П Р О Т О К О Л

2009 год.			гр. Шумен
Шуменски районен съд		Четиринадесети състав
На двадесет и седми юли	две хиляди и девета година
В публично заседание в следния състав:
	Председател:			Кр. К.
	Членове:
	Съдебни заседатели:

Секретар: Ф. А.

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от районния съдия

НАХ дело № 1147 по описа за 2009 год.

На именното повикване в 15.55 часа се явиха:

Представители на РУ на МВР гр. Шумен, водят лицето Е.Е.С. за проява по чл. 1 от УБДХ.

Нарушителят Е.С. – Не желая адвокатска защита. Да се гледа делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът снема самоличността на нарушителя, както следва:

Е.Е.С. – ЕГН **********,***, обл. Шумен, ул. *, бълг. гр., разведен, с висше обр., неработещ, пенсионер по болест.

Нарушителят Е.С. – Запознат съм с акта, прочетох го днес. . Борбата ни е в хемодиализата, аз съм от 5 години на хемодиализа. Изучих се в София, там съм живял 15 години, и когато започнах на диализа, започнаха моите най-трудни моменти в живота ми. Не бях доволен от обслужването, не бях доволен от контрола на лекарите. Нямах никакви екстри, които бих получил от здравното осигуряване. Аз съм болен от дете, моето детство премина в Детското отделение в Шумен, не съм болен, който изведнъж да се е разболял. Влязох на хемодиализа с едни много сериозни стойности, като таванът е до * креатинин, аз бях с * креатинин, урея, която минимумът при нормален човек е 6, а аз влязох с *, висока стойност, а хемоглобинът ми беше *. В това отчаяно състояние продължих 6-8 месеца, със сто зора, с включването на майка ми, на баща ми, с торби, с подкупване, с даване на подаръци. Донякъде успях да получа някакъв вид инжекции, но те бяха временни. След определено време се обърнах към доктор Т., който беше шеф на болницата, той също ми помогна, направи една голяма помощ към мен, поразпита ги, вкара списък в отделението за тези държавните лекарства, които се отпускат, започна един сериозен контрол и тогава тепърва се почувствах малко по-добре. Вместо да получавам примерно 6 хил. неохормон, получавах 3 до 4 хил. максимум и тези лекарства обаче не са редовни. Не знам как ги поръчват и по какъв начин пристигат тук при нас, но винаги се оплакваха, че тези лекарства не достигат на болните. Господин съдия, за това време когато съм на диализа от 5 години, изгоряха много хора. Тези, които са силно болни, повече болни хора, и се намали броя на тези, които употребяват тези лекарства. Започнаха да ги отпускат малко повече, повече започнахме да ги получаваме, но корупцията вече започна да бъде очебийна. Има хора, които са с нисък хемоглобин около * максимум, които получават по 2 хил. от тези инжекции, а има хора, които са с над * хемоглобин, които получават по 4, по 5, по 6 хил. Тези, които по някакъв начин са се споразумели с доктор Н. и той ги отпуска. Но това вече в последно време, от януари месец насам, започна да се появява наяве, преди не го разбирахме, защото всеки си ги получаваше тези неща, като с протокол отиваш в аптеката и си ги вземаш, от държавната аптека. Но сега вече вкараха някакъв нов закон от месец и половина, два, тези лекарства се вземат от доктор Н. без да ни дава протоколите в ръце и той разпределя на когото колкото трябва и т. н. Но вече се вижда, че когато сестрата на края на диализата като се започне да се раздават тези инжекции, се вижда на кого колко се слага. А моята възбуда не е от сега, имал съм проблеми много с тях. Тъй като съм образован, не ме е страх от тези хора и обяснявах, говорих малко по-открито и малко по-борбено за тези неща. Но вечерта, когато се случи този случай, човекът, който беше до мен с операция на крака, отрязан крак, със захарна болест, той нямаше инжекция, а той е със * хемоглобин с кръвозагуба след операция и в момента е рязан крака му, имаше две инжекции на седмица, не три. Ние сме три пъти на седмица на диализа. До него имаше още двама болни, които имаха само пак като него по 2 хил., които бяха във вторник и в събота сме на диализа, плюс това в четвъртък като среда. Човекът, който беше до нас в дясно, за него имаше инжекция, като той е със * хемоглобин и когато ни кажат да влизаме на диализа, той избутва другите болни и влиза със сила. Това е човек на 85 години. За него имаше инжекция. Тогава аз избухнах, но не избухнах с псувня, както там е написано, не избухнах с думи, с които да обиждам даден човек, а казах, че чакаме Министерството да се образува, и сме влезли във връзка с асоциация, която е за бъбречни заболявания и ще се обърна също към доктор С. с подписка от болните, а тази доктор И., която е там на смяна, каза, че доктор С. не е началник на болницата, а е лекар, отговаря за някакъв филиал. Само и само аз да не правя молба и да не събирам подписка от болните. В момента представлявам повече 30 човека, които са се подписали. От моята слабост, от самото ми изнервяне, имаше в шише от минерална вода около 100 гр. вода, като това беше към 17.30 часа, ние влизаме към 14.00, а излизаме в 18.00 часа, и го ударих шишето в земята, с огорчение и от разочарование. Шишето отскочи и удари стъклото и направи дупка на стъклото. Това беше реакцията ми, за която съжалявам, но не съм хвърлял нито към хора, нито към сестра, защото донякъде съм запознат със законите и аз нямам право да се боря с тях. Но в момента получавам сериозна подкрепа. Днес съм бил при доктор С., който беше безкрайно разочарован когато му казах, че не е бил началник на отделението, а е бил някакъв началник на някакъв филиал. Сестрата, която е главната в неговото отделение, в счетоводството фактически, тя също беше разочарована от това, което написах като жалба и пратих в Асоциацията на бъбречните заболявания. Там ми казаха, че това, което сме писали и подписали, и аз съм единият болен, който обяснява състоянието си, имам момиче, което е на 20 години с * хемоглобин, което получава 2 хил. от това нещо, два пъти в седмицата, а не три пъти. Голяма дискриминация и корупция. Това момиче се казва Мария, която също ще напише лично негово обяснение, не само от болните общо. Не знам дали се запознахте, но дадохме горе тази жалба. Така ме посъветваха от полицията, казаха, че жалбата, която сме пратили в София, която е направена от болните, да я представя и на вас да се запознаете с нея. Ние си търсим правата, тази жалба я вкарахме в деловодството. Това ми казаха от Асоциацията, че чакат в момента Министерството да бъде учредено и имат комисия, която работи с тях и ще сезират прокуратурата, ще сезират медията, също и здравният министър, който ще поеме нещата. Не съм искал да го направя това нещо, защото не знам какво ще решите вие, но аз в момента съм болен от 5 години, вземам една минимална пенсия, която се очертава около 120-130 лева, с чужда помощ до 200 лева и лекарствата, които пием, то това е нещо страшно. Но това деяние, което се получи, не съм имал за цел да ударя стъклото. Шишето го ударих в земята, то отскочи и удари стъклото на вратата. Но реакцията, която получавам, независимо, че обяснявам, че неправилно се разпределя неохормона, неправилно се решават тези неща, моят глас до сега не беше чут. Тепърва ще се чуе, но дори ме убеждават, че нищо няма да направя. Имал съм проблеми с него и преди, обърнах се към доктор Т., който беше началник на болницата, той ми помогна с кръвопреливанията, с много неща. Аз съм водил около 30 човека първите години, когато бях на диализа, първите 6 месеца водих по 30 човека от село с пари да ми дават кръв, тогава искаха кръводаряване, макар, че никой не ни е казал на нас, че сме освободени, защото сме болни от анемия. Значи нашата официална болест е кръвозагуба, ние нямаме кръв, бъбреците ни не произвеждат кръв и нашата основна болест е анемия. Тези, които са болни от анемия, не трябва да водят кръводарители, а трябва да се подсигуряват от кръводаряването, без да убеждаваме хората. Аз тогава съм водил по 30 човека и ми помогна жена, която в момента работи в кръводаряването и ми каза, че не е било така, а е било по друг начин. Отидох при Т. и си поисках правата и той ми съдейства и си получих след това над 100 банки, без да водя кръводарители. В момента те ме убеждават, че доктор С. е никакъв. Когато говорих с доктор Т. тогава, той изрично ме извика Н. при него и каза, че той е бил човекът, който решава тук нещата и никой нищо не може да му направи. Той бил началника на хемодиализа. Т. нямал качества да му попречи той каквото иска това да прави там. Това бяха неговите изрази. Той може и сега да потвърди, и в момента се държи по този начин, не обръща внимание на нищо. Това, което му говориш, той няма работа с теб, дори не обяснява. Мога да ви кажа за един случай преди два месеца. Аз съм един от най-тежко болните на хемодиализа. Аз не задържам висок хемоглобин без неохормон. Ако нямам екстри като инжекции, аз моментално след 15 дена попадам в състояние на кръвопреливане. Това е хемоглобин до *. Под * като падна трябва да ми се прелива кръв. Влязох при него и му обясних, тъй като бяха закъснели инжекциите не знам по каква причина, но месец и половина ние нямахме екстри като неохормон, а пък аз се боря в момента за трансплантация. Когато хемоглобинът ми падне под 60, аз фактически трябва да мина през кръвопреливане, за да мога да живея, защото може да направя инсулт на мозъка, защото малкият мозък няма кръв, няма как да живее. Обясних му, че когато се направи кръвопреливане, това значи една година стоп на трансплантация, ако се получи бъбрек при мен. Тези чужди клетки, които се получават от чуждата кръв, която ми слагат, те забавят това положение с една година. Обясних му, че се боря за трансплантация, подал съм навсякъде документи, събирам пари за това нещо, а тези инжекции, които нямахме месец и половина, аз вече нямах сила да вървя. Това обясних и на доктор А.. След месец и половина дойдоха инжекциите, започнаха да ни ги слагат, аз получих * бройки, но след 15-ия ден на тези инжекции аз не получих никакво облекчение. Отидох и казах, че не се чувствам добре, след като са ми слагали повечето инжекции аз трябва да получа стабилност, би трябвало да съм добре. Хемоглобинът ми беше *. Веднага ми взеха контролни изследвания на същия ден, хемоглобинът ми е *. Значи нямам никакъв прираст на хемоглобина от тези инжекции, организмът ми е останал гладен. За този месец и половина не съм получил никакъв допинг и това, което в момента се слага, то моментално се изяжда от организма. Минаха още две седмици, свършиха инжекциите, влязох при господин Н. и му казах, че се боря за трансплантация и хемоглобинът ми е *, и ако има наистина в аптеката допълнителни инжекции, които не са дадени на болните, които са в повече, да ми помогне, той въобще не ме чу. Каза, че ми бил дал инжекции. Да, той ми даде, но те не ми помогнаха, аз имам нужда от повече и му обясних, че ако пак забави с месец и половина второто изписване на лекарствата, аз ще бъда в съвсем друго състояние и трябва да ми се прелее кръв, а преливането на кръв увеличава живота ми с 5-6 дена. След 5-6 дена тази кръв, която се налива, се самоизяжда от организма и пак идва на същото ниво. Увеличението на хемоглобина е около 5-6 единици. Борбата е за оцеляване, много хора измряха, невежи, с небрежност, с невнимание. Тези хора, които наблюдаваме, аз не съм лекар, имам две висши образования, като едното е на религиозна основа, другото е на арабски език в университета. Това, което преживях и претърпях в тези 5 години, в момента се чувствам по-пълноценен от другите, че мога да помогна на този човек. Защото когато започнахме на диализа имаше хора, които починаха вече, но бяха на 16 годишни на диализа. Обяснявах им проблема си и те ми помагаха повече от лекарите, които не знаеха какво ми е. Обяснявах, че ме боли месото, не можех да се пипам, те ме попитаха дали пия калций, защото ме болят костите, а не месото. Започнах да пия калций и след 10 дена нещата се оправиха. Те ми обясняваха какво трябва да ям, обясняваха ми абсолютно всичко, а не чрез някакво допълнително внимание от тяхна страна. Ако ние болните не си помагаме мисля, че ще има повече прираст на смърт. Тези, които са нови при нас и са в отчаяно състояние от 5-6 месеца, което подробно съм го описал в жалбата ако я прочетете. Хората, които тепърва започват на диализа, първите 5-6 месеца както минах аз, и те минават през същата съдба. Нито лекарски контрол, нито отпускане на държавни медикаменти, абсолютно на произвола на съдбата. Такава беше реакцията ми, бутилката я хвърлих на земята. Отношение няма никакво, там, което е написано, днес разговарях с доктор А., който ми каза, че той не е написал това нещо. Питах го, той не е такъв. Аз прочетох това от полицията, което ми дадоха, не съм се запознавал със сведенията от лицата.

Съдът прочита сведение от д-р Х. Л. А., сведение от Р. В. Ж., както и сведение от А. И. М..

Нарушителят Е.С. – Не съм имал пререкания нито към доктор А., нито към сестрата, нито към болните до нас. Всеки ако започне да реагира по този начин, няма да има проблем. Те реагират хората, аз имам подписка, която е дадена с жалбата, на 20 човека. Аз не съм сам там. Аз не съм имал пререкания с доктор А., това, което той обяснява е погрешно. Аз днес му казах, че по-възрастни от него са получавали неохормон. Аз не съм заплашвал, казах му, че ще съзираме. Не съм заплашвал доктор Н. с обиди. Аз виждате, че се разкарвам с бастун и с нисък хемоглобин и нищо не мога да направя на човек, който е 2 метра височина. Различно от това не съм направил. Аз обясних, че стъклото се счупи, но проблемът е, че тези мои реакции излязоха, когато сестрата даде неохормона на хората. Аз пак започнах да се бунтувам, защото това не е веднъж това нещо. Човекът, който ходи като катър на 85 години, а преди това имаше двама възрастни хора, единият се казва дядо В., който беше на 80 години, а едно момче имаше със захарна болест, казва се Асен, и двамата починаха. Асен ослепя, а той му даваше на него 2 хил., като той беше със * хемоглобин. Възрастният на 85 години, на него му дава 4 хил., 5 хил., 6 хил. редовно. Аз съм човекът, който в този момент го вижда това нещо. На мен ми дават 6 хил. инжекция, имах и в събота инжекция. Когато аз съм получил 6 инжекции с хемоглобин, който го поддържам под 60, а този човек, който е със 130, сега във вторник аз нямам инжекция, представяте ли си, че аз видя пак сестрата да отиде и му сложи инжекция на него, а на мен няма този път. Защото миналият път нямаше на други белни, а аз имах. Няма справедливост. Много причини има за тази реакция. Аз ако не се бях да се боря за себе си, аз отдавна нямаше да съм жив.

Нарушителят Е.С. – Не искам да се събират доказателства.

Съдът като съобрази, че нарушителят няма да сочи нови доказателства и няма доказателствени искания намира, че така събраните доказателства са достатъчни за изясняване на делото от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА и ПРИЛАГА приложените към делото акт за констатиране на дребно хулиганство, докладна записка от А. Т. и П. М. – полицаи в ГООР при РУ на МВР гр. Шумен, сведение от Х. Л. А., сведение от Р. В. Ж., сведение от А. И. М..

Съдът счита делото да изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.

ДАВА ход по същество.

Защитна реч на нарушителя Е.С. – Аз разбрах какво е наказанието за това провинение. Мога да кажа едно. Този реакция, досега нямах просто е от моето невежество, нямах път накъде да избия, към кого да се обърна. Това беше спонтанна реакция. Никога не съм го оценявал добре това нещо. В момента искам да кажа, че преди това, това беше в събота, доктор И. беше на работа. Тогава аз нямах дадена инжекция. Фактически новата пратка за мен не беше подписана. А този господин, за когото говорех преди, на него му сложиха инжекция. Пак се разорих тогава, пак изригнах, само че не с обиди. Попитах защо аз нямам инжекция, хората нямат, а този човек има, който има висок хемоглобин 130. Тогава казах на доктор И., че ще се обърна към доктор С., началника на болницата, а тя ми каза, че доктор С. не е началник на болницата, а началник на някакъв филиал. Каза ми, че нищо няма да направя дори и да събера подписка. Това беше за мен пак едно затваряне на врати. Пак в безизходица. Тя отиде и говори с доктор Н., после го разбрах, дойде при сестрата и каза на сестрата, че защо когато е слагала инжекциите, не ги е скрила. Защо го е направила да се вижда. Това е било казано от доктор Н., да ги сложи лекичко в джоба си и да ги даде без да разбере никой. След това, във вторник, когато доктор Н. се появи в хемодиализното отделение, имаше в ръката му списък за раздаване на нови лекарства, държавна поръчка. Този неохормон, който аз го получавам, срува в аптеката 6160 лева единичен брой на свободна продажба. Дойде пред мен, каза ми, че имам 6 инжекции за две седмици, които преди ги раздаваше на месец по 12 бройки. Отиде при този, при другия, при другия, върна се без да се отбие при другия човек господин Н., без нищо да му каже, все едно, че той няма инжекции, и излезе от залата. Същият ден на този човек не му се направи неохормон пред нас, защото ние всички наблюдаваме. След това започна да му се дава неохормон. Доктор И. в събота ми казва да бъда спокоен, разговаряла с доктор Н., че ще имам неохормон от вторник. А този господин, независимо че е на 85 години, аз първите 5-6 месеца нищо не съм получавал и благодарение на Т. успях да остана жив, а той тепърва от 6 месеца е на диализа и получава от 4 месеца редовно получава неохормон. Моето обяснение е, че той си е платил. Това, което направих в четвъртък, това е моят изблив пак, че той получава инжекция. Мислех, че ще получава два пъти на седмица, а в четвъртък е средният ден, в който ще получи неохормон. Аз мислех, че той няма да има, тъй като във вторник той нямаше. Като му сложиха инжекцията, аз пак избухнах, но не избухнах веднага, 5-10 минути се опитвах да се овладея вътрешно. Не можах да се овладея и започнах пак да викам защо тези хора нямат, а този човек има и ние защо сме така. В изблика на това говорене, когато доктор А. каза, че съм обиждал хората, ама аз не съм обиждал никого, аз се боря за правдата. Тогава той замина и от отчаянието, това, което той ми говори на мен, защото аз мислех, че той е единственият човек, който носи хемодиализата на плещите си, защото всички болни се уповаваме на него. Той е запознат с нас. Доктор Н. не е запознат с нито един от нас, какви други болести имаме. Когато лежах в София миналата година за 2 месеца, там началника стоеше върху мен и обясняваше на другите лекари какво трябва да се направи с мен. Когато А. каза това, аз тогава се отчаях и забих шишето в земята, което удари в стъклото. Това не е добре разбира се. Когато видиш един човек такива неща да прави, казваш, добре, но доктор А. е добър, той е точен. Когато видиш, че и от него получаваш предателство и мозъкът спира. Пък и ние сме с бъбречно заболяване, имунната система просто като се изнервим, не може така бързо да се стопират нещата, не може бързо да мине този случай. Нямаме такава защита. Сега аз два дена мисля в къщи и си казвам толкова неща прави човек, който е началник на болница и е държавен работник, той си играе с хората, което е очебийно. Всеки болен, който питате, ще ви каже. Аз без да искам, в нервно състояние, се боря против неговата корупция, без да искам се изпускам и удрям шишето в земята, съм хванат и ме закараха в полицията. Дойде човекът и ми казва, че ще ме остави в ареста, а утре на съд. Аз му казвам, че не заслужавам това, направих нещо, за което безкрайно съжалявам. Но реакцията ми е, че на човека му имам доверие и знам, че ще се застъпи след Н. като началник на хемодиализата, и той в него момент, явно поема нещата страхливо, защото той в момента е началник на хемодиализата, защото Н. е в отпуск. Аз безкрайно съжалявам за тази случка. Аз лично съм говорил с Н. и съм му викал, правил съм му забележка, започнах да викам така правиш, така, така, но той чака момент, но неговият глас е, че като ме хване мен за врата по някакъв начин, може да ме пребият в полицията, знам ли, всичко е възможно. Ако има някои познати, може да ме пребият. В този момент, аз съм пред вас и вие сега може да ме вкарате 15 дена в ареста, да лежа там и да ми излезе здравето. Аз съм единствения човек, който вика “ура”, другите ги мародерства както си иска. Аз съм единствения изучен там, друг с висше образование няма, те са селяни хората. Аз имам две висши. Какво сега, да каже, че ми е затворил устата, а пък аз пак ще продължавам. Ако се отвори дело срещу него, той отдавна е подсъдим. Това ми каза един доктор в психодиспансера. Той каза, че отдавна е готов, но няма как да го докажа, като съм сам. Тепърва сега ми подписаха подкрепа 30 човека. Човекът, който беше главния секретар на Асоциацията за бъбречни заболявания, ми каза, че ако съм сам няма да ми обърне внимание Министерството на здравеопазването, няма да го приеме като документ. Безкрайно съжалявам за случая. Никога не съм искал. Аз съм от 5 години на хемодиализа и това е моят дом. Затова се опитвам да постигна доброто за хората и за мен. Моят живот минава там, в тази хемодиализа. Той ако не се грижи за мен, как ще оцелея. Защо трябва да се карам с него. В София като бях 2 месеца и половина в болницата, човекът се грижеше за мен, идва при мен, като аз му казвах, че не издържам, да ме изключат на 3-тия час. Той казваше, че няма и моята диализа ще бъде 4 часа, за да мога да оживея. Бореше се за мен, въпреки че е чужд човек за мен. Всичките хора майка ги е раждала, аз въобще не завиждам на този човек, че получава инжекции, но нека да ги получаваме и ние. Аз знам, че ако на него не му се дават инжекции 15 дена, той ще умре. В момента съм разбил моя къща, моя труд. Това е мое. Щом държавата ми е осигурила тази хемодиализа, значи аз живея оттам. Ако не отида една седмица на хемодиализа, аз умирам. Имал съм случаи когато се карах с него за какво ли не, за един диализатор по-миналата година кракът ми беше с голямо срязване на съд и имах дело за това нещо, което го спечелих, но той не ми слагаше един диализатор, за да умра. Майка ми дойде, баща ми дойде, събрахме, направихме комисия, та най-после той се съгласи с убеждението, че еди-какво си било. Не съм влизал на две диализи и когато се обадих в София, ми казаха, че няма да имам обрат, няма да оцелея на третата диализа. И аз влязох, няма как, и на другия ден той вече с майка ми. То голям тормоз, господин съдия, то не е за обяснение. Както казахте, господин А. е написал това сведение, но моят учител казваше, че ако видя от едно место добро, да пазя тази врата. Той може да ме ощети с нещо, независимо дали имам пари, може да ме ощети със смърт, но той ми е направил добро, аз съм видял добро от този човек. Не му се сърдя. Но той е човекът, който предизвиква тази реакция, не съм аз. Той е който казва, че така ще бъде. Сега като дойдат от медиите, да видим какво ще стане. Ето, доктор С. като ме видя и ме посрещна, каза, че той е началника на болницата, а тези от горе слагат нож и казват, че той не е. Доктор Манев ми е казвал, той също е доктор от хемодиализата и той ми е казвал, че знае какво искам, но тук го няма. Аз съм смирен човек в душата си. Срамно ми е да кажа да ми простите. Направих едно нещо, ама извинете ме. Срамно ми е да го кажа. Сам живея, имам родители, които живеят отделно от мен, баща ми не е добре психически, води се тук към диспансера. Не ми помагат много, а малко, така с лъжичка. Вземам 230 лева пенсия, плащам 80 лева заем, плащам 40 лева кредитна карта и това, което остава купувам суджук, кашкавал и с натурален сок “Мултивитамин” от “Кауфланд”. Плащам и 60 лева за лекарства за черния дроб. Една жена оттам ме спаси, даде ми едни лекарства за черния дроб, а доктор Н. хабер си нямаше какво става с мен. Вземам и от социални грижи допълнително по 40-50 лева. Но се срамувам тези неща да ви ги кажа. Срам ме е да кажа “простете ми, направих грешка, няма да се повтори”. Оставям на вашата съвест. Ако ми е съдено да живея, Господ може да ви накара да ми простите. Ако не ми е писано да живея, какво мога да направя. Тази глоба, ако ми наложите глоба, тя допълнително ще ме натовари. Който си вика и прави проблем, засега изглежда, че той е виновен. Аз жалбата в събота я писах. Наистина ако не бях написал жалбата, нямаше да се стигне до тук. Днес казах на човека, на господин Димитров, който е секретар на тази Асоциация, че съм на дело, обясних му. Каза ми, че същите адвокати, които се бореха за тази жена от Раковото отделение, ще влязат в сила да ме защитят. Ако не беше този излив, който направих аз, безкрайно съм задължен, може би нямаше да се стигне до тук. И. ме убеждаваше, че нищо няма да постигна, но ето, че в момента нещата са други. Самата реакция на доктор С. беше удивителна за мен, зарадва ме. Това, което вие говорите също ме радва, че ме подкрепяте. Истината ще възтържествува в един ден, така мисля. Каквото мога да спечеля за нашите болни, за мен ще бъде една голяма гордост. Има и хора, които са с нормален хемоглобин 130-140, те са като баровци, те не се разправят с нищо, нищо не получават.

Последна дума на нарушителя Е.С. – Съжалявам, ако имате това решение в себе си, помогнете ми, съдействайте ми. Това мога да кажа.

Съдът обяви решението си, ведно с мотивите в съдебно заседание.

СЕКРЕТАР: РАЙОНЕН СЪДИЯ:

М О Т И В И:

С оглед събраните по делото доказателства и обясненията на нарушителя С., дадени в днешното съдебно заседание, съдът установи от фактическа страна следното: Нарушителят С. от 5 години страда от бъбречна недостатъчност и е принуден да влиза в Центъра по хемодиализа в МБАЛ гр. Шумен за извършване на процедури. На 23.07.2009 г. по същия повод той е бил в отделението по Хемодиализа в болницата в гр. Шумен. Към края на диализата, която започва към 14.00 часа, а времето е било 17.20 часа, С. изнервен от процедурите, а и от несправедливости според негова преценка, които се извършват в отделението, реагира бурно и на висок тон, като говори думи, навеждащи на мисълта за корупция в отделението, като едновременно с това хваща бутилка с минерална вода, която запраща и попадайки в пода, рикоширайки, тя счупва стъкло на вратата на отделението по диализа. Има пациенти в отделението, които не подкрепят това поведение на нарушителя С., и остават възмутени от неговото поведение. За това реагира и доктор А., които се обажда на дежурен патрул от РУ на МВР гр. Шумен, който пристига в отделението, за да предотврати нарастването на по-голям скандал.

С деянието си двамата нарушителят С. е нарушил обществения ред и спокойствие в отделението и е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в чл. 1, ал. 2 от УБДХ. Нарушителят се признава за виновен за извършеното, съжалява за постъпката си и я оправдава с психическото състояние, в което изпада по време на диализата.

Съдът като взе предвид тежестта на извършеното нарушение, като обсъди направеното самопризнание от страна на нарушителя и подбудите за извършване на деянието, счита за справедливо да наложи на нарушителя административно наказание в минималния размер, предвиден във втората алтернатива на чл. 1, ал. 1 от УБДХ, а именно “глоба” в размер на 100 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И : 1137

НАЛАГА на Е.Е.С. с ЕГН ********** ***, административно наказание “глоба” в размер на 100.00 /сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Заседанието приключи в 16.49 часа.

Протоколът – изготвен в съдебно заседание.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

СЕКРЕТАР: