Р Е Ш Е Н И Е

№ 1009 21.07.2009 год.

Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, първи състав

На седми юли през две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Е.А.

Секретар: В.С.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД №1809 по описа на ШРС за 2008 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №4481/08 от 24.09.2008 год. на Началника на сектор ПП-КАТ към ОДП Шумен, с което на С.Х. *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 14 /четиринадесет/ месеца на основание чл.174, ал.3 предл.1 от ЗДвП и администрративно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183 ал.4 т.7 от ЗДП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание същият се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата, като в съдебно заседание излагат, че жалбоподателят не е извършил визираните в АУАН и наказателното постановление нарушения, както и че актосъставителят се е държал грубо и невъзпитано спрямо него.

Процесуалният представител на РУ към МВР – Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима в частта, в която се обжалва наложените наказания “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 14 /четиринадесет/ месеца на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП и недопустима, в частта в която се обжалва наложеното наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.първо от ЗДвП.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.08.2008 год. около 17.00 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил марка “Джип Чероки” с рег.№ СН 8258 СА па пътя Шумен- с.Новосел на кръстовището с пътя към Стария град в посока с.Новосел. Актосъставителят П. и свид.Н. били на посоченото по горе място, тъй като се грижели за охраната на провеждащото се в този ден 39-то рали “Стари столици”. Около трасето имало много зрители, като жалбоподателят спрял съвсем близо до свид.П.. Последния възприел, че жалбоподателят карал без обезопасителен колан и с по висока скорост, тъй като при спирането на управлявания от него автомобил се вдигнало голямо количество прах. Актосъставителят и жалбоподателят по този повод започнали да разговарят, като на П. му направило впечатление, че жалбоподателят лъха на алкохол. По този повод извикал свид.Н. и му обяснили, че трябва да го тестват с техническо средство, за да установят дали действително е употребил алкохол. Въпреки, че му пояснили по какъв начин трябва да се даде проба с техническо средство “Алкотест 7410”, същото не отчело годни проби, тъй като жалбоподателят не издишвал необходимото количество въздух, за да може да се даде действителна проба. Обстоятелството, че жалбоподателят не могъл да даде годна проба се удостоверява от паметта на техническото средство, с което е бил изпробван от която е видно, че на 02.08.2008г. в 17.09 часа е отчетена негодна проба. Актосъставителят П. и свид.Н. в съдебно заседание, категорично заявиха, че въпреки че са му обяснили по какъв начин трябва да влее количеството въздух в апарата, той не го е направил, защото е нямал желание да даде годна проба. Впоследствие му издали и талон за медицинско изследване, но жалбоподателят отказал категорично да го подпише/ като този факт е удостоверен с подписа на разпитания в съдебно заседание свидетел А. П./ и съответно не се явил и за вземане на кръвна проба в указаното му време в МБАЛ Шумен. На водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение №4481 Р от 02.08.2008 год., който бил връчен на нарушителя, но същият въпреки че изложил възражения, отказал да го подпише /отказът на жалбоподателят да подпише процесният АУАН е установен с подписа на свидетеля А. П./. Впоследствие Х. е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, в които е обърнал подробно внимание на възпитанието на актосъставителя. Сезирал е и Инспекторатът към МВР за действията на П.. Това е станало причина от посочената институция да се извърши щателна проверка на поведението на П. по време на съставяне на процесния АУАН, като същата е завършила с извод, че липсват данни актосъставителя П. да се е държал грубо и тенденциозно по време на съставяне на АУАН. По тази причина, съдът не счита да коментира изложеното в жалбата за непрофесионално отношение от страна на актосъставителя П., тъй като компетентни органи са извършили задълбочена проверка по случая и са достигнали до извода, че липсват каквито и да било доказателства за подобно поведение. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №4481/24.09.2008 год., с което на жалбоподателя били наложени следните административни наказания – “глоба” в размер на 500 /петстстотин/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 14 четиринадесет/ месеца на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП .

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П., свид.Н., Г., И., Д., Ч., П., Ж. и М. /първите двама актосъставител и свидетел по акта, а останалите очевидци/, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение като нарушена, водачът на пътно превозно средство е длъжен при подаден сигнал за спиране от контролен орган да спре плавно в най- дясната част от платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че служителите на РУ на МВР П. и Н. са видели жалбоподателят да управлява лек автомобил и виждайки го, че е в нетрезво състояние, решили да го изпробват за употреба на алкохол с техническо средство, но Х. въобще не могъл да даде годна проба, въпреки че подробно му било обяснено как следва да стане това. От представените по делото писмени доказателства е видно, че техническото средство “Алкотест-Дрегер 7410”, с което е следвало да бъде взета пробата е било технически изправно към 02.08.2008г., а същевременно жалбоподателят не представи никакви доказателства, установяващи че има медицински или анатомичен проблем, който да му пречи да вдиша въздух в техническото средство. Съдът не споделя лансираната от жалбоподателя и неговия процесуален представител теза, че е искал да даде кръвна проба, тъй като същия категорично е отказал да подпише талона за медицинско изследване. По делото като свидетели са разпитани и лицата Г.Г., С. П. и П. Й.. При преценка показанията на тези свидетели съдът съобрази обстоятелството, че и тримата се намират в близки приятелски отношения с жалбоподателя Х.. Изложените обстоятелства и факта, че тримата свидетели прекарват голяма част от времето си с жалбоподателя определят до голяма степен тяхната пристрастност и желание да оневинят нарушителя, чрез пресъздаване в съдебно заседание на неговата версия по случая, която следва да се възприеме, единствено като защитна теза. Освен това се представиха доказателства, от които е видно, че свид.П. Й. въобще не е бил регистриран като гост на х-л”Шумен” и съответно не е нощувал там на 01 и 02.08.2008г., което категорично оборва твърдяното от него в съдебно заседание, че в този период е бил отседнал в горепосочения хотел. В този смисъл показанията на тримата свидетели изцяло противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал и по-специално на показанията на останалите посочени по горе девет свидетели , които са очевидци на извършеното от Х. нарушение, а също и на събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства.

Съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото нарушение по чл.103 предл.3 от ЗДвП, тъй като не е изпълнил указанията на контролните органи, да бъде изпробван с техническо средство. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП и е наложил наказания в размер между минималния и средния, предвиден в посочената разпоредба.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и законосъобразно наказателното постановление в частта по пункт втори да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, а в частта по пункт първи производството по делото да бъде прекратено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №4481/08 от 24.09.2008 год. на Началника на сектор ПП-КАТ към ОДП - гр.Шумен, в частта по пункт втори, с което на С.Х.Х., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” – в размер на 500 /петстстотин/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 14 четиринадесет/ месеца на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП , като правилно и законосъобразно.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, в която е обжалвано наложеното по пункт първи от Наказателно постановление №4481/08 от 24.09.2008 год. на Началника на сектор ПП-КАТ към ОДП- гр.Шумен наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева, на основание чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП, поради недопустимост на жалбата в тази й част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.