Р Е Ш Е Н И Е

№ 1603 09.10.2009г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд десети състав

На шести октомври две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Ж.М.

Секретар: П.Н.

Прокурор: ……………………

Като разгледа докладваното от районния съдия

Въззивно наказателно дело от административен характер № 1252 по описа за 2009г.

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 3793-0119227/15.06.2009год. на Началник на отдел “Обслужване” при ТД на НАП – гр.Шумен, с което на основание чл.278, ал.1 от ЗКПО на СД “С.”*** с Булстат ******** е наложена "имуществена санкция" в размер на 500 лв./петстотин лева/. В жалбата си срещу НП, жалбоподателят счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като не е приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, а са били налице всички предпоставки за това. Същевременно излага, че като представляващ на дружеството бил възпрепятстван от обективни причини, а именно влошеното му здравословно състояние, да бъде подадена декларацията в срок. В заключение моли наказателното постановление да бъде отменено.

Жалбоподателят, ненамерен на посоченият в жалбата адрес, не изпраща представител. Съдът контатира, че в призовката върнала се в цялост, фигурира адрес на СД посочен в АУАН, НП, както и жалбата. На основание чл.61, ал.2 от ЗАНН съдът е дал ход и е разгледал делото при отсъствието на жалбоподателят.

Процесуалният представител на въззиваемата страна, призован съобразно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да бъде потвърдено изцяло обжалваното наказателно постановление.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано за целта лице, в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 16.04.2009г. в ТП на НАП - Шумен пред данъчен инспектор – свид. Ю.Д. се явил представляващия жалбоподателя СД “С.”***. Било установено, че дружеството не е изпълнило задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО в законоустановения срок до 31.03.2009г. ГДД била подадена и заведена с Вх. № 2700004047/16.04.2009г. За това нарушение е съставен акт за нарушение сер.АА № 0119227 от 16.04.2009г. в присъствието на представляващия сдружението. При предявяване на акта и запознаване с неговото съдържание Халид вписал, че ще представи писмени възражения. Такива са постъпили в законоустановения тридневен срок по ЗАНН с Вх.№ 3876/21.04.2009г. В тях се сочи, че причина за забавянето в подаването на декларацията било влошеното здравословно състояние на лицето, за което били приложени и доказателства. Било дадено и становище от актосъставителя, в което се излага, че възражението е неоснователно. Въз основа на така съставения акт е издадено НП № 3793-0119227/15.06.2009год. на Началника на отдел “Обслужване” при ТД на НАП – гр.Шумен, с което на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., тъй като отразеното в акта за нарушение и в НП представлява нарушение на чл.92 от ЗКПО.

Гореизложеното се потвърждава както от всички събрани по делото писмени доказателства, тези представени в съдебно заседание, така и от показанията на разпитаният в съдебно заседание свид. Ю.Д. – актосъставител.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбоподателят действително е осъществил визираното в акта и в НП неизпълнение на задължение към държавата по следните правни съображения: Съобразно чл. 92, ал.1 от ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Според ал.2 данъчната декларация се подава от данъчно задължените лица в съответната териториална данъчна дирекция до 31 март следващата календарна година. Безспорно установено е, че жалбоподателят е данъчнозадължено лице по ЗКПО, както и че представляващия жалбоподателя е подал ГДД на 16.04.2009г. – т.е. след изтичане на законоустановения срок. Тези факти не се оспорват и от жалбоподателя. Основния довод обосноваващ маловажността на извършеното по чл.28 от ЗАНН и несъставомерност на деянието от субективна страна е един и същ, а именно влошеното здравословно състояние на представляващия, което довело до невъзможност да се подаде в срок ГДД. Съдът ще обсъди поотделно двете хипотези. Към жалбата са приложени писмени доказателства обосноваващи влошеното здравословно състояние на Халид. Представените доказателства обаче, съдът не възприема, като подкрепящи тази теза, поради следното: Представени са - изследвания от лаборатория, както и три броя рецепти на името на Кирил Чавдаров, една рецепта на името на Иван Тодоров, както и една на името на Кирил Стойков. Липсата на удостоверение за идентичност на имената между тези на Кирил Бойков Чавдаров, Иван Тодоров, Кирил Стойков и това на Керим Баки Халид води до некредитиране на писмените доказателства за здравословното състояние, представени на имената на други лица освен Халид. По делото е представено удостоверение за идентичност на имена, но в него е вписано едно единствено име и това е името на Халид. Единственото доказателство ползващо жалбоподателя е рецепта, която обаче касае период предхождащ този, в който е извършено нарушението. Тоест съдът намира, че административно-наказващия орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно административно-наказателната разпоредба на чл.261, ал.1 от ЗДДС, като при налагането на санкцията в минимален размер е съобразено неголямото закъснение и обстоятелството, че неизпълнението е за първи път. Това е така, защото при прилагане на чл.28 от ЗАНН наказващия орган е длъжен да отграничи маловажните случаи на административни нарушения, от тези по чл. 6 от същия закон. В настоящия случай с издаването на наказателното постановление наказващия орган е показал, че приема извършеното за немаловажен случай. Съдът споделя тази преценка. По отношение на несъставомерността от субективна страна : Възможността да се налага на едноличният търговец имуществена санкция за неизпълнение на задължението си към държавата при осъществяване на тяхната дейност е прогласена в чл.83 от ЗАНН и детайлизирана в чл.261, ал.1 от ЗКПО. Предвид особената правноорганизационна форма и обстоятелството, че ЕТ отговарят със своето имущество и за неизпълнение на поетите от тях задължения не следва да се търси вина по смисъла на чл.7 от ЗАНН във връзка с чл.11 от НК разбирана, като психическо отношение на дееца към извършеното деяние. Поради това имуществената санкция представлява по съществото си не наказание, а гражданско-правна последица за неизпълнение на задължение към държавата от ЕТ при осъществяване на дейността им.

По отношение на претенцията на процесуалният представител на административнонаказващият орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът в съответствие с ТР № 3/08.04.85г. по н.д. №98/84г. на ОСНК, счита, че същото като неоснователно, следва да бъде отхвърлено, тъй като производството по обжалване на наказателни постановления е особен вид наказателно производство и за разглеждането на това производство важат правилата относно делата за престъпления от общ характер, защото с престъпленията и с административните нарушения се засягат определени обществени, а не лични отношения. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009г. на ОСК на ВАС на Република България.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 3793-0119227/15.06.2009год. на Началник на отдел “Обслужване” при ТД на НАП – гр.Шумен, с което на основание чл.278, ал.1 от ЗКПО на СД “С.”*** с Булстат ******** е наложена "имуществена санкция" в размер на 500 лв./петстотин лева/ за неизпълнение на задължение към държавата по чл.92 от ЗКПО.

ОТХВЪРЛЯ направеното искане от страна на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение, като неоснователно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на Глава Дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: