Р Е Ш Е Н И Е

гр. Шумен, 23.10.2009.г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменски районен съд в открито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и девета година, в състав:

Председател: Д.Г.

при участието на секретаря В.И., като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД №1007/2009г. по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по чл.59 и следващите от ЗАНН.

В жалбата си до съда, Д.Е.С., с ЕГН ********** ***, твърди, че с Наказателно постановление №4531 от 29.05.2009г., издадено от Началник на РУ МВР към ОД МВР гр. Шумен му било наложено административно наказание. Жалбоподателят изцяло оспорва наказателното постановление. В жалбата си сочи, че счита наказателното постановление за необосновано и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. В съставения АУАН №4531/09 от 17.05.2009г., с който е образувано АНП, а и в издадено въз основа на него, НП не били посочени доказателствата, които го потвърждават. В жалбата се сочи, че било посочено, че е нарушил чл.21,ал.1 от ЗДв.П, но не било посочено коя хипотеза по първата алинея, което е от съществено значение за определяне на съответното наказание. Обстоятелствената част на обжалваното НП била дотолкова бланкетна, че може да се приеме за липса на описание на нарушението, а НП, което по своето същество съставлява правораздавателен акт, издаден от особена юрисдикция трябва да съдържа диспозитив и мотиви, от които да се установи основаното на закона вътрешно убеждение на наказващия орган. Твърди се още, че АУАН бил съставен в присъствието само на един свидетел, което противоречало на императивната норма на чл.40,ал.1 от ЗАНН. Жалбоподателят изцяло оспорва извършването на вмененото му административно нарушение, като сочи, че не е вярна констатацията на актосъставителя, че бил управлявал автомобилът си със скорост 97 км. в час, тъй като преди да бъде спрян от КАТ пред него се движели и други автомобили. В жалбата се сочи още, че нито в АУАН, нито в НП са отбелязани датата, часът и скоростта, които са били фиксирани на радара. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Жалбата е била подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта, лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. В открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява лично, за него се явява упълномощен представител, който изцяло поддържа жалбата. Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща упълномощен представител, който моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна и да потвърди изцяло наказателното постановление.

ШРС, като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:

По делото е безспорно установено, че на 17.05.2009.г., свидетелите Б.Й.Н. и М.С.К. *** изпълнявайки служебните си задължения, се намирали по бул. Симеон Велики в гр. Шумен, в близост до заведение “Фънки”. Свидетелите работели по контрол на пътното движение, по-специално контрол за превишение на скоростта на движение, с техническо средство ТR – 4D с фабричен №430, с което установявали скоростта на движение на автомобилите, движещи се в посока откъм Икономически Техникум към площад Оборище. На техническото средство, с което работели свидетелите, била зададена максимално разрешената скорост за движение в населено място – 50 км. в час. В 17,12 часа, техническото средство отчело скорост на движение по бул. Симеон Велики на лек автомобил “БМВ” с рег. №Н66 96АР от 97 км. в час, т. е. 47 км. в час над разрешената. Свидетелите подали сигнал за спиране на лекия автомобил, след което установили, че водач на същия бил жалбоподателя Д.Е.С.. Свидетелят Н. съобщил на водача, повода за спирането му и му показал стойностите фиксирани на техническото средство – дата, час, отчетена скорост на движение, както и максимално разрешената в населено място. За установеното и констатирано административно нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДв.П, свидетелят Б.Н. съставил на место, АУАН сер. Б, бланков №078757 в присъствието на жалбоподателя С., предявен му и подписан собственоръчно от него без възражение. В срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН не е постъпило писмено Възражение. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение, Началник РУ към ОД МВР гр. Шумен на 29.05.2009г. издал Наказателно постановление №4531/09, с което на жалбоподателя Д.Е.С. били наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца на основание чл.182,ал.1,т.5 от ЗДв.П, за това, че на 17.05.2009.г. по бул. Симеон Велики в гр. Шумен до заведение “Фънки”, в посока пл. Оборище, управлявал лек автомобил “БМВ” с рег. №Н66 96АР със скорост 97 км. в час, при ограничение за населено место до 50 км. в час, като превишава скоростта с 47 км. в час.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приетите и приложени писмените доказателства, както и гласните – разпитаните актосъставител и свидетел.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от процесуално - правна страна, че атакуваното НП е издадено от компетентен орган и в процеса на неговото издаване не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна.

В настоящият случай е установено и доказано – не се оспорва и от жалбоподателя, че именно Д.С. е управлявал лек автомобил “БМВ” с рег. №Н66 96АР по бул. Симеон Велики в гр. Шумен, в посока от Икономически Техникум към площад Оборище. Именно скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя, лек автомобил е била отчетена и фиксирана от годно техническо средство – “Трафик радар ТР-4D” с фабричен №430, като превишение на предварително зададената, максимално разрешена скорост в населено място до 50 км. в час, съгласно чл.21,ал.1 от ЗДв.П. Съдът намира за неоснователни и безпочвени твърденията на жалбоподателя, че не бил управлявал с превишена скорост. В хода на съдебното следствие и двамата свидетели дадоха показания, че спират само и единствено автомобил, за който са абсолютно сигурни, че се движи с фиксираната на техническото средство, превишена скорост. Видно от съдържанието на отчета на техническото средство, между вписания в АУАН и НП, час на извършване на процесното нарушение от жалбоподателя и вписаните в отчета предходно и следващо констатирано нарушение е налице значителен интервал от време.

Съдът намира за абсолютно неоснователни доводите, изложени в жалбата, че в както в АУАН, така и в атакуваното НП не било посочено коя хипотеза на чл.21,ал.1 от ЗДв.П бил нарушил, което било от съществено значение за определяне и налагане на съответното наказание, както и, че обстоятелствената част на НП била дотолкова бланкетна, че можело да се приеме за липса на описание на нарушението. Чл.21,ал.1 от ЗДв.П не съдържа няколко хипотези, а една единствена – “При избиране скоростта на движение на водачите на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км./час:”, след което са изброени различните категории ППС и максимално разрешените за тях стойности на скоростта в населено място, извън населено място и автомагистрала. В обстоятелствената част на атакуваното НП, административно наказващия орган е описал както кога и къде се е движел жалбоподателя като водач, с какъв автомобил /съответно марка и регистрационен номер/, както и с каква скорост, засечена с годно техническо средство, както и ограничението на скоростта за съответното място, така и превишението над максимално разрешената стойност, съгласно ЗДв.П.

Съдът намира за напълно неоснователен и довода, сочен в жалбата, че в самия акт и в НП не били отбелязани датата и часа, фиксирани в съответното техническо средство. От приложения в преписката Отчет за регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от ТR – 4D с фабричен №430, е видно, че именно в посочения в АУАН и атакуваното НП, дата и час – 17.05.2009г. в 17,12 часа е регистрирана с изправно техническо средство, скорост на движение на управлявания от жалбоподателя, лек автомобил – 97 км. в час, в населено място, при максимално разрешена в чл.21,ал.1 от ЗДв.П – 50 км. в час. По делото е приложено, заверено копие от Списък с идентификационните номера на преминали успешно последваща проверка – ПП средства за измерване СИ – радарни скоростомери. От справката е видно, че на 09.04.2009г. техническото средство, което е фиксирало скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя, лек автомобил “ТР – 4D” с фабричен №430 успешно е преминало извършената последваща проверка и е годно до април 2010г. От субективна страна, деянието е извършено от жалбоподателя виновно, под формата на пряк умисъл. Отговорността на жалбоподателя е правилно ангажирана на основание чл.182,ал.1,т.5 от ЗДв.П от административно наказващия орган.

Съдът намира за неоснователен и довода на жалбоподателя, че в нарушение на императивната разпоредба на чл.40,ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение, положил началото на АНП бил съставен в присъствието само на един свидетел. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел, не е съществен порок, тъй като съгласно чл.43,ал.1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В настоящия случай, липсата на втори свидетел в акта не води до такава хипотеза, т. е. до съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП. Аргумент в тази насока е и фактът, че самия закон прави отстъпление досежно свидетелите на нарушението, тъй като пък съгласно чл.40,ал.3 от ЗАНН, при отсъствие на свидетели на извършване на нарушението , акта се съставя в присъствие на други двама свидетели.

Законодателят е фиксирал размерите на комулативно налаганите две административни наказания при различните стойности на превишение на максимално разрешените скорости за движение и не е предоставил никакви възможности за определяне на по-ниски или по-високи наказания. В настоящият случай, при определяне на административните наказания, административно наказващият орган е наложил предвидените абсолютни размери, които не могат да бъдат намалени от съда.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че в административно наказателното производство е безспорно установено и доказано, както извършеното нарушение, така и неговия субект, поради което атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, Шуменски районен съд,

Р Е Ш И :

Потвърждава Наказателно постановление №4531/09 от 29.05.2009.г. издадено от Началник РУ МВР към ОДП гр. Шумен, с което на Д.Е.С. ***, с ЕГН ********** били наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от два месеца на основание чл.182,ал.1,т.5 от ЗДв.П за нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДв.П.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните пред Шуменски административен съд по реда на Глава ХХІІ от Административно процесуалния кодекс.