Р Е Ш Е Н И Е

№.....1460............. 02.09.2009г. гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На втори септември през две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Н.К.

Секретар: С.А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД № 1196 по описа на ШРС за 2009г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 5122/09 от 16.06.2009г. на Началника на сектор ПП към ОД на МВР - гр.Шумен, с което на Р.К.К. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.182, ал.1, т.3, предл. първо от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като в жалбата излага конкретни доводи. В съдебно заседание същият не се явява лично, както и не изпраща упълномощен от него процесуален представител.

Процесуалният представител на административно-наказващия орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.06.2009г. в 11.12 часа в гр.Шумен жалбоподателят Р.К.К. управлявал лек автомобил, марка “Мерцедес”, с рег. № Н 0100 АР, като се движил по бул. “Симеон Велики”, в посока “Алумина” АД. В близост до НИЖ при спиране за проверка от органите на РПУ – ГПК – гр.Шумен било констатирано, че при ограничение на скоростта в населено место до 50 км, водачът управлявал автомобила със скорост 74 км в час. Скоростта била установена, фиксирана и показана на водача с помощта на техническо средство – трафик радар ТR-4, с фабричен № 430, отчитащ датата и часа на измерване. Било установено, че водачът е превишил максимално разрешената скорост с 24 км/ч. За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 5122Р от 07.06.2009г. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя без възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 5122/09 от 16.06.2009г., с което на жалбоподателя било наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.182, ал.1, т.3, предл. първо от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.Й.И. и на свидетеля Г.И.Г. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в населени места е 50 км/ч. Видно от материалите по делото, нарушението е констатирано в района на НИЖ, т.е в рамките на град Шумен. Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство. От материалите по делото и от разпита на актосъставителя И.Й.И. се установява, че е използвано техническо средство – трафик радар ТR-4, като същият е бил настроен по начин да отчита скоростта на движение на ППС и съобразно ограничението, въведено от чл.21, ал.1 от ЗДвП, а именно на 50 км/ч. Радарът е фиксирал скорост на движение на жалбоподателя 74 км/ч., т.е. 24 км/ч. над допустимата, което се доказва както от разпита в съдебно заседание на свидетелите И.Й.И. и Г.И.Г., а така също и от представените като писмени доказателства по ВНАХД № 1196/2009г. по описа на ШРС, материалите от което са приобщени по реда на чл.283 от НПК като доказателства по настоящото дело, Отчет от 29.07.2009г. на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от ТR-4, който от своя страна е преминал успешно последваща проверка в Лабораторията за проверка на СИ ГД “Полиция”-гр.София, видно от приложения като доказателство по делото Списък с идентификационните номера на преминали успешно последваща проверка – ПП средства за измерване СИ – радарни скоростомери. Отчетената скорост, заедно с отразените на радара дата и час на регистрирането й са били показани на нарушителя.

Съдът не кредитира направеното от страна на жалбоподателя възражение, че не извършил посоченото в атакуваното наказателно постановление нарушение. От страна на жалбоподателя не бяха представени убедителни доказателства в тази насока – било писмени, било гласни. От друга страна обратното на неговите твърдения се доказа по безспорен начин от разпита в съдебно заседание на свидетелите И.И. и Г.Г., които са категорични, че по това време не е имало други автомобили и е невъзможно използваното от тях техническо средство да е отчело скоростта на друго моторно превозно средство. Скоростта на движение на жалбоподателя е била отчетена и фиксирана на радара и същата е конкретизирана в издадения на същия Акт за установяване на административно нарушение, който е съставен по предвидения в ЗАНН и ЗДвП ред и на основание разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. А противното в настоящото производство не бе доказано. От показанията на двамата свидетели – очевидци се установява също, че техническото средство, с което е извършена проверката, отчита тези данни и с регистрираната с него скорост жалбоподателят е бил запознат непосредствено след това, без да направи възражения, което обстоятелство се потвърждава и от отразеното в АУАН. В него изрично е вписано, че жалбоподателят няма възражения по акта и това изявление е удостоверено с неговия подпис, т.е. жалбоподателят е бил запознат с отчетената от техническото средство скорост и не я е оспорил.

Отразената в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление фактическа обстановка се потвърждава по безспорен начин от разпита на свидетелите И.И. и Г.Г. и от събраните писмени доказателства – Отчет от 29.07.2009г. на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от ТR-4 и Списък с идентификационните номера на преминали успешно последваща проверка – ПП средства за измерване СИ – радарни скоростомери от 09.04.2008г.

Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки деянието като административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. За неизпълнение на това задължение административно-наказателната разпоредба на чл.182, ал.1, т.3, предл. първо от ЗДвП предвижда налагане на “глоба” 100 /сто/ лв. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно размера на посочената разпоредба, като се е съобразил, че законодателят не е предвидил минимум и максимум и не е предоставил на административно-наказващият орган възможност за преценка при определяне на размера, поради което е наложил посоченото наказание в законоустановения му, фиксиран размер.

Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 5122/09 от 16.06.2009г. на Началника на ПП към ОД на МВР - гр.Шумен, с което на Р.К.К., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.182, ал.1, т.3, предл. първо от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: