Р Е Ш Е Н И Е

№.....1677........... 29.10.2009 год. Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На шестнадесети октомври през две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Р.Г.

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД №1048 по описа на ШРС за 2009 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №27-2700261/09.03.2009 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.2 от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на “ВДТ” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 15000 /петнадесет хиляди/ лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата на посочените в нея основания, а в съдебно заседание излага и допълнителни мотиви в тази насока.

Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен-административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: На 05.02.2009 год. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Шумен в “Цех за монтаж на аерозоли /инхалатори/”, намиращ се в гр.Шумен, бул.”Ришки проход” №195, стопанисван от “ВДТ” ЕООД. Към момента на проверката лицето Д.Г.Ф., с ЕГН********** работило на длъжност “монтажник”. Било установено, че между него и работодателя няма сключен трудов договор. На основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ от същата били взети писмени обяснения, в които посочила, че е на работа от 04.12.2008 год. с работно време от 08.00 до 6.00 часа с един час почивка, че работи без трудов договор, като има уговорка с работодателя да й заплаща трудово възнаграждение в размер на 300 лева месечно. От страна на управителя на дружеството били дадени Обяснения на основание чл.402, ал.1, т.2 от КТ, в които излага, че лицето Д.Ф., както и други четири лица работят по граждански договор и че същия е представил копия на последните. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка на 05.02. и 06.02.2009 год. За констатираното нарушение на 11.02.2009 год. е съставен акт за установяване на административно нарушение №27-2700261, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ и чл.62, ал.1 от КТ. Актът е бил връчен на нарушителя и подписан от него без възражения. Жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №27-2700261/09.03.2009 год. от Директора на Дирекция “Инспекция на труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.2 от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на “ВДТ” ЕООД е била наложена имуществена санкция в размер на 15000 /петнадесет хиляди/ лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя М.М.М. и на свидетелите В.С.Д. и В.Ж.И. - свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да накърняват правото на защита на жалбоподателя и да водят до неговата отмяна.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Видно от материалите по делото и от разпита на свидетелите М., Д. и И. в деня на проверката 05.02.2009 год., лицето Д.Г.Ф. е работило като монтажник в Цех за сглобяване на аерозоли /инхалатори/, стопанисван от дружеството-жалбоподател. Към този момент не е бил представен никакъв договор или какъвто и да е документ, който да обективира отношенията на лицето с “ВДТ” ЕООД.

Съдът не кредитира твърденията на управителя на дружеството – жалбоподател, че лицето е работило във фирмата на база сключен между “ВДТ” ЕООД и него граждански договор. Действително такъв е бил представен след извършване на проверката, но същия е сключен на 04.12.2008 год. и урежда отношения между лицата, които са приключили на 22.12.2008 год., видно от констативния протокол към договора. В тази връзка съдът съобрази и останалите писмени доказателства, представени от страна на жалбоподателя. Видно от материалите по делото на лицето Д.Г.Ф. е бил проведен инструктаж, съответно на 04.12.2008 год. и на 02.02.2009 год. От друга страна, както става ясно от попълнената от нея Декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ същата работи във фирмата от 04.12.2008 год. с фиксирано работно време от 08.00 до 06.00 /вероятно е имала в предвид 16.00 часа/ и е получавала точно определено трудово възнаграждение в размер на 300 лева месечно. Тази информация, попълнена от лицето не кореспондира със съдържанието на представения от страна на дружеството граждански договор №1 от 04.12.2008 год., доколкото същия е приключил на 22.12.2008 год., а и доколкото между страните са постигнати договорки, относно точно определено работно време и трудово възнаграждение, които са сред задължителните характеристики, които следва да съдържа един трудов договор, съгласно изискванията на чл.66, ал.1 от КТ. Ето защо, съдът намира, че още с първоначалното постъпване на работа на лицето Д.Г.Ф. действителната воля между нея и работодателя е била отношенията по престиране на работната й сила да бъдат уредени именно с трудов договор. В тази връзка от страна на лицето са били предоставени на управителя на дружеството изискуемите документи за сключване на трудов договор, а именно: ксерокопие на лична карта, трудова книжка, молба, автобиография и медицинско свидетелство.

Изложеното в акта за установяване на нарушението и в наказателното постановление се потвърждава по безспорен начин и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя М.М., който заявява “...като влязохме вътре в обекта работиха 5 жени, управителя също беше там. Жените сглобяваха аерозоли, т.нар. инхалатори. Там беше и лицето Д.Г.Ф..” В същата насока са и свидетелските показания на свидетелката В.И., която също в съдебно заседание заявява: “В момента в обекта бяха 5 лица, които монтираха аерозоли, инхалатори с поялник, с електрически отверки, сглобяваха тези изделия......И другите служители нямаха сключени трудови договори.”

Поради изложеното съдът намира, че в конкретния случай жалбоподателят, като е допуснал на работа лицето Д.Г.Ф., без да е сключил с нея трудов договор в писмена форма, действително е осъществил от обективна и субективна страна състава на визираното в чл.62, ал.1 от КТ нарушение. За това нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ предвижда административно наказание “имуществена санкция” за работодателя в размер от 15000 лв. В тази връзка съдът счита, че в настоящия случай именно дружеството - жалбоподател се явява в качеството на работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, тъй като именно то е юридическото лице, което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение.

Ето защо, изложеното обосновава по несъмнен начин обективната и субективна съставомерност на извършеното от жалбоподателя нарушение. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ. Нарушението е установено по несъмнен начин, като са установени нарушителя и неговата вина.

Административно-наказващият орган при квалифициране на нарушението е обсъдил и възможността за приложение разпоредбата на чл.415в от КТ, като правилно е преценил, че липсват основания за нейното прилагане. При преценка на тази разпоредба следва да се вземе в предвид, че в конкретния случай лицето работи във фирмата от 04.12.2008 год. Този период от време, въпреки, че същото е престирало работната си сила не може да бъде зачетен за негов трудов стаж, както поради липсата на сключен трудов договор, респективно подадено уведомление в ТД на НАП, а така също и поради липсата на заплатени осигурителни вноски. Това обстоятелство само по себе си е причинило на работника вредоносни последици дори да приемем, че същото редовно е получавало трудово възнаграждение, за което липсват данни в настоящото производство. Освен това при преценка на нарушението следва да бъде взето в предвид, че същото не е изолиран случай в практиката на дружеството, доколкото видно от материалите по делото по време на извършване на проверката в цеха са работили още четири лица, по отношение на които също не е бил налице сключен трудов договор, съответно подадено уведомление в ТД на НАП. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай не може да бъде приложена нито разпоредбата на чл.415в от КТ, нито разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената разпоредба.

Поради изложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №27-2700261/09.03.2009 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.2 от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на “ВДТ” ЕООД, с ЕИК по Булстат 200168128, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”Ильо Войвода” №1, ет.3, ап.8, представлявано от В.Д.Т., с ЕГН**********, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.