РЕШЕНИЕ

1731

24.11.2009 г., гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На двадесет и шести октомври 2009 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                             Председател: И. Д.

Секретар: М.М.

Прокурор:

 

като разгледа докладваното от съдията НОХД № 1143/09 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от К. *** срещу Наказателно постановление № 5102/01.07.2009г. на Началника на РУ- МВР-гр.Шумен, с което на лицето били наложени административни наказания “глоба” в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.175, ал.1, т.3, предл.1 от ЗДП и “глоба” в размер на 50 лева на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДП. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като привежда и доводи за допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и  с процесуален представител, като поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима в частта, с която се обжалват наложените наказания “глоба” в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. По отношение жалбата срещу наказателното постановление в частта му, с която е наложено наказание “глоба” в размер на по 50 лева, същата е недопустима на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП, като постановлението в тази си част е влязло в сила. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 23.05.2009г., около 19,40 часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка “Мицубиши Еклипс” с ДКН 0023 АР по ул. “К.Ш.”в посока от ул”С.” към бул.”“С.. В същото време на посочената улица от свидетелите К.Н.М. и Г.Й.Д. ***, била извършвана проверка за спазване на ЗДП, като същевременно двамата организирали натовареното пътно движение по повод абитуриентските балове и следяли за спазването на обществения ред. Жалбоподателят спрял в близост до свидетелите и шумно изразил недоволство, че движението е отбито и не може да продължи в предпочитаната от него посока. Св.Д. дал сигнал на жалбоподателя да отбие вдясно, което последният изпълнил. Свидетелят се приближил до автомобила, представил се и поискал да му бъдат представени съответните документи за проверка, като същевременно забелязал, че К. не е поставил обезопасителния си колан. Жалбоподателят обаче отправил пренебрежителна забележка към свидетеля, не представил никакви документи и без разрешение потеглил в посока към бул.”“С.. Във връзка с това били предприети действия по установяването на самоличността на нарушителя и на 04.06.2009г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на последния за това, че е отказал да представи документите си за проверка, както и за това, че не  е използвал обезопасителен колан. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с възражения. Писмени такива били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт, на 01.07.2009г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на К.К. била наложена “глоба” в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за един месец за нарушение на чл.175, ал.1, т.3 от ЗДП, както и “глоба  в размер на 50 лева за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от разпитът на свидетелите К.М. и Г.Д.. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя и дори не са го  познавали, а и не извличат никакви ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени. При така установеното за съда не съществуват основания да не кредитира показанията на посочените свидетели и счита същите за достоверни и правдиви. По делото са разпитани и свидетелите Н.К.Н. и Н. В. Н., които заявяват, че не са чули полицейският служител да е искал документите на жалбоподателя за проверка, както и че сигналите за спиране са подавани след отминаването на автомобила към кръстовището. Съдът намира, че показанията на посочените свидетели не могат да допринесат за изясняването на фактическата обстановка. На първо място, двамата са в близки приятелски отношения с жалбоподателя, при което възниква съмнение в достоверността на техните показания. От друга страна, и двамата твърдят, че са били на известно разстояние, имало е много автомобили и силна музика, при което безспорно не биха могли да възприемат разменените реплики между жалбоподателя и полицейските служители. Независимо от това следва да се отбележи, че техните показания не опровергават приетата от съда фактическа обстановка, тъй като двамата не отричат, че жалбоподателят се е отдалечил с управлявания от него автомобил, въпреки дадените му сигнали за спиране. Обстановката е изяснена и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. При така установеното съдът намира, че не са налице достоверни доказателства, опровергаващи изложената фактическа обстановка, при което следва да се счете, че жалбоподателят, при управлението на процесния автомобил, действително е предприел описаните действия.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Безспорно е установено по делото по изложените по-горе  съображения, че при извършване на проверка от полицейски служители, жалбоподателят е отказал да представи свидетелството си за правоуправление за проверка. Разпоредбата на чл.175, ал.1, т.3 от ЗДП предвижда специална санкция за водач, който откаже да предаде документите си на органите на контрол. Посочената норма освен  санкционна е и материалноправна, защото в себе си съдържа и описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции, при което съдът намира, че наказващият орган правилно е издирил приложимия закон ( в тази насока е и практиката на ШАС –напр. Решение от 01.04.2009г. по к.а.н.д. №52/2009г. по сходен казус). Доколкото нарушителят безспорно не е представил документите си за проверка след поискване от контролните органи, видно е, че същият виновно е нарушил посочената разпоредба, за което законосъобразно му е наложено съответното наказание.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление в частта, с която е наложено първото административно наказание, не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Без правно значение е обстоятелството, че за процесните нарушения актът е съставен няколко дни по-късно. Не е налице процесуално нарушение, тъй като са спазени сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН. Съдът счита също и че  определянето на наказанието за първото нарушение над минималния размер е правилно и законосъобразно, предвид наличието и на други наказания за нарушения на ЗДП.

Относно другото наказание, което е наложено с процесното наказателно постановление, съдът не следва да се произнася, тъй като жалбата по отношение него е недопустима по смисъла на чл.59, ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.189, ал.5 от ЗДвП, като производството в тази му част следва да бъде прекратено.

 

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в частта, с която са наложени наказания на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДП, а в останалата част –да бъде прекратено, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

 

                                            Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 5102/01.07.2009г. на Началника на РУ- МВР-гр.Шумен в частта му, с която на К. ***, с ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл. 175, ал.1, т.3 от ЗДП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за един месец, като законосъобразно.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по ВНАХД№ 1143/09г. в останалата му част, като недопустимо.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: