Р Е Ш Е Н И Е

№ 1632 20.10.2009г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд десети състав

На девети октомври две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Ж.М.

Секретар: П.Н.

Прокурор: ……………………

Като разгледа докладваното от районния съдия

Въззивно наказателно дело от административен характер № 1100 описа за 2009г.

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 5153/19.06.2009г. на Началник на РУ при ОД при МВР – гр.Шумен, в частта му с която на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.”а” от ЗДвП. В жалбата си до съда, жалбоподателят излага, че постановлението е незаконосъобразно, като основния довод е във връзка с невиновното поведение, тъй като не бил разбрал, че е причинил ПТП. Моли да се отмени наказателното постановление в обжалваната му част, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание, като за него се явява и процесуален представител – адв. А. при ШАК. В хода по същество се доразвиват доводи идентични с тези, изложени в жалбата и се моли за отмяна на наказателното постановление в обжалваната му част.

Процесуалният представител на въззиваемата страна, призован съобразно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да бъде потвърдено наказателно постановление в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно, като излага и подробни аргументи в подкрепа на горното.

Жалбата, с която частично се обжалва НП е подадена от надлежно легитимирано за целта лице, в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 07.06.2009г. около 20.00 часа в гр.Шумен, на паркинга на ул.”Дедеагач” № 17, пред вход втори, жалбоподателят при мА.ра на паркинга с цел навлизане в реда на паркираните пред блока МПС блъснал странично паркиран лек автомобил “Ланчия Делта” с рег. № Н 9214 АР и станал причина за причиняване на ПТП. След настъпването на ПТП-то, същият заедно с придружаващите го пътници – неговата съпруга – свид. Е.А. и малолетното му дете се отдалечил от местопроизшествието и влязъл във вход на блока, пред който е станало ПТП, като посетили свое приятелско семейство. Свидетел на станалото произшествие и напускането му от А. станала свид. А.М., която и уведомила органите на полицията. Пристигналия на мястото екип на полицията установил нарушителя след известно време, като му бил съставен АУАН № 5153 Р/ 07.06.2009г. При предявяването на акта и запознаването с неговото съдържание жалбоподателят посочил, че не бил разбрал за станалото ПТП, за което и съжалявал. Писмени възражения не били направени в законоустановения тридневен срок. Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка било издадено НП № 5153/19.06.2009г. на Началника на РУ при ОДП - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН на жалбоподателя било наложено административно наказание “глоба” по чл.180, ал.1, т.1, предл.девет от ЗДвП в размер на 50 лв. и на основание Наредба № Із-1959 на МВР са му отнети 9 /девет/ контролни точки и на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца. Към преписката е приложен и Протокол за ПТП № 1207334 /07.06.2009г.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – свид. С.Н.Х. - актосъставител, свид. М.С.К. – свидетел при съставяне на акта и свид. А.М.А. – свидетел на извършване на нарушението и при съставянето на акта. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, тъй като същите от една страна са последователни и логични, а от друга кореспондират с приложените към делото писмени доказателства. Още повече, че свид. А. е очевидец на извършване на нарушението, същата няма отношения с жалбоподателя и е изпълнила гражданския си дълг, сигнализирайки за нарушението в полицията. Същата е запозната и с отговорността, която носи по чл.290 от НК. Съдът не кредитира показанията на свид. Елеонора Василева Александрова, тъй като от една страна тя е заинтересована от изхода на делото, тъй като е съпруга на нарушителя, а от друга страна показанията й влизат в противоречие с доказателствата по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е неоснователна по следните правни съображения: Жалбоподателят оспорва НП само в частта, с която ме у наложено наказание затова, че е напуснал местопроизшествието след причинено от него ПТП. В хода на съдебното производство бяха събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, които установяват по един категоричен и безспорен начин възприетата от наказващият орган фактическа обстановка. Установи се по безспорен начин, че жалбоподателя е управлявал МПС, че същият при мА.ра за паркиране на автомобила пред жилищния блок е причинил ПТП, като е блъснал странично паркирания л.а.”Ланчия Делта” рег.№ Н 92 14 АР. Удара е нанесен с предна броня на дясната част на автомобила на жалбоподателя върху преден десен калник и предна дясна врата на “Ланчия Делта”. Свид. А. сочи в показанията си, че нарушителят е излязъл от автомобила и е разгледал щетите нанесени от него върху собствения му и другия автомобил. Вместо да установи обаче собственика на ударения от него автомобил или да сигнализира на органите на полицията жалбоподателят, заедно със семейството си се отдалечил бързо от местопроизшествието. Действително видимите щети върху автомобилите не били големи, но техния размер не е част от състава на нарушението. В жалбата се излага, че А. може би действително да е участвал в ПТП, но не бил разбрал. Още повече, че полицаите му обещали минимална санкция, но това не се било случило. Тези доводи са несъстоятелни, поради това, че са в пълно противоречие със събраните гласни доказателства чрез разпита на свид. А., които съдът кредитира напълно, като излага мотивите си за това по-горе. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения нито на материалният, нито на процесуалният закон. Направените в него констатации не са опровергани от доказателствата по делото. В тази насока, съдът намира за необходимо да отбележи, че съгласно текста на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съставеният акт ако е редовен от формална страна се ползва с доказателствена сила до доказване на обратното. Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна.

Предвид това съдът приема, че наказателното постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 5153/19.06.2009год. на Началника на РУ на МВР при ОДП - гр.Шумен, в частта му, с която на Б.В.А. с ЕГН **********,*** на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв./сто лева/ и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на Глава Дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: