Председател: И. Д. Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАХД № 1227/09 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Х.И. *** срещу Наказателно постановление № 5769/16.07.2009г. на началника на РУМВР към ОДМВР-гр.Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДП. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като привежда и доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата. Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 27.06.2009г. около 10,42 часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка “Опел Астра” с ДК№ Н 7235 АН по път І-7 в посока гр.Силистра, в участъка от пътя, преминаващ през с.Панайот Волов. В същото време от Г.И.Г. и А.Т.Т. ***, била извършвана проверка за спазване на ЗДП по посочения път, между табелите, указващи началото и края на населеното място. Била извършвана проверка на скоростта на движение на моторните превозни средства, при която било установено, че автомобилът, управляван от жалбоподателя, се движи със скорост 72 км/ч, установена по надлежния ред с техническо средство Трафик-Радар-ТR-4 с фабричен номер 429, при ограничение на скоростта в населено място до 50 км/ч. Въз основа тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че се движи със скорост над разрешените стойности. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но след извършена проверка били счетени от наказващия орган за неоснователни. Въз основа на съставения акт, на 15.07.2009г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 100,00 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: разпитът на свидетелите Г.И.Г. и А.Т.Т., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Установено е по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на посочената дата около 10,42 часа същият е управлявал собствения си лек автомобил по посочения път. Съдът счита за безспорно установено, че същият се е движел със скорост от 72 км/ч- скоростта на движение е установена с надлежно техническо средство, показанията на което са демонстрирани на водача. По делото са приложени доказателства, че посоченото техническо средство е преминало успешно последваща проверка и е в изправност. От приложения по делото отчет за регистрирани нарушения на максимално разрешената скорост е видно, че в посочения час е регистрирана скорост от 72 км/ч., която според показанията на двамата свидетели е скоростта на движение на управляваното от жалбоподателя МПС. Показанията на свидетелите Г. и Т. следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Жалбоподателят също така не е направил възражения, нито сочи доказателства, опровергаващи констатациите в акта, поради което съдът намира, че същият действително е управлявал автомобила си с констатираната от свидетелите скорост. Водим от горното съдът приема, че с деянието си жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл.21, ал. 1 от ЗДП. Пътят, по който се е движел нарушителят се намира в рамките на населеното място, поради което при избиране скоростта на движение се прилагат общите правила, установени с посочената разпоредба. Видно е, че наказващият орган правилно е посочил законната разпоредба, която е била нарушена виновно. Неоснователни са възраженията от страна на жалбоподателя, че процесният участък от пътя не преминава през населено място. Според разпоредбата на §6, т.49 от ПР на ЗДП, населено място е застроена със сгради територия, при която началото и краят са обозначени със съответни пътни знаци. От показанията на двамата свидетели се установява, че скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил е била засечена между табелите, указващи началото и края на населеното място, при което жалбоподателят безспорно е извършил процесното нарушение. Съдът намира и че наказанието е определено правилно и законосъобразно. Разпоредбата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП предвижда специално наказание за водач на МПС, който превиши разрешената максимална скорост в наслено място с от 21 до 30 км/ч., какъвто е и конкретния случай.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Неоснователни са доводите от страна на жалбоподателя, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в АУАН и в НП не е посочено точно мястото на нарушението. Съдът намира, че мястото на нарушението е конкретизирано в напълно достатъчна степен, даваща възможност на санкционираното лице да разбере какво нарушение се твърди, че е извършило. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 5769/16.07.2009г. на началника на РУМВР към ОДМВР-гр.Шумен, с което на Х.И.В., с ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: