатена топлоенергия за периода от месец юли 2004 г. до февруари 2009 г., както и за дължимата мораторна лихва върху главницата за периода 29.08.2004 г. до 09.04.2009 г. в размер на 288,80 лева, и 50 лева разноски.

От представените от ищеца писмени доказателства е видно, че етажните собственици в сградата етажна собственост, в която има апартамент ответника са били ползватели на топлинна енергия за посочения период. Съобразно действащата към възникване на облигационните отношения между страните ЗЕЕЕ (отм.) обн. ДВ бр.64/16.07.1999г. – чл.106 и сл. и §6 от ПЗР, както и неоспореното обстоятелство че ищеца е собственик на процесното жилище, и сградата етажна собственост е била присъединена към топлопреносната мрежа, ищеца се явява потребител по смисъла на ЗЕЕЕ, като съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмената форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия. Според чл.106а, ал.3 от ЗЕЕЕ след изтичане на едномесечния срок от публикуването на общите условия, те влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. И при сега действащата нормативна уредба, по силата на чл.150, ал.2 от ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. От друга страна не се сочи, нито установява надлежно прекратяване на вече възникналите търговски отношения по предвидения в чл.153 от ЗЕ ред, съобразно който при желание на две трети (а до м.09.2006г. – всички) от собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда - етажна собсвеност, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия, са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването, като до датата на прекратяването те се смятат за потребители.

Поради изложеното искът се явява изцяло основателен.

Ответника следва да бъде осъден да заплати и направените от ищеца разноски съобразно с уважената част от иска, а именно 50 лв. за държавна такса както и 217 лв. – адвокатски хонорар.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "Топлофикация - Шумен" ЕАД със седалище и адрес на управление - гр. Ш*, представлявано изпълнителния директор И. К. И., че П.М.П., ЕГН-********** *** дължи на търговското дружество сумата от 943,67 лв. (деветстотин четиридесет и три лева и шестдесет и седем стотинки) главница за консумирана топлинна енергия, за периода м. юли 2004 г. до февруари 2009 г., сумата от 288,80 лв. (двеста осемдесет и осем лева и осемдесет стотинки), представляващи мораторни лихви върху сумите за главница за периода от 29.08.2004 г. до 09.04.2009 г. и сумата от 50 (петдесет) лева разноски в производството по ЧГД №1376/2009 г. по описа на ШРС.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, до пълния предявен размер като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА П.М.П., ЕГН-********** да заплати на "Топлофикация - Шумен" ЕАД, гр. Шумен, сумата от 267 (двеста шестдесет и седем) лева представляваща направените по делото разноски, съобразно с уважената част на иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: