Р Е Ш Е Н И Е

№ 1548 28.09.2009г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и осми септември две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Ж.М.

Секретар: П.Н.

Прокурор: ……………………

Като разгледа докладваното от районния съдия

Въззивно наказателно дело от административен характер № 1207 описа за 2009г.

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е частично Наказателно постановление № 5488/01.07.2009г. на Началник на РУ на МВР - гр.Шумен, с което на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.първо от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв./сто лева/ и на основание Наредба № Із -1959 на МВР му са отнети 6 контролни точки, за нарушение на чл.150 от ЗДвП. В жалбата до съда, жалбоподателят излага, че не е доволен от издаденото срещу него наказателно постановление, като твърди, че наказващия орган е тълкувал разширително текста на чл.177 от ЗДвП. За извършеното от него нарушение липсва санкционна разпоредба в ЗДвП, като въпросите за българските документи за самоличност се уреждат от специалния закон, а именно ЗБДС. Моли съда да отмени наказателното постановление в обжалваната му част.

Жалбоподателят, ненамерен на посочения от него адрес, не се явява в съдебно заседание лично, като не изпраща и представител.

Процесуалният представител на въззиваемата страна, призован съобразно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да бъде потвърдено изцяло обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, като излага аргументи в подкрепа на изложеното.

Жалбата, с която се обжалва НП само в частта му за наложено наказание по чл.177, ал.1, т.2, предл.първо от ЗДвП е подадена от надлежно легитимирано за целта лице, в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 18.06.2009г., около 10.49 часа в с. Панайот Волов, обл.Шумен, по първокласен път № 2, посока гр.Силистра, до пътен кантон, жалбоподателят управлявал МПС – лек автомобил марка “Пежо 407”, с ДК № Т 91 94 АТ, като при максимално разрешена скорост за населено място до 50 км./ч. и в зоната на населеното място водача управлявал при скорост 73 км.ч. Скоростта била замерена с техническо средство “Трафик Радар – ТР - 4Д”, с фабричен номер 429 и показана на водача с точен час и дата. Установено било, че И. превишил определената максимална скорост с 23 км/ч. В хода на проверката било установено, че И. управлявал със свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на валидност. Срока на свидетелството изтекъл на 17.05.2009г. На нарушителят бил съставен АУАН № 5488Р/18.06.2009г. Лицето не направило възражения при предявяване съдържанието на акта. Такива не постъпили и в законоустановения тридневен срок по ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка било издадено НП № 5488/01.07.2009г. на Началника на РУ при МВР – гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП му е наложена “глоба” в размер на 100 лв./сто лева/ и на основание Наредба № Із-1959 на МВР му се отнемат 3 /три/ контролни точки, като в тази си част НП е влязло в сила, тъй като липсва обжалване. На основание чл.177, ал.1, т.2, предл.първо от ЗДвП му е наложена “глоба” в размер на 100 лв./сто лева/ и на основание Наредба № Із-1959 на МВР му се отнемат 6 /три/ контролни точки, за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – свид. В.А.В. – актосъставител и свид. А.Т.Т. – свидетел при установяване на нарушението и при съставянето на акта. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, тъй като същите от една страна са последователни и логични, а от друга кореспондират с приложените към делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят действително е извършил визираното в акта и в НП нарушение по чл.150 от ЗдвП по следните правни съображения: В хода на съдебното производство бяха събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, които установяват по един категоричен и безспорен начин възприетата от наказващият орган фактическа обстановка. Валидността на свидетелството за правоуправление на МПС на И. е била до 17.05.2009г., като проверката е била извършена месец по-късно – на 18.06.2009г. Съгласно чл.150 от ЗДвП участващите в движението по пътищата превозни средства трябва да се управляват от правоспособни водачи. Факта на извършване на нарушението, а именно, че И. не е управлявал с валидно свидетелство не се оспорва и от страна на жалбоподателят.

В жалбата си И. излага доводи във връзка с разширително тълкуване на ЗДвП от наказващия орган. Счита, че правоспособността му не зависи от притежанието на валидно свидетелство за правоуправление. Твърди, че отговорността, която носи за нарушението следва да е по ЗБДС, а не по ЗДвП. Тези доводи са неоснователни, като правните съображения на съда в тази връзка са следните: Освен, че имат за цел да удостоверяват самоличност, някои от документите за самоличност изброени в чл.13 от ЗБДС имат за цел да удостоверяват и притежанието на определени качества /например притежанието на дипломатически паспорт/ или правоспособност придобита съгласно ЗДвП. /свидетелство за правоуправление на МПС/. Основната роля на свидетелството за правоуправление е да удостоверява правоспособността за управление на МПС, а едва след това да служи за идентификация на самоличността. Следователно качеството “правоспособен водач” се удостоверява от притежанието на валидно свидетелство за управление на МПС. Ако срокът му е изтекъл, то лицето няма правоспособността да управлява превозни средства по смисъла на ЗДвП. Поради гореизложеното съдът намира доводите на жалбоподателя за изцяло неоснователни. Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна.

По разбиране на настоящият съдебен състав, фактическите обстоятелства, свързани с настоящият случай, не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид този вид характер на нарушението.

Предвид това съдът приема, че наказателното постановление в обжалваната му част е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 5488/01.07.2009год. на Началника на РУ на МВР - гр.Шумен, в обжалваната му част, с която на Р.Т.И. с ЕГН **********,***, на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.първо от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв./сто лева/ и на основание Наредба № Із – 1959 на МВР се отнемат общо 6 /десет/ контролни точки за нарушение на чл.150 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на Глава Дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: