Р Е Ш Е Н И Е

№ 1157 05.08.2009г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд десети състав

На четвърти август две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Ж.М.

Секретар: П.Н.

Прокурор: ……………………

Като разгледа докладваното от районния съдия

Въззивно наказателно дело от административен характер № 1031 описа за 2009г.

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 4934/11.06.2009г. на Началник на РУ при МВР - гр.Шумен, с което на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв./сто лева/ и на основание Наредба № Із-1959 на МВР й се отнемат 3 контролни точки, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. В жалбата си до съда, жалбоподателката излага, че НП е незаконосъобразно, тъй като не е управлявала лек автомобил с такъв регистрационен номер, както и че лицето И. И. не притежава МПС с такъв държавен контролен номер. Поради гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното НП, като незаконосъобразно.

Жалбоподателката, редовно призована, не се явява в съдебно заседание лично, като не изпраща и процесуален представител.

Процесуалният представител на въззиваемата страна, призован съобразно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да бъде потвърдено изцяло обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, като излага аргументи в подкрепа на изложеното.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано за целта лице, в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 31.05.2009г. около 20.52 часа в гр.Шумен, по бул.”Симеон Велики”, в посока от кръстовище с ул.”Г.Делчев”, към кръстовище с ул.”Тракия”, жалбоподателката управлявала МПС – лек автомобил марка “Опел Астра”, с ДК № Н 71 94 АХ, като при максимално разрешена скорост за населено място до 50 км./ч. и в зоната на населеното място водача управлявал при скорост 73 км.ч. Скоростта била замерена с техническо средство “Трафик Радар – ТР - 4Д”, с фабричен номер 430 и показана на водача с точен час и дата. Установено било, че И. превишила определената максимална скорост с 23 км/ч. На нарушителката бил съставен АУАН № 4934Р/31.05.2009г. Лицето не направило възражения при предявяване съдържанието на акта. Такива не постъпили и в законоустановения тридневен срок по ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка било издадено НП № 4934/11.06.2009г. на Началника на РУ при МВР – гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП й е наложена “глоба” в размер на 100 лв./сто лева/ и на основание Наредба № Із-1959 на МВР й се отнемат 3 /три/ контролни точки.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – свид. Г.И.Г. – актосъставител и свид. Д.С.Д. – свидетел при установяване на нарушението и при съставянето на акта, чиито показания се подкрепят изцяло от събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателката действително е извършила визираното в акта и в НП нарушение по чл.21, ал.1 от ЗдвП по следните правни съображения: В хода на съдебното производство бяха събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, които установяват по един категоричен и безспорен начин възприетата от наказващият орган фактическа обстановка. Установената в акта и НП скорост, с която се е движила жалбоподателката не е опровергана от доказателствата по делото. Свидетелите сочат, че е била запозната с отчетената от техническото средство скорост и не я е оспорила. Такова оспорване не е направено и при предявяване и подписване на акта от жалбоподателят. По отношение на соченото твърдение, че в акта е посочен автомобил с контролен номер, различен от този, който лицето е управлявало, то съдът намира, че същото е основателно. Действително в акта и НП е посочен контролен номер на друг автомобил, но това съдът намира за несъществено нарушение на процесуалните правила, поради следното: На първо място не е нарушено правото на защита на И., която не оспорва факта на извършване на нарушението. Изписването в акта на различна втора цифра от регистрационния номер на МПС от действителната се дължи на техническа грешка. В акта за собственик на автомобил “Опел Астра” с ДК № 7094 АХ е посочен И. И., като е изписано и ЕГН на лицето. Същевременно видно от представените по делото писмени доказателства автомобил с този регистрационен номер /но различна марка – “Форд Галакси”/ е собственост на друго лице, като И. притежава “Опел Астра” С ДК № 7194 АХ. Поради това и съдът намира, че проверения автомобил, управляван от И. е индивидуализиран в пълна степен чрез своя собственик, посочвайки трите му имена и ЕГН, както и марката на МПС -то. Безсъмнено е, че именно този автомобил е бил управляван от жалбоподателката и спрян за проверка. Предвид това при съставянето на акта и издаването на НП не са били нарушени процесуалните правила в такава степен, че да доведат до засягане на правата на защита на И., която и не оспорва по същество факта на извършване на нарушение от нея. Нарушението е извършено от жалбоподателят в срока на валидност на техническото средство преминало технически преглед. Съдът констатира, че в жалбата не са ангажирани доказателства, които да опровергават изложеното в акта и НП. Такива не са ангажирани и във въззивната фаза на производството.

В АУАН и в издаденото въз основа на него НП се съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения нито на материалният, нито на процесуалният закон. Жалбоподателката е извършила визираното в наказателното постановление нарушение, тъй като същата е управлявала МПС, като не е спазила ограниченията на скоростта до 50 км/ч. в населено място, като е управлявал лекия автомобил със скорост от 73 км/ч., скорост която превишава почти с един път ограничението.

По разбиране на настоящият съдебен състав, фактическите обстоятелства, свързани с настоящият случай, както и гореизложеното, не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид този вид характер на нарушението.

Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответните административно-наказателни разпоредби на Закона за движение по пътищата. Съгласно санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП за превишаване на скоростта от 21 км/ч до 30 км/ч се налага “глоба” в размер на 100 лв. и наказанието е наложено именно в този размер.

Предвид това съдът приема, че наказателното постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 4934/11.06.2009год. на Началник РУ при МВР - гр.Шумен, с което на В.И.И. с ЕГН **********,*** на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП й е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв./сто лева/ и на основание Наредба № Із – 1959 на МВР й се отнемат общо 3 /три/ контролни точки за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на Глава Дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: