В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На четиринадесети октомври две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав

Председател: К.К.

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД № 1136 по описа за 2009 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 3663/12.05.2009год. на Началника на РУМВР към ОУМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.182 ал.2 т.5 и чл. 185 предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административно наказание “глоба” в размер на 150/сто и петдесет/ лева и административно наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2/два/ месеца, както и на основание Наредба № Із-1959 на МВР са му отнети 10 контролни точки за първото нарушение и “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за второто нарушение. Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното постановление като неправилно необосновано и противоречащо на закона. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не поддържа жалбата си.

Процесуалният представител на въззиваемата страна в съдебно заседание, моли НП да бъде потвърдено и излага подробни доводи в тази насока.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. По отношение на обжалването на НП в частта му, с която на основание чл. 185 предл.1 от ЗДвП е наказан с административно наказание “глоба” в размер на 20 лева за извършено нарушение по чл. 157 ал.6 от ЗДвП, съдът счита жалбата в тази част за недопустима и намира, че за това наказание не следва да бъде разглеждана, тъй като съобразно чл. 189 т.5 от ЗДвП не подлежат на обжалване наказателните постановления, с които е наложена глоба в размер до 50 лв. включително. В тази си част наказателното постановление е необжалваемо и е влязло в законна сила. Разгледана по същество жалбата в останалата си част е неоснователна, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: На 15.04.2009г. жалбоподателя е управлявал лек автомобил ”БМВ 33ГД” с рег. № СА 61-58 КМ. Движил се е по път ІV-20048 от гр. Шумен в посока “Пети километър” В района на стопанския двор преди да стигне кръстовището е бил спрян за проверка от дежурен автопатрул на РПУ гр. Шумен, защото скоростта му на движение била 132 км. в час при разрешена максимална скорост извън населено място 90 км. в час. Скоростта е фиксирана с техническо средство ”Трафик Радар ТР-4Д” с № 430 с фиксирана дата и час на извършване на нарушението. Съобразно показанието на техническото средство нарушителя е бил спрян за констатиране на нарушението. За това нарушение му е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №3663 от 15.04.2009г., като актосъставителят счел, че с деянието си жалбоподателят е нарушил чл.21 ал.1 от ЗДвП, както и че жалбоподателя управлява МПС с изтекъл срок на АКТ № 685829/05.03.2009г., което от своя страна е нарушение на чл. 157 ал.6 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта без да отбележи някакви забележки по акта, не се е възползвал от законното си право да депозира писмени възражения в законоустановения 3-дневен срок. Въз основа на така съставения акт е издадено НП № 3663/12.05.2009г. на Началника на РУМВР при ОУМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.182 ал.2 т.5 и чл. 185 предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административно наказание “глоба” в размер на 150/сто и петдесет/ лева и административно наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2/два/ месец, както и на основание Наредба № Із-1959 на МВР са му отнети 10 контролни точки за първото нарушение и “глоба” в размер на 20 лева за второто нарушение. Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – Ж.Ж. – актосъставител и М.К. – свидетел – очевидец при констатиране на нарушението, от приобщените към делото доказателства и представени от въззиваемата страна доказателства относно техническата годност на техническото средство с което е констатирано нарушението. При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираното в акта нарушение по следните правни съображения: Установи се по безспорен начин, че жалбоподателя е извършил визираното в наказателното постановление нарушение, тъй като същият е управлявал МПС, с което е превишил разрешената в пътния участък скорост с 42 км. в час. Видно и от разпечатката на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост, интервала на засичането е 14 минути от предходно нарушение, като следващото засичане е фиксирано 18 минути след констатираното.

Съгласно административно-наказателната разпоредба на чл. 182 ал.2 т.5 от ЗДвП действащ към датата на извършване на нарушението се предвиждат административно наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от два месеца и административно наказание “глоба” в размер на 150лв. за водач който превиши разрешената максимална скорост извън населено място от 41 до 50 км/ч., какъвто е процесния случай. Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за движение по пътищата, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна. При индивидуализацията на наказанието административно-наказващия орган е съобразил тежестта на извършеното нарушение и неговата обществена опасност и е определил размера на двете наказания в съответния размер съобразно чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП, в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 3663/12.05.2009год. на Началника на РУМВР при ОУМВР - гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.182 ал.2 т.5 и чл. 185 предл.1 от ЗДвП на Д.М.А. с ЕГН **********,*** е наложено общо административно наказание “глоба” в размер на 170лв. /сто и седемдесет/ лева, административно наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2/два/ месеца, и на основание Наредба № Із-1995 на МВР са му отнети 10 контролни точки .

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд на основанията предвидени в глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено

Районен съдия: