Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. Шумен, 16.11.2009 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Шуменският районен съд, в открито заседание на десети ноември    две хиляди и девета  година, в състав:

                                                                  Председател: В.Т.при секретаря Й.К. , като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД №1255 по описа на ШРС за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:

          Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е наказателно постановление № 1953/27.03.2009 год. на Началника на РУ МВР - гр. Шумен, с което на С.М.К.  са наложени административни наказания “глоба” в размер на 150 / сто и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП . Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и недоказано, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

          Процесуалният представител на ОДП -гр.Шумен – административно -наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата  и в  моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.

          Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

          Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе  предвид събраните по делото доказателства и становища на страните преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: С НП  № 1953/27.03.2009 год. на Началника на РУ МВР - гр.Шумен , на жалбоподателя били наложени административни наказания “глоба” в размер на 150 / сто и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП .  А именно за това, че на 27.02.2009 год. в гр. Шумен,  около 7.58 часа, по ул. “Университетска ”  в посока  до бензиностанция  ОМВ в  гр. Шумен, управлявал лек автомобил ”Ауди А 6”  с № СА 7032 КР  със скорост 81км/ч в населено място,   при максимално допустима скорост до 50 км – превишава с  31 км/ч. Скоростта била установена, фиксирана и показана на водача с  радар ТР- 4Д, с фабричен №430, отчитащ датата и часа на измерване. Било установено, че водачът е превишил максимално разрешената скорост с 31 км.   Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 1953Р/27.02.09г  с бланков № Е -937792. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП,

  Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него, като същият не е посочил възражения .

 Нарушителят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от гласните доказателства, събрани в съдебно заседание чрез разпита на актосъставителя К.    и на свидетеля – Н.  .

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на  процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в населени места е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба,  когато стойността на   скоростта, която не трябва да се превишава  е различна от посочената  в ал. 1, това  се  сигнализира  с пътен знак.

Видно от материалите по делото, нарушението е констатирано в населено място  където скоростта следва да бъде  до 50 км. От разпита на актосъставителя К.    и на свидетеля – Н. се установява, че е използвано техническо средство - радар ТР 4Д, с фабричен №430. Радарът е фиксирал скорост на движение на жалбоподателя 81 км/ч., т.е. 31 км/ч. над допустимата. Отчетената скорост, заедно с отразените на радара дата и час на регистрирането й са били показани на нарушителя, който не ги е оспорил. Видно от приложеният по делото АУАН, същият е бил подписан от него.

Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки деянието като административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. За неизпълнение на това задължение административно-наказателната разпоредба на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП предвижда налагане на “глоба” в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. Административно -наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно на посочената разпоредба.

Съдът не кредитира показанията на  разпитания при режим на довеждане свидетел по делото, доколкото се установи, че жалбоподателят  и свидетелят работят на едно и също място и жалбоподателят е административен ръководител на свидетеля. По отношение наведените в жалбата твърдения, че   всъщност жалбоподателя е избегнал ПТП и именно тогава,  при тази маневра е отчетена по висока скорост, съдът не ги споделя, доколкото няма  безспорни  доказателства  за тези твърдения.

Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И: 1817

 

          ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление  1953/27.03.2009 год. на Началника на РУ МВР - гр. Шумен, с което на С.М.К. ***; и с. Коньовец  общ. Шумен  бл. 20 ап.3 ,   са наложени административни наказания “глоба” в размер на 150 / сто и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП,  като правилно и законосъобразно.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.