Р Е Ш Е Н И Е

№.......1788........... 17.11.2009 год. Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На четвърти ноември през две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Р.Г.

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД №1145 по описа на ШРС за 2009 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №4788/09 от 09.06.2009 год. на Началника на РУ на МВР към ОД на МВР - гр.Шумен, с което на Р.С.К. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.182, ал.1, т.3, предл. първо от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като в жалбата излага конкретни доводи. Същият не се явява лично в съдебно заседание. Изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените съображения, като в съдебно заседание излага и допълнителни мотиви.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата изцяло и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като излага конкретни мотиви в тази насока.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.05.2009 год. в 17.08 часа в гр.Шумен жалбоподателят Р.С.К. управлявал лек автомобил, марка “Пежо 607”, с рег.№ Н 7711 АС, собственост на “Райфен” ООД, гр.Шумен, като се движил по бул. “Симеон Велики” в посока “Алумина” АД. В района срещу сервиз “Жигули” при извършена проверка от органите на РУ на МВР – гр.Шумен било констатирано, че при ограничение на скоростта в населено место до 50 км, водачът управлявал автомобила със скорост 78 км в час. Скоростта била установена, фиксирана и показана на водача с помощта на техническо средство – трафик радар ТR-4, с фабричен №430, отчитащ датата и часа на измерване. Било установено, че водачът е превишил максимално разрешената скорост с 28 км/ч. За констатираните нарушение на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №4788Р от 26.05.2009 год. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя, като същият е изложил, че няма възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №4788/09 от 09.06.2009 год., с което на жалбоподателя било наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева на основание чл.182, ал.1, т.3, предл. първо от ЗДвП. Видно от представената като доказателство по делото Вносна бележка към бюджета №00012281 жалбоподателят е заплатил наложената му глоба на 25.06.2009 год.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.Й.И. и на свидетеля Г.И.Г. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в населени места е 50 км/ч. Видно от материалите по делото, нарушението е констатирано в района на бул.”Симеон Велики” срещу сервиз “Жигули”, т.е. в рамките на град Шумен. Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство. От материалите по делото и от разпита на актосъставителя И. и на свидетеля Г. се установява, че е използвано техническо средство – трафик радар ТR-4Д, като същият е бил настроен по начин да отчита скоростта на движение на ППС и съобразно ограничението, въведено от чл.21, ал.1 от ЗДвП, а именно 50 км/ч. Радарът е фиксирал скорост на движение на жалбоподателя 78 км/ч., т.е. 28 км/ч. над допустимата, което се доказва както от разпита в съдебно заседание на свидетелите И.И. и Г.Г., а така също и от останалите представени по делото писмени доказателства и по-специално Отчет от 03.07.2009 год. на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от ТR-4, който от своя страна е преминал успешно последваща проверка в Лабораторията за проверка на СИ ГД “Полиция”-гр.София, видно от приложения като доказателство по делото Списък с идентификационните номера на преминали успешно последваща проверка – ПП средства за измерване СИ – радарни скоростомери. Отчетената скорост, заедно с отразените на радара дата и час на регистрирането й са били показани на нарушителя, който не ги е оспорил нито по време на извършване на проверката, нито по-късно в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Съдът не кредитира изложените в съдебно заседание от страна на процесуалния представител на жалбоподателя доводи, че техническото средство не отговаря на нормативните изисквания за измерване. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че използваното в настоящия случай техническо средство Трафик радар, тип ТР4 е въведен в експлоатация със Заповед №І-35 от 23.02.2004 год. на Министъра на вътрешните работи. Същият е сред одобрените от Българския институт по метрология типове радарни скоростомери, което се установява по безспорен начин от представеното като писмено доказателство по делото писмо изх.№04-02-004/18.12.2007 год. на Българския институт по метрология, изпратено до Министерството на вътрешните работи, Дирекция “МТОСО”. Видно от представения по делото Списък с идентификационните номера на преминали успешно последваща проверка – ПП средства за измерване СИ – радарни скоростомери, същият е преминал последваща проверка на 09.04.2009 год. в Лабораторията за проверка на СИ в сектор “Полицейска техника” към ГД “Охранителна полиция” на Министерство на вътрешните работи”, гр.София, която е оправомощена със Заповед №А-0-004/28.01.2009 год. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да извършва първоначална и последваща проверка на изрично посочени технически средства, сред които е и използваното в настоящия случай Техническо средство – Трафик радар, тип ТР4Д. В посочената заповед са изрично посочени служителите, оправомощени да извършват проверката, като сред тях е посочено и лицето Г. С. К., което на 09.04.2009 год. е извършило последващата проверка на използваното в настоящия случай техническо средство Трафик радар, тип ТР4Д с фабр. №430. По отношение довода на процесуалния представител на жалбоподателя, че е недопустимо поставянето на радарния скоростомер вътре в автомобила, поради влиянието му от радиостанциите, съдът съобрази инструкцията за експлоатация на Трафик радар ТР4, модифициран вариант на ТР4 и представеното в тази насока писмено доказателство – писмо изх.№212/29.03.2009 год. от Управителя на “Тинел Електроникс” ООД до Директора на ГД “Охранителна полиция” към МВР, от които става ясно, че от проведените и отразени в Протокол №127/11.03.2002 год., издаден от Акредитирана изпитвателна лаборатория за Електромагнитна съвместимост към ДА по Стандартизация и Метрология, ГД “Изпитване и сертификация”, изпитвания се установява липсата на каквито и да е смущения, предизвикани от мобилната УКВ радиостанция върху нормалната работа на радарните скоростомери при захранване от един източник.

Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят действително е осъществил от обективна и субективна страна визираното в наказателното постановление нарушение. Наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки деянието като административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. За неизпълнение на това задължение административно-наказателната разпоредба на чл.182, ал.1, т.3, предл. първо от ЗДвП предвижда налагане на “глоба” за физическото лице в размер на 100 лв. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно размера на посочената разпоредба, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и смекчаващите отговорността обстоятелства в случая - а именно, че констатираното нарушение е извършено за първи път.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №4788/09 от 09.06.2009 год. на Началника на РУ на МВР към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на Р.С.К., с ЕГН**********,*** на основание чл.182, ал.1, т.3, предл. първо от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева,

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: