Р Е Ш Е Н И Е

№ 1780 03.12.2009г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На четвърти ноември две хиляди и девета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл.Н.

Секретар: Цв.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД № 1239 по описа за 2009г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 27-2700384/05.06.2009г. на Директора на Дирекция “ИТ” - гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.2 от КТ във връзка с чл.414 ал.3 от КТ на “ ВАРИАНТ П.” ЕОД – гр. Каспичан е наложена имуществена санкция в размер на 15000 / петнадесет хиляди / лева. В жалбата си жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага аргументите си за това. Представляващият жалбоподателят, редовно призован, се явява лично с процесуален представител. В съдебно заседание поддържат депозираната жалба .

За административно-наказващият орган, издал НП, се явява мл.юрисконсулт Б.. В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата страна моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди НП.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Жалбоподателят “Вариант Петров” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Каспичан се представлява и управлява от П. И. П.. В гр. Шумен на ул. “Софийско шосе” дружеството стопанисва обект - градински център “Всичко за градината”. П. П. и свидетелката Т. Т. К. сключили граждански договор на 01.04.2009 год., съгласно който К. се задължила да извърши плевене, разсаждане, подреждане и други дейности свързани с отглеждането на растения в обекта за неопределено време срещу заплащане в размер на 15.00 лв. дневно.

На 10.04.2009г. компетентни длъжностни лица при Дирекция “ИТ” - гр.Шумен извършили проверка в градинския център по повод спазване поетите задължения от дружеството във връзка с ПМС №44/2009г за определяне условията и реда за изплащане на компенсации на работници и служители , за които е установено непълно работно време. В обекта заварили няколко жени, между които св. М. И. В. и свид. Т. Т. К.. Те работели в оранжерия, където плевели теменужки. При извършената проверка било констатирано, че св. М. В. работи в обекта въз основа на трудов договор, докато отношенията между дружеството и св. К. не били уредени като трудови. Не бил сключен писмен трудов договор с нея. К. обяснила, че работи в обекта на граждански договор, тъй като била пенсионерка. Били изискани обяснения от управителя. Впоследствие представляващият ЕООД представил в Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен сключения граждански договор със св. К.. Предвид констатациите при проверката за липсата на писмен трудов договор с Т. К. , свидетелката Н.З. счела, че в конкретния случай работодателят прикрил трудово правоотношение и с това нарушил чл.1 ал.2 от КТ и чл.62 ал.1 от КТ, поради което съставила акт за нарушение № 27 – 2700384/18.05.2009г. Актът бил съставен на 11.05.2009г. в присъствието на представляващият ЕООД - управителят П. И. П.. При връчването на акта Петров не е отразил възражения, но депозирал писмени такива в законоустановения тридневен срок. Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка Директора на Дирекция “ИТ” - гр.Шумен издал НП№ 27-2700384/05.06.2009г. , с което на основание чл.416 ал.2 от КТ във връзка с чл.414 ал.3 от КТ на “ ВАРИАНТ П.” ЕОД – гр. Каспичан била наложена имуществена санкция в размер на 15000 / петнадесет хиляди / лева, тъй като отразеното в акта и в НП представлява нарушение на чл.1 ал.2 и чл.62 ал.1 от КТ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, както и приетите и приложени по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка , съдът констатира от правна страна следното: По делото е безспорно установено , че правоотношенията между между търговското дружество и св. К. са били оформени в писмен договор №2/01.04.2009г., наименован «граждански». В него е отразено , че дружеството възлага на лицето да извърши плевене, разсаждане, подреждане и други дейности свързани с отглеждането на растения в обекта за неопределен период от време срещу уговорено дневно възнаграждение . Използваните в представения граждански договор изрази сочат на многократност и повторяемост на задълженията на изпълнителя. Липсва и конкретизиране на работата , чийто резултат следва да се представи на възложителя. Съдът намира, че в конкретния случай е налице престиране на труд, а не уговорена изработка. По делото е безспорно установено, че отношенията между жалбоподателя и Т. К. притежават съществените елементи на трудово правоотношение – определено работно място, определено работно време. Налице е престиране на работна сила многократно на определено място срещу периодично заплащане Доказателство за това са и изисканите обяснения от управителя, според които Т. К. е следвало да извърши определени дейности с работното време от 8.00 часа до 17.00 часа, с 1 час почивка на обяд. От показанията на св. М. В. също се установява, че посоченото в гражданският договор възнаграждение било за 8 часов работен ден. Св. К. е следвало да се съобразява и с работното време на обекта. Същата не е работела самостоятелно, а под надзора на св. В., която разпределяла задачите. В тази връзка са показанията както на св. В. , така и на св. К.. Съдът намира, че в конкретния случай е налице зависимост между свидетелката от жалбоподателя като от работодател, а не характерната за гражданските договори стопанска и оперативна самостоятелност на изпълнителя. Св. К. фактически е била наета на работа по трудово правоотношение чийто елементи / трудови задължения, трудово възнаграждение, работно време, дневни почивки/ са доказани по делото. Всичко това мотивира съда да приеме, че в конкретния случай е нарушено императивното изискване на чл. 1, ал. 2 от КТ, тъй като предоставянето на работна сила от страна на К. е било оформено като граждански, а не като трудов договор. Престацията на труд е предмет на трудово, а не на обикновено гражданско договорно правоотношение. Действително страните имат автономия при договарянето помежду си , но тя е ограничена от разпоредбите на закона. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ задължава страните да уредят отношенията по повод предоставянето на работна сила като трудови.. Цитираната правна норма има императивен характер и като такава е абсолютно задължителна и води до изключване на договорната свобода, когато се касае за предоставянето на работна сила, какъвто е процесния случай.

Наказващият орган е приел в обстоятелствената част на НП, че при осъществяване на дейността си дружеството, в качеството му на работодател, нарушило разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ с това, че е приело на работа в обекта като работник Т. К. без да е сключило с нея трудов договор в писмена форма. АНО е приел, че дружеството осъществило състав на нарушение по чл.414 ал.3, във вр. с чл.1 ал.2, във вр. с чл.62 ал.1 от КТ. С оглед установената фактическа обстановка, възприета от съда като доказана, съдът намира, че извършеното от санкционираното дружество деяние съставлява нарушение на императивните изисквания за оформяне на правоотношения по предоставяне на работна сила , а не като неспазване на законовите изисквания за формата на трудовия договор. Писмен договор между страните е бил сключен. От обективна страна е осъществено нарушение на задължението по чл.1 ал.2 , тъй като отношенията по престиране на работна сила са оформени в граждански, а не в трудов договор. Съдът намира, че неправилно органът, издал НП, е реализирал административно наказателната отговорност на жалбоподателя по чл.414 ал.3 от КТ. Последният е нарушил чл. 1, ал. 2 от КТ и е следвало да му бъде наложена имуществена санкция съгласно чл.414 ал.1 от КТ, поради което жалбата в тази й част следва да бъде уважена. В този смисъл е и съдебна практика, а именно: Решение №15/18.06.2007 год. по к.н.а.х.д.. №20/2007 год. и Решение №27/13.07.2007 год. по к.н.а.х.д.. №28/2007 год на Адм.С – гр. Разград , Решение №331/11.11.2008 год. по к.н.а.х.д.№10308/2008 год., на Адм.С – гр. Велико Търново. Предвид гореизложеното жалбата следва да бъде уважена, тъй като се явява основателна в тази й част.

Съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на жалбоподателя , че в случая евентуално следва да намери приложение разпоредбата на чл.415в от КТ. Същата предвижда, че за нарушение , което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда предвиден в КТ и от което не са произтекли вредни последици за работника се налага имуществена санкция в размер от 50 до 100 лева. Съдът намира, че нарушенията на чл.1 ал.2 от КТ и чл.62 ал.1 от КТ не са маловажни и не са налице кумулативно предвидените условия за маловажност. Не може да се приеме , че в резултат на тези нарушения не биха произлезли вредни последици за работника . Трудовият договор е средството, което обективира възникването на трудовото правоотношение . Той следва да е обективиран в писмена форма , което е условие за действителност на трудовото правоотношение. Едва със сключването му в писмена форма за работника възникват права по трудовото и осигурителното законодателство. Не оформянето на правоотношенията по предоставяне на работна сила като трудови лишава работника от правото да ползва трудови и осигурителни права.

Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да повлекат неговата отмяна само на това основание.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, тъй като административно наказващият орган неправилно е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на КТ и като такова следва да бъде отменено.

По отношение на претенцията на процесуалният представител на жалбоподателя за присъждане на разноски , съдът в съответствие с ТР №3/08.04.85г. по н.д. №98/84г. на ОСНК, счита, че същото като недопустимо, не следва да бъде разглеждано, тъй като производството по обжалване на наказателни постановления е особен вид наказателно производство и за разглеждането на това производство важат правилата относно делата за престъпления от общ характер, защото с престъпленията и с административните нарушения се засягат определени обществени, а не лични отношения.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. Трето от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление №27-2700384/05.06.2009г. на Директора на Дирекция “ИТ” - гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.2 от КТ във връзка с чл.414 ал.3 от КТ на “ ВАРИАНТ П.” ЕОД – гр. Каспичан е наложена имуществена санкция в размер на 15000 / петнадесет хиляди / лева.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустимо искането на процесуалният представител на жалбоподателя за присъждане на разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: