Председател: И.Д.

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ВНАХД № 1006/09 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от М.К.К. *** срещу Наказателно постановление № 3974/15.05.2009г. на Началника на РУМВР към ОДМВР -гр.Шумен, с което на лицето били наложени административни наказания “глоба” в размер на 100 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДП и “глоба” в размер на 20 лева на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.185, предл.1 от ЗДП. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като привежда и доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, което не е пречка за даване ход на делото. Представител на въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна, а отчасти- недопустима и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима в частта, с която се обжалва наложеното наказание “глоба” в размер на 100 лева. По отношение жалбата срещу наказателното постановление в частта му, с която е наложено наказание “глоба” в размер на 20 лева, същата е недопустима на основание чл.189, ал.5 от ЗДП, като постановлението в тази си част е влязло в сила. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна в допустимата й част, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 25.04.2009г. около 22,07 часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка “Опел Астра” с ДК№ Н 7811 АК по бул.”Ришки Проход” в посока от ул.”Вл.Въстение” към “СБА”. В същото време от И.А.И., Д.Ж.Г. и К.Г.К. ***, била извършвана проверка за спазване на ЗДП по посочения път, в близост до бензиностанция “Петрол”. Била извършвана проверка на скоростта на движение на моторните превозни средства, при която било установено, че автомобилът, управляван от жалбоподателя, се движи със скорост 72 км/ч, установена по надлежния ред с техническо средство Трафик-Радар-ТR-4 с фабричен номер 430, при ограничение на скоростта в населено място до 50 км/ч. При проверка на документите водачът представил АУАН №879354, съставен на 06.03.2009г., чийто срок на валидност бил изтекъл. Въз основа тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че се движи със скорост над разрешените стойности, както и за това, че управлява МПС с акт за установяване на административно нарушение с изтекъл срок на валидност. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 15.05.2009г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 100,00 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДП, както и глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: разпитът на свидетелите И.А.И., Д.Ж.Г. и К.Г.К., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Установено е по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на посочената дата около 22,07 часа същият е управлявал лек автомобил по посочения булевард в гр.Шумен. Съдът счита за безспорно установено, че същият се е движел със скорост от 72 км/ч- скоростта на движение е установена с надлежно техническо средство, показанията на което са демонстрирани на водача. По делото са приложени доказателства, че посоченото техническо средство е преминало успешно последваща проверка и е в изправност. От приложения по делото отчет за регистрирани нарушения на максимално разрешената скорост е видно, че в посочения час е регистрирана скорост от 72 км/ч., която според показанията на тримата свидетели е скоростта на движение на управляваното от жалбоподателя МПС. Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Жалбоподателят също така не е направил възражения, нито сочи доказателства, опровергаващи констатациите в акта, поради което съдът намира, че същият действително е управлявал автомобила си с констатираната от свидетелите скорост. Водим от горното съдът приема, че с деянието си жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл.21, ал. 1 от ЗДП. Булевардът, по който се е движел нарушителят, се намира в рамките на населеното място, поради което при избиране скоростта на движение се прилагат общите правила, установени с посочената разпоредба. Видно е, че наказващият орган правилно е посочил законната разпоредба, която е била нарушена виновно. Съдът намира и че наказанието е определено правилно и законосъобразно, тъй като чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП предвижда специално наказание във фиксиран размер за превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената максимална скорост в населено място, какъвто е и процесния случай. При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. От приложеното по делото копие от заповед на министъра на ВР е видно, че наказващият орган е бил компетентен да издаде процесното наказателно постановление. Неоснователни са също така доводите за наличие на разлика между описаното в АУАН нарушение и наказателното постановление. Твърденията от страна на жалбоподателя, че полицейските служители неправомерно са му иззели акт за установяване на админстративно нарушение №3974/09г., както и че е имало разлика между момента на спирането и часът, изписан на радара, не са подкрепени от никакви доказателства и се опровергават от показанията на свидетелите. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено в тази му част, а жалбата в допустимата й част- да бъде отхвърлена като неоснователна.

Относно другото наказание, което е наложено с процесното наказателно постановление, съдът не следва да се произнася, тъй като жалбата по отношение него е недопустима по смисъла на чл.59, ал.3 от ЗАНН, като производството в тази му част следва да бъде прекратено.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в частта, с която е наложено наказание на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДП, а в останалата част –да бъде прекратено, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 3974/15.05.2009г. на Началника на РУМВР към ОДМВР -гр.Шумен в частта му, с която на М.К.К. ***, с ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева, като законосъобразно.

ПРЕКРАТЯВА производството по ВНАХД№ 1006/09г. в останалата му част, като недопустимо.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.