Р Е Ш Е Н И Е

№1799 02.12.2009 год. Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На шести ноември през две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Р.Г.

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД №1127 по описа на ШРС за 2009 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №262/09 от 20.05.2009 год. на Началника на сектор ПП към ОД на МВР - гр.Шумен, с което на Л.Т.Ц. са наложени административни наказания “глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на основание чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП и административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.177, ал.1, т.2, предл. първо от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като в жалбата излага конкретни доводи. В съдебно заседание се явява лично и с процесуален представител, като поддържат жалбата на изложените в нея съображения и излагат и допълнителни мотиви в тази насока.

Процесуалният представител на административно-наказващият орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.04.2009 год. в 11.42 часа жалбоподателят Л.Т.Ц. управлявал собствения си лек автомобил марка “Фолксваген Пасат”, с рег.№ РР 5600 АМ, като се движил по път І-2 в посока от гр.Разград към гр.Варна. При спиране за проверка от органите на РУ на МВР – гр.Шумен в района на км.108+548, в близост до кръстовището с път І-4 било констатирано, че при ограничение на скоростта с пътен знак В-26 до 70 км./ч. водачът управлявал автомобила със скорост 111 км./ч. Скоростта била установена, фиксирана и показана на водача с помощта на техническо средство – трафик радар ТR-4Д, с фабричен №429, отчитащ датата и часа на измерване. Било установено, че водачът е превишил максимално разрешената скорост с 41 км/ч. По време на проверката било констатирано също и че водачът управлява със свидетелство за управление на МПС, чийто срок на валидност е изтекъл на 17.11.2008 год. За констатираните нарушения на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №262 от 04.04.2009 год. Актосъставителят е посочил, че с горните деяния са нарушени разпоредбите на чл.21, ал.2 от ЗДвП и чл.150 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя, след като е изложил под формата на възражение, че не е сигурен в посочената скорост. Впоследствие се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал допълнителни писмени възражения, в които оспорва констатираното нарушение, като заявява, че не е съгласен с отчетената и показаната му скорост. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, както и депозираното възражение, е издадено наказателно постановление №262/09 от 20.05.2009 год., с което на жалбоподателя били наложени административни наказания “глоба” в размер на 150 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца на основание чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП и административно наказание “глоба” в размер на 100 лева на основание чл.177, ал.1, т.2, предл. първо от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя А.Т.Т. и на свидетеля К.Г.К. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът установи, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

По отношение на нарушението, описано в пункт първи на наказателното постановление, съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в извън населени места е 90 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Видно от материалите по делото, нарушението е констатирано в зоната на действие на пътен знак В-26. Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство. От материалите по делото и от разпита на актосъставителя Т. и на свидетеля К. се установява, че е използвано техническо средство - радар ТR4Д, с фабричен №429, като същият е бил настроен по начин да отчита скоростта на движение на ППС в зоната на действие на пътен знак В-26, и съобразно ограничението, въведено от същия, а именно 70 км/ч. Радарът е фиксирал скорост на движение на жалбоподателя 111 км/ч., т.е. 41 км/ч. над допустимата. Това обстоятелство се доказва както от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Т. и на свидетеля К., а така също и от представените и приети като писмени доказателства по делото Отчет на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от ТR4, който от своя страна е преминал успешно последваща проверка в Лабораторията за проверка на СИ ГД “Полиция”-гр.София, видно от приложения като доказателство по делото Списък с идентификационните номера на преминали успешно последваща проверка – ПП средства за измерване СИ – радарни скоростомери. Отчетената скорост, заедно с отразените на радара дата и час на регистрирането й са били показани на нарушителя, както става ясно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Т. и К..

Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя и процесуалния му представител, че поради наличието на указателна табела Ж-6 Ц. не е успял да възприеме пътния знак В-26, ограничаващ скоростта на движение до 70 км./ч. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че както става ясно от изисканите като писмени доказателства Справка от Областно пътно управление – гр.Шумен изх.№888/12.10.2009 год. и Схема на пътно кръстовище при км. 108+548, пътния знак Ж-6 е с размери 170/170 см и се намира на разстояние 33 метра преди пътен знак В-26, въвеждащ ограничение в скоростта на движение до 70 км./ч. Следователно размерите на знака и неговата отдалеченост от последния дават реална възможност да бъде ясно възприет пътния знак, въвеждащ ограничение в скоростта до 70 км./ч. Още повече, че в подаденото от страна на жалбоподателя писмено възражение срещу акта за установяване на административно нарушение той самия заявява, че е възприел знака, въвеждащ ограничение в скоростта до 70 км./ч и е предприел необходимите действия по намаляване на скоростта си на движение.

Поради изложеното съдът счита, че не следва да бъде кредитирано и второто възражение на процесуалния представител на жалбоподателя, че скоростта на движение следва да бъде коригирана, съгласно въведената в т.3.1.2 от Техническото описание и инструкцията за експлоатация на Трафик радар ТР4D, грешка при измерване на скоростта в размер на 1 % над 100 км./ч. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че видно от материалите по делото засечената скорост на движение на автомобила на жалбоподателя е 111 км./ч. Дори да приемем, че е налице грешка в скоростта в размер на +1% отклонение, то скоростта след корекцията би се оказала в размер на 109.89 км./ч., което също се явява превишение на ограничението от 70 км./ч.

Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки деянието, като административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП. За неизпълнение на това задължение, имайки в предвид, че превишаването е с 41 км/ч., административно-наказателната разпоредба на чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП предвижда налагане на “глоба” за физическото лице в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно размера на посочената разпоредба, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и смекчаващите отговорността обстоятелства в случая - а именно, че констатираното нарушение е извършено за първи път.

По отношение на нарушението по пункт втори от наказателното постановление, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че към датата на извършване на нарушението жалбоподателят не е разполагал с валидно свидетелство за управление на МПС, което обосновава извода, че същият е бил неправоспособен водач по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.150 от ЗДвП. В действителност, както се установява от доказателствата по делото и по-специално от разпита в съдебно заседание на свидетелите Т. и К., водачът е притежавал свидетелство за управление на МПС, но неговият срок на валидност е бил изтекъл на 17.11.2008 год. Следователно към датата на извършване на проверката – 04.04.2009 свидетелството за управление на МПС на дееца не е било валидно и не е удостоверявало по надлежен начин наличие на правоспособност за управление на МПС. Съгласно разпоредбата на чл.150а от ЗДвП, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. При тази нормативна регламентация следва да се приеме, че качеството “правоспособен водач” се удостоверява от притежаването на валидно свидетелство за правоуправление на МПС. В тази насока е и константната съдебна практика на съдилищата и по-конкретно Решение от 02.02.2009 год. на АдмС – гр.Шумен по к.а.н.д №220/2008 год.

Съдът не кредитира доводите, наведени от процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание, досежно неправилната правна квалификация на деянието, сочейки, че нарушението следва да бъде квалифицирано по чл.181, ал.1, т.3 от ЗДвП. Съгласно посочения законов текст обаче се наказва с “глоба” до 50 лева водач, който не носи определените за носене документи във връзка с извършвания превоз или те не отговарят на съответните изисквания. В настоящия случай, доколкото нарушението не е свързано с осъществяване на някакъв превоз то посочената разпоредба се явява неприложима. Същото важи и за първоначално посочената от процесуалния представител на жалбоподателя разпоредба на чл.183 от ЗДвП, която в ал.1, т.1 предвижда “глоба” в размер на 10 лева за водач, който не носи определените документи – свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство, но и тя се явява неприложима в настоящия случай, тъй като в действителност водачът е носел свидетелство за правоуправление, но същото не е било с валиден срок, което на практика се приравнява на липса на свидетелство, а не до неговото неносене и непредставяне пред контролния орган.

Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки деянието, като административно нарушение по чл.150 от ЗДвП. За неизпълнение на това задължение, административно-наказателната разпоредба на чл.177 ал.1, т.2, предл. първо от ЗДвП предвижда наказание “глоба” от 100 /сто/ до 300 /триста/ лева за водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно минимума на посочената разпоредба, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и смекчаващите отговорността обстоятелства в случая - а именно, че констатираното нарушение е извършено за първи път.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №262/09 от 20.05.2009 год. на Началника на сектор ПП към ОД на МВР - гр.Шумен, с което на Л.Т.Ц., с ЕГН**********,*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2/два/ месеца на основание чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП и “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.177, ал.1, т.2, предл. първо от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: