Р Е Ш Е Н И Е

№........1906.......... 27.11.2009г. гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На двадесет и пети ноември през две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Надежда Кирилова

Секретар: С.А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД № 1159 по описа на ШРС за 2009г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 4845/09 от 10.06.2009г. на Началника на РУ на МВР - гр.Шумен, с което на М.Б.И. са наложени административни наказания “глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като в жалбата излага конкретни доводи. В първото, второто и третото съдебни заседания същият се явява лично и с упълномощеният от него процесуален представител, които поддържат жалбата на изложените в нея съображения. Във четвъртото и последно съдебно заседание по делото жалбоподателя не се явява лично и не изпраща упълномощеният от него процесуален представител.

Процесуалният представител на административно-наказващия орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.03.2009г. около 13.24 часа по първокласен път № І - 2, обозначен с ПЗД-11 на км 104+475 в с.Струйно, обл.Шумен жалбоподателят М.Б.И. управлявал собствения си лек автомобил, марка “Ауди 80”, с рег. № РР 22 88 АР, като се движил в посока гр.Русе. На посочената дата в с.Струйно, обл.Шумен в изпълнение на своите служебни задължения се намирали служители на РУ на МВР – ГПК – гр.Шумен – свидетелите Х.П.Х. и А.Д.П.. Около 13.24 часа с помощта на техническо средство – система за видеоконтрол МРН ВЕЕ ІІІ RAD № 12 било констатирано, че при ограничение на скоростта в населено место до 50 км водачът управлявал л.а. “Ауди 80”, с рег. № РР 22 88 АР със скорост 102 км в час. Скоростта била установена, фиксирана и заснета с посочената мобилна видео-радарна система, отчитаща датата, часа на измерването, измерената скорост и посоката на движение на превозното средство, като впоследствие бил изготвен и клип 600. Било установено, че водачът е превишил максимално разрешената скорост с 52 км/ч. След справка в системата на КАТ се установило, че автомобила е регистриран в КАТ – гр.Разград на името на жалбоподателя И.. В резултат на това за констатираното нарушение, в присъствието на свидетеля А.Д.П., свидетеля Х.П.Х. съставил Акт за установяване на административно нарушение № 4845Р. В посоченият акт свидетелят Х. попълнил задължителните реквизити с изключение на личните данни на жалбоподателя и датата на съставяне на акта, след което акта бил изпратен на ОД на МВР – гр.Разград за попълване на данните на нарушителя и връчване. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. В РУ на МВР – гр.Разград полицейски служители призовали жалбоподателя и му разяснили разпоредбата на чл.188 от ЗДвП, съобразно която собственика на МПС се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС-то. Освен това предявили акта за установяване на административно нарушение на жалбоподателя И. и като нарушител в АУАН бил вписан И., тъй като жалбоподателят направил самопризнание, като по този начин акта бил изцяло попълнен. Актът е подписан от нарушителя с възражение, като е посочил, че е управлявал с превишена скорост автомобила поради служебни ангажименти. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 4845/09 от 10.06.2009г., с което на жалбоподателя били наложени административни наказания “глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Х.П.Х. и на свидетеля А.Д.П. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, на свидетеля З.Т.Кр. – началник групата към ОД на МВР – гр.Шумен, осъществяващ разпечатването на данните от техническото средство, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в населени места е 50 км/ч. Видно от материалите по делото, нарушението е констатирано в района на с.Струйно, обл.Шумен, т.е в рамките на населено место. Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от действащия ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. От материалите по делото и от разпита на актосъставителя Х.Х. се установява, че е използвана заснемаща система – система за видеоконтрол МРН ВЕЕ ІІІ RAD № 12, като същата е била настроена по начин да отчита скоростта на движение на ППС и съобразно ограничението, въведено от чл.21, ал.1 от ЗДвП, а именно на 50 км/ч. Система за видеоконтрол е фиксирала и заснела скорост на движение на жалбоподателя 102 км/ч., т.е. 52 км/ч. над допустимата, което се доказва както от разпита в съдебно заседание на свидетелите Х.Х., А.П. и З.Кр., а така също и от представените като писмени доказателства по ВНАХД № 1159/2009г. по описа на ШРС, материалите които са приобщени по реда на чл.283 от НПК като доказателства по настоящото дело, копие от снимка – клип 600, направена със заснемаща система – система за видеоконтрол МРН ВЕЕ ІІІ RAD № 12, която от своя страна е преминала успешно проверка в Лабораторията в Българския институт по метрология - гр.София, видно от приложения като доказателство по делото списък от 17.09.2008г. със серийните номера на монтираните и проверени (ПП) Мобилна видео-радарна система тип RADAR AUTOVISION DIGITAL. Освен това от приложеното по делото писмо с Рег. № 04-02-004/18.12.2007г. на Главния секретар на Българския институт по метрология до МВР, Дирекция МТОСО, в което са посочени типово одобрените от БИМ технически средства за измерване на скорост и Удостоверение № 07.12.4751 от 18.12.2007г. от Председателя на БИМ за одобрен тип средство за измерване относно мобилна видео – радарна система за наблюдение на пътни нарушения, тип RAD с производител Traffic Safety Sistems Limited, е видно, че процесното е одобрен тип средство за измерване със срок на валидност 18.12.2017г. Наред с това в разпоредбата на чл.189, ал.7 от ЗДвП законодателят изрично е предвидил, че с изготвените технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно наказателния процес. Повишените изисквания към техническите средства, с които се извършва замерване на скоростта на движение на МПС, регламентирани от законодателя са необходими с оглед индивидуализиране и доказване на конкретното нарушение. При наличието на веществени доказателства по смисъла на чл.189, ал.7 от ЗДвП, в случая разпечатка на паметта на техническото средство - клип 600, съвкупно обуславят правния извод за законосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Съдът не кредитира направеното от страна на жалбоподателя възражение, че процесния ден – 03.03.2009г. не е управлявал собствения си лек автомобил л.а. “Ауди 80”, с рег. № РР 22 88 АР, тъй като на същата дата бил служебно ангажиран в гр.Разград и не е напускал границите на града. От страна на жалбоподателя не бяха представени убедителни доказателства в тази насока – било писмени, било гласни. От друга страна обратното на неговите твърдения се доказа по безспорен начин от отразеното в АУАН. В него изрично е вписано, че жалбоподателят има възражения по акта и това изявление е удостоверено с неговия подпис, където собственоръчно е посочил, че ”поради служебен ангажимент бързах”. Скоростта на движение на жалбоподателя е била установена, фиксирана и заснета с посочената мобилна видео-радарна система, отчитаща датата, часа на измерването, измерената скорост и посоката на движение на превозното средство, като впоследствие е бил изготвен и клип 600, и същата е конкретизирана в издадения на същия Акт за установяване на административно нарушение, който е съставен по предвидения в ЗАНН и ЗДвП ред и на основание разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. А противното в настоящото производство не бе доказано.

По делото като свидетел е разпитано и лицето Ц.Н.Ц., но съдът счита, че показанията му не следва да бъдат кредитирани, доколкото същите са противоречиви и не се подкрепят от останалия, събран по делото доказателствен материал. Освен това съдът намира основание да не кредитира показанията на посоченият свидетел и поради приятелските отношения на същият със сина на жалбоподателя. Това до голяма степен прави показанията на посочения свидетел прекалено пристрастни и целящи единствено оневиняване на жалбоподателя.

Отразената в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление фактическа обстановка се потвърждава по безспорен начин от разпита на свидетелите Х.Х., А.П. и З.Кр. и от събраните писмени доказателства – копие от снимка – клип 600, направена със заснемаща система – система за видеоконтрол МРН ВЕЕ ІІІ RAD № 12, Списък от 17.09.2008г. със серийните номера на монтираните и проверени (ПП) Мобилна видео-радарна система тип RADAR AUTOVISION DIGITAL, писмо с Рег. № 04-02-004/18.12.2007г. на Главния секретар на Българския институт по метрология до МВР, Дирекция МТОСО и Удостоверение № 07.12.4751 от 18.12.2007г. от Председателя на БИМ за одобрен тип средство за измерване относно мобилна видео – радарна система за наблюдение на пътни нарушения, тип RAD с производител Traffic Safety Sistems Limited. В случая, административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено чрез допустимо от закона техническо средство - чл.189, ал.7 от ЗДвП. АУАН е съставен от компетентен орган съобразно изискванията на ЗАНН и ЗДвП и се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП. Направените в него констатации не са опровергани от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Като в производството пред районния съд, жалбоподателят не е ангажирал годни доказателствени средства, които да обосноват извода, че отразената в акта фактическа обстановка не отговаря на действителната.

Във всички случаи при извършената служебна проверка от съда не се установяват нарушения на процесуалните правила в административно-наказателното производство, които да изключват приложението на чл.189, ал.2 от ЗДвП и установената с него презумпция за истинност на фактическите констатации в акта за административно нарушение. Независимо от това, дори и да са налице процесуални пропуски при съставянето на АУАН, то те са несъществени и не са основание за оборване на фактическите констатации, приети в него. Процесуалните пропуски, направени от проверяващите органи при извършената от тях проверка, биха били съществени и основания за отмяна на НП тогава, когато създават вероятност, че фактите може да са се осъществили и по различен от приетия от тях начин или когато са отнели или ограничили правото на защита на страната, което в случая не е така. Не е процесуално нарушение обстоятелството, че личните данни на наказаното лице са вписани допълнително в акта, първо, защото това е станало по време на съставянето и предявяването на акта, и второ, защото е налице техническа пречка за идентифициране на извършителя при извършване и установяване на нарушението, тъй като заснемаща система – система за видеоконтрол МРН ВЕЕ ІІІ RAD № 12 заснема единствено регистрационния номер на автомобила. Едва след като от справка по регистрационния номер се установило, че жалбоподателя е собственик на л.а. “Ауди 80”, с рег. № РР 22 88 АР, акта е бил изпратен в ОД на МВР – гр.Разград и са били изяснени обстоятелствата по чл.188 от ЗДвП – предоставял ли е ползването на МПС на друго лице, след което е било вписано неговото име като нарушител. Жалбоподателят е бил запознат с фактическите констатации в акта за установяване на административно нарушение, подписал го е собственоръчно и е получил акта, както е упражнил и правото си на възражение, като при това е имал възможност в производството и пред съда да изложи съображения против него (АУАН) и да представи доказателства, каквито е изложил и съответно представил. Следва да се приеме, че недостатъкът, ако въобще е налице такъв, не е толкова значим, че да представлява отменително основание.

Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки деянието като административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. За неизпълнение на това задължение административно-наказателната разпоредба на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП предвижда налагане на “глоба” 250 /двеста и петдесет/ лева и 3 /три/ месеца “лишаване от право да управлява моторно превозно средство”. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно размера на посочената разпоредба, като се е съобразил, че законодателят не е предвидил минимум и максимум и не е предоставил на административно-наказващият орган възможност за преценка при определяне на размера, поради което е наложил посоченото наказание в законоустановения му, фиксиран размер.

Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 4845/09 от 10.06.2009г. на Началника на РУ на МВР - гр.Шумен, с което на М.Б.И., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.