Р Е Ш Е Н И Е

№ 1547 28.09.2009г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и осми септември две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Ж.М.

Секретар: П.Н.

Прокурор: ……………………

Като разгледа докладваното от районния съдия

Въззивно наказателно дело от административен характер № 1161 описа за 2009г.

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 5398/03.07.2009г. на Началник на РУ при МВР - гр.Шумен, с което на основание чл.182, ал.1, т.3, предл.първо от ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв./сто лева/ и на основание Наредба № Із-1959 на МВР й се отнемат 3 контролни точки, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. В жалбата си до съда, жалбоподателката излага, че НП е незаконосъобразно, тъй като не е управлявала лекия автомобил със скоростта посочена в акта. При проверката е била засечена скоростта на микробус, който задминал жабоподателката. Поради гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното НП, като незаконосъобразно.

Жалбоподателката, редовно призована, не се явява в съдебно заседание лично, като не изпраща и процесуален представител.

Процесуалният представител на въззиваемата страна, призован съобразно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да бъде потвърдено изцяло обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, като излага аргументи в подкрепа на изложеното.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано за целта лице, в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 15.06.2009г. около 12.35 часа в гр.Шумен, по бул.”Симеон Велики”, в посока от ул.”Дедеагач” към “Алкомет” АД – гр.Шумен жалбоподателката управлявала МПС – лек автомобил марка “Дачия Логан”, с ДК № Н 99 82 АР, като при максимално разрешена скорост за населено място до 50 км./ч. и в зоната на населеното място водача управлявал при скорост 77 км.ч. Скоростта била замерена с техническо средство “Трафик Радар – ТР - 4Д”, с фабричен номер 430 и показана на водача с точен час и дата. Установено било, че М. превишила определената максимална скорост с 27 км/ч. На нарушителката бил съставен АУАН № 5398Р/15.06.2009г. Лицето направило възражения при предявяване съдържанието на акта. Такива постъпили и в законоустановения тридневен срок по ЗАНН. В тях излага, че скоростта й била точно в средата между 40 км/ч и 60 км/ч, като за това бил съгласен и спътника й в колата. Скоростта, засечена от радара, била на пътуващия пред автомобила на жалбоподателката микробус. Била извършена проверка на основание възраженията на М., като били изготвени докладни записки от актосъставителя и свидетеля по акта. Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка било издадено НП № 5398/03.07.2009г. на Началника на РУ при МВР – гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП й е наложена “глоба” в размер на 100 лв./сто лева/ и на основание Наредба № Із-1959 на МВР й се отнемат 3 /три/ контролни точки.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – свид. И.А.И. – актосъставител и свид. Г.И.Г. – свидетел при установяване на нарушението и при съставянето на акта.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателката действително е извършила визираното в акта и в НП нарушение по чл.21, ал.1 от ЗдвП по следните правни съображения: В хода на съдебното производство бяха събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, които установяват по един категоричен и безспорен начин възприетата от наказващият орган фактическа обстановка. В тази насока, съдът намира за необходимо да отбележи, че съгласно текста на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съставеният акт ако е редовен от формална страна се ползва с доказателствена сила до доказване на обратното. В АУАН и в издаденото въз основа на него НП се съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН, което прави акта редовен и законосъобразен. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения нито на материалният, нито на процесуалният закон. Същевременно доказателства във връзка с изложените от жалбоподателката твърдения не бяха ангажирани в хода на въззивното производство. Установи се по безспорен начин, че жалбоподателката е извършила визираното в наказателното постановление нарушение, тъй като същата е управлявала МПС, като не е спазила ограниченията на скоростта до 50 км/ч. в населено място, като е управлявала лекия автомобил със скорост от 77 км/ч., скорост която превишава ограничението с 27 км/ч. Нарушението е извършено от жалбоподателката в срока на валидност на техническото средство преминало технически преглед. Разпитаните свидетели сочат, че е била запозната с отчетената от техническото средство скорост, както и че при засичането на скоростта на това платно за движение е нямало други участници. Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите, тъй като те кореспондират изцяло със събраните доказателства по делото, поради което и възражението, че засечената скорост била на друг автомобил е неоснователно. Следва да се отбележи, че едва в депозираното от М. възражение срещу акта се сочи, че се е движила точно с 50 км/ч, като при предявяването на акта тя е изписала, че управлява над ограничението за населено място, но не го е превишила с много. Обяснението на М. за това разминаване било силното вълнение в момента на проверката. Жалбоподателката отново не е ангажирала във въззивното производство никакви доказателства във връзка с изложеното, което прави възражението несъстоятелно.

По разбиране на настоящият съдебен състав, фактическите обстоятелства, свързани с настоящият случай, както и гореизложеното, не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид този вид характер на нарушението.

Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответните административно-наказателни разпоредби на Закона за движение по пътищата. Съгласно санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП за превишаване на скоростта от 21 км/ч до 30 км/ч се налага “глоба” в размер на 100 лв. и наказанието е наложено именно в този размер.

Предвид това съдът приема, че наказателното постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 5398/03.07.2009год. на Началник РУ при МВР - гр.Шумен, с което на П.Б.М. с ЕГН **********,*** на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП й е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв./сто лева/ и на основание Наредба № Із – 1959 на МВР й се отнемат общо 3 /три/ контролни точки за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на Глава Дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: