Р Е Ш Е Н И Е

№.......1530......... 23.09.2009г. гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На двадесет и трети септември през две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Н.К.

Секретар: С.А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД № 1254 по описа на ШРС за 2009г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 674/06 от 31.03.2006г. на Началника на РПУ към ОДП – гр.Шумен, с което на Ж.Ж.С. *** са наложени три административни наказания, съответно “глоба” в размер на 40 /четиридесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.първо от ЗДвП, “глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.185, предл. първо от ЗДвП и “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.179, ал.3, т.4, предл. първо от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. В съдебно заседание същият не се явява лично и не изпраща упълномощен от него представител.

Процесуалният представител на ОДП – гр.Шумен /сега ОД на МВР – гр.Шумен/ - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима в частта, в която се обжалва наложеното наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.179, ал.3, т.4, предл. първо от ЗДвП и недопустима, в частта в която се обжалват наложените наказания “глоба” в размер на 40 /четиридесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.първо от ЗДвП и “глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.185, предл. първо от ЗДвП. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Ж.Ж.С. на 20.02.2006г. по първокласен път № 2 /гр.Русе - гр.Шумен – гр.Варна/ управлявал собственият си лек автомобил “Опел Астра”, с рег. № В 7370 СМ. Около 11.35 часа на същия ден се движел по първокласен път от републиканската пътна мрежа І-2. На пътен възел за АМ “Хемус” в посока от гр.Русе за гр.Варна бил спрян за проверка от служители при РПУ – ГПК – гр.Шумен, при която било установено, жалбоподателят не е поставил обезопасителен колан и няма контролен талон съм свидетелството за управление на МПС. Освен това било констатирано, че за управляваното от С. МПС няма заплатена винетна такса. На жалбоподателят бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 674Р от 20.02.2006г., с бланкетен номер 601491, който бил връчен на нарушителя, но същият отказал да го подпише без да изложи възражения. Отказът на жалбоподателя да подпише акта е удостоверен с подписа на свидетеля Т. Ш. А.. Впоследствие С. не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 674/06 от 31.03.2006г., с което на жалбоподателя били наложени следните административни наказания – “глоба” в размер на 40 /четиридесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.първо от ЗДвП, “глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.185, предл. първо от ЗДвП и “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.179, ал.3, т.4, предл. първо от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.Й.И., на свидетеля Х.П.Х. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

По отношение на нарушението по пункт първи от наказателното постановление на жалбоподателя е наложена “глоба” в размер на 40 лв., а съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП /изменена с ДВ, бр.51 от 26.06.2007г./ не подлежат на обжалване наказателни постановления, с които е наложена глоба до 50 лева включително, поради което съдът намира, че жалбата в тази част се явява недопустима, поради което наказателното постановление в тази си част не следва да бъде обсъждано и разглеждано, а производството по делото следва да бъде прекратено.

По отношение на нарушението по пункт втори от наказателното постановление на жалбоподателя е наложена “глоба” в размер на 10 лв., а съгласно разпоредбата на чл.59, ал.3 от ЗАНН не подлежат на обжалване наказателните постановления, с който е наложена глоба в размер на 10 лв. включително, поради което съдът намира, че жалбата в тази част се явява недопустима, поради което наказателното постановление в тази си част не следва да бъде обсъждано и разглеждано, а производството по делото следва да бъде прекратено.

По отношение на третото, описано в акта и в наказателното постановление нарушение, съдът установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.4 от ЗДвП /към момента на извършване на нарушението, сега ал.5 на цитираната правна норма/, движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл.10, ал.2 от Закона за пътищата. Съобразявайки изложеното, съдът намира, че жалбоподателят, движейки се по път от Републиканската пътна мрежа е бил длъжен да заплати винетна такса, срещу която да получи винетен стикер. Съгласно разпоредбата на чл.15, ал.1 от Наредбата за условията и реда за събиране на таксите за ползване на пътната инфраструктура, за изминатото разстояние, за ползване на отделни съоръжения по републиканските пътища и за специално ползване на републиканските пътища или на части от тях, а и съгласно чл.10а, ал.5, т.1 от Закона за пътищата, винетния стикер е удостоверителен знак, който се залепва в долния десен ъгъл от вътрешната страна на предното стъкло на пътното превозно средство, за което е предназначен. От материалите по делото и по-специално от разпита в съдебно заседание на свидетелите И.И. и Х.Х. се установява по безспорен начин, че по време на проверката на предното стъкло на управлявания от страна на жалбоподателя МПС, не е имало залепен винетен стикер. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на С..

От всичко изложено по-горе се доказва по безспорен начин, че Ж.С. е управлявал МПС, без да има залепен на съответното место върху предното стъкло винетен стикер за МПС от категория “К-3”, поради което съдът намира, че същия е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото по-горе административно нарушение. Съдът счита, че актосъставителя правилно е посочил като нарушена разпоредба именно нормата на чл.139, ал.4 от ЗДвП /действаща към момента на извършване на нарушението/, която регламентира задължение на водачите на посочените в Закона за пътищата пътни превозни средства да извършват движение по републиканските пътища след заплащане на винетна такса. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.179, ал.3, т.4, предл. първо от ЗДвП предвижда “глоба” за водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса, като при управление на ППС за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, “глобата” е в размер на 100 /сто/ лева. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.179, ал.3, т.4, предл. първо от ЗДвП, като се е съобразил, че законодателят не е предвидил минимум и максимум в посочената разпоредба и не е предоставил на административно-наказващият орган възможност за преценка при определяне на размера, поради което е наложил посоченото наказание в законоустановения му, фиксиран размер.

Поради изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно. При неговото съставяне не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са нарушили правото на жалбоподателя на защита и които да са го опорочили и от своя страна да водят до неговата отмяна, поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, в която е обжалвано наложеното по пункт първи от наказателно постановление № 674/06 от 31.03.2006г. на Началника на РПУ към ОДП – гр.Шумен наказание “глоба” в размер на 40 /четиридесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП, поради недопустимост на жалбата в тази й част.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, в която е обжалвано наложеното по пункт втори от наказателно постановление № 674/06 от 31.03.2006г. на Началника на РПУ към ОДП – гр.Шумен наказание “глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.185, предл. първо от ЗДвП, поради недопустимост на жалбата в тази й част.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 674/06 от 31.03.2006г. на Началника на РПУ към ОДП – гр.Шумен, в частта по пункт трети, с която на Ж.Ж.С., ЕГН **********,*** на основание чл.179, ал.3, т.4, предл. първо от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: