Р Е Ш Е Н И Е

№ 1718 16.11.2009г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На двадесет и трети октомври две хиляди и девета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл.Н.

Секретар: Цв.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД № 1098 по описа за 2009г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №4871/11.06.2009год. на Началника на РУМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.182 ал.3 т.6 от ЗДП, чл.181 т.3 от ЗДвП,чл.183 ал.4 т.5 предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя В.К.В. *** са наложени респективно: административно наказание “глоба” в размер на 400 / четиристотин / лева и “лишаване от право да управлява МПС” за 3 месеца, административно наказание “глоба” в размер на 50 / петдесет / лева и административно наказание “глоба” в размер на 50 / петдесет / лева.

Жалбоподателят в жалбата си моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неоснователно в частта за наложени на основание чл.182 ал.3 т.6 от ЗДП, чл.181 т.3 от ЗДвП,чл.183 ал.4 т.5 предл.1 от ЗДвП административни наказания - “глоба” в размер на 400 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за 3 месеца, “глоба” в размер на 50 лева и “глоба” в размер на 50 лева, като излага доводи за това, но без да представя доказателства. В съдебно заседание, нередовно призован не се явява, не изпраща и процесуален представител. Жалбоподателят не е намерен на посочения от него адрес, което съгласно разпоредбата на чл.61 ал.2 от ЗАНН не е пречка за даване ход на делото.

Процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима. По отношение на обжалването на НП в частта му, с която на чл.181 т.3 от ЗДвП и чл.183 ал.4 т.5 предл.1 от ЗДвП са му наложени две отделни наказания “глоба” в размер на по 50 / петдесет/ лева, съдът счита жалбата в тази част за недопустима и намира, че за тези наказания не следва да бъде разглеждана, тъй като: съобразно чл.189 ал.5 от ЗДвП не подлежат на обжалване наказателните постановления, с които е наложена глоба в размер до 50 лева включително. В тази част наказателното постановление е необжалваемо и е влязло в законна сила.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 28.05.2009г. около 13.35 часа в с. Радко Димитриево жалбоподателят управлявал лек таксиметров автомобил «Шевролет Матиз» с ДК № Н3188 АК, по второкласен път №73, след разклона за с. Друмево в посока гр. Бургас. При ограничение на скоростта за движение в населено място до 50км/ч, жалбоподателят управлявал автомобилът със 107км/ч., в резултат на което превишил разрешената скорост с 57 км/ч. Нарушението било установено от полицейските служители Я.И.П. и Д.И.Д. , чрез техническо средство “ТR – 4D” с фабр. № 429, посредством което била фиксирана скоростта на движение, както точната дата и час. Показанията на техническото средство били показани на жалбоподателят. За констатираното нарушение му бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 4871Р от 28.05.2009г.. При предевяване и подписване на акта жалбоподателят не е отразил възражения. Не се е възползвал и от законното си право да депозира писмени възражения в законоустановения 3-дневен срок. Въз основа на така съставения акт началникът на РУМВР – Шумен издал Наказателно постановление № 4871/11.06.2009год., с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.182 ал.3 т.6 от ЗДП на жалбоподателя било наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за 3 месеца.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели: свид.Я.П. – актосъставител, свид. Д.Д. – свидетел при установяване на нарушението и при съставянето на акта, както и приетите и приложени по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираното в акта и в НП нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП по следните правни съображения: Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните, че на процесната дата, жалбоподателят е управлявал лек таксиметров автомобил «Шевролет Матиз» с ДК № Н3188 АК в посочения пътен участък. Показанията на свидетелите, съдът кредитира, като обективни, безпристрастни и логически последователни, още повече, че същите са поели и наказателна отговорност по чл. 290 от НК и няма индиция за тяхната заинтересованост. Същите подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства и не са противоречиви. При установяване на нарушението те са работили по КАТ в района и по – конкретно по спазване на ограниченията на скоростта. Вниманието им е било насочено именно към спазване на забраната за движение със скорост по – голяма от 50 км/ч в населеното място . От събраните гласни и писмени доказателства се установява, че именно това е скоростта на автомобила управляван от жалбоподателя. Административното нарушение е установено чрез допустимо от закона техническо средство , което е било технически изправно, видно от представения в съдебно заседание документ за извършена проверка. Жалбоподателят в депозираната жалба оспорва констатираното нарушение, но не ангажира доказателства в подкрепа на това. Разпоредбата на чл.182 ал.3 от ЗДвП предвижда засилена административно – наказателна отговорност за водачите на автомобили за обществен превоз на пътници. Няма изискване нарушението да е констатирано при извършване на таксиметрова дейност. Достатъчно е лицето управляващо таксиметровият автомобил да има качеството на водач на автомобил за обществен превоз на пътници. Въз основа на тези констатации , съдът намира че жалбата е неоснователна. В съставеният акт за установяване на административно нарушение са отразени действителни факти и обстоятелства, относно нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Последното не бе доказано именно, че жалбоподателят се е движел в рамките на ограничението. Жалбоподателят в жалбата си оспорва констатациите в акта, без да представя доказателства. Съдът намира , че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на съставения акт, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган. Съдът намира, че нарушението е извършено от жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна. За административните нарушения не се изисква пряк умисъл. Достатъчно е да са извършени непредпазливо Наказващият орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка и е наложил съответното наказание, чийто размер е строго фиксиран от закона.. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да повлекат неговата отмяна..Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответните административно-наказателни разпоредби на ЗДвП

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата, в частта й за наложени на основание чл.181 т.3 от ЗДвП и чл.183 ал.4 т.5 предл.1 от ЗДвП административни наказания "глоба" в размер на 50 лева като прекратява административно- наказателното производство в тази му част.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №4871/11.06.2009год. на Началника на РУМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182 ал.3 т.6 от ЗДП на жалбоподателя В.К.В. *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 / четиристотин / лева и “лишаване от право да управлява МПС” за 3 месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.