Р Е Ш Е Н
И Е
Гр. Шумен, 16.11.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, в открито
заседание на десети ноември
две хиляди и девета
година, в състав:
Председател: В.Т.при секретаря Й.К. , като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД №1255 по описа на ШРС за
2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано
на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
№ 1953/27.03.2009 год. на Началника на РУ МВР - гр.
Шумен, с което на С.М.К. са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 150 / сто и петдесет/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за 1 месец на основание чл.182, ал.1, т.4 от
ЗДвП . Жалбоподателят моли съда да постанови решение,
с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и
недоказано, като излага подробно доводите си за това в жалбата.
Процесуалният
представител на ОДП -гр.Шумен
– административно -наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН,
оспорва жалбата и
в моли съда да отхвърли същата като
неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.
Жалбата е подадена в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с
чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните
по делото доказателства и становища на страните преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното: С НП №
1953/27.03.2009 год. на Началника на РУ МВР - гр.Шумен , на жалбоподателя били
наложени административни наказания “глоба” в размер на 150 / сто и петдесет/
лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец на основание
чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП . А именно за това, че на 27.02.2009 год. в гр.
Шумен, около 7.58 часа, по ул.
“Университетска ” в посока до бензиностанция ОМВ в гр. Шумен, управлявал лек автомобил ”Ауди А 6” с № СА
7032 КР със
скорост 81км/ч в населено място, при максимално допустима скорост до 50 км –
превишава с 31 км/ч. Скоростта била
установена, фиксирана и показана на водача с
радар ТР- 4Д, с фабричен №430, отчитащ датата
и часа на измерване. Било установено, че водачът е превишил максимално
разрешената скорост с 31
км. Обжалваното наказателно
постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение № 1953Р/27.02.09г с бланков №
Е -937792. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
Актът е бил съставен в присъствието на
нарушителя и е подписан от него, като същият не е посочил възражения .
Нарушителят не се е възползвал от законното си
право и не е депозирал възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и от гласните доказателства, събрани в съдебно
заседание чрез разпита на актосъставителя К. и на свидетеля – Н. .
При
така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
При
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно
както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът
счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено. Съгласно чл.21,
ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в
населени места е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността
на скоростта, която не трябва да се
превишава е различна от посочената в ал. 1, това
се сигнализира с пътен знак.
Видно
от материалите по делото, нарушението е констатирано в населено място където
скоростта следва да бъде до 50 км. От
разпита на актосъставителя К. и на свидетеля – Н. се установява,
че е използвано техническо средство - радар ТР 4Д, с
фабричен №430. Радарът е фиксирал скорост на движение на жалбоподателя 81
км/ч., т.е. 31 км/ч. над допустимата. Отчетената скорост, заедно с отразените
на радара дата и час на регистрирането й са били показани на нарушителя, който
не ги е оспорил. Видно от приложеният по делото АУАН, същият е бил подписан от него.
Поради
изложеното, съдът счита, че наказващият орган е действал
законосъобразно, квалифицирайки деянието като административно нарушение
по чл.21, ал.1 от ЗДвП. За неизпълнение на това
задължение административно-наказателната разпоредба на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП предвижда налагане на “глоба” в размер на 150 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. Административно
-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал
съобразно на посочената разпоредба.
Съдът
не кредитира показанията на
разпитания при режим на довеждане свидетел по делото, доколкото
се установи, че жалбоподателят и
свидетелят работят на едно и също място и жалбоподателят е административен
ръководител на свидетеля. По отношение наведените в жалбата твърдения, че всъщност
жалбоподателя е избегнал ПТП и именно тогава,
при тази маневра е отчетена по висока скорост, съдът не ги споделя,
доколкото няма безспорни доказателства
за тези твърдения.
Поради
изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е
обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено,
а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И: 1817
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло наказателно постановление №
1953/27.03.2009 год. на Началника на РУ МВР - гр.
Шумен, с което на С.М.К. ***; и с. Коньовец общ. Шумен бл. 20 ап.3 , са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 150 / сто и петдесет/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за 1 месец на основание чл.182, ал.1, т.4 от
ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че е изготвено.