Р Е Ш Е Н И Е

 

№......1585........                                        05.10.2009 год.                                      Гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, единадесети състав

На втори октомври през две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                                     Председател: Р.Г.

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД №1304 по описа на ШРС за 2009 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление №5151/09 от 19.06.2009 год. на Началника на РУ на МВР към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на В.Е.В. *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание се явява лично, като уточнява, че желае наказателното постановление да бъде изменено, като моли да бъде намален размера на наложените му наказания. Излага и допълнителни мотиви в тази насока.

            Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.  Разгледана по същество жалбата е частично основателна, макар и не на изложените в нея съображения, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.06.2009 год. около 03.40 часа жалбоподателят В.Е.В. управлявал  лек автомобил марка “Фолксваген Венто” с рег.№ Н 4666 АН, собственост на Ефтим В.Е., с ЕГН**********.***, в близост до №2, в посока към пл.”България” му бил подаден сигнал от служители при РПУ  - гр.Шумен за спиране със стоп палка, тип МВР, при което водачът не спрял на указаното му от представителя на службата за контрол место, а спрял на друго место, след което не изпълнил указанията на контролния орган и демонстративно напуснал местото на проверката с управляваното от него МПС. В. паркирал автомобила в близост до бул.”Велики Преслав” и се преместил в друг автомобил, управляван от негов приятел. По – късно същата вечер при извършване на проверка на този автомобил от друг полицейски екип, бил установен жалбоподателя, при което му бил съставен акт за установяване на административно нарушение №5151Р от 07.06.2009 год., който бил връчен на нарушителя, но същият отказал да го подпише. Изложил е че има възражения, но ще ги представи в тридневен срок. Отказът на жалбоподателя да подпише акта е удостоверен с подписа на свидетеля Златко Любенов Георгиев.  Впоследствие В. не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.  Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №5151/09 от 19.06.2009 год., с което на жалбоподателя били наложени административни наказания – “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Г.П.В., на свидетелите Й.Т.Т. и И.М.И. - свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното: 

Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение като нарушена, водачът на пътно превозно средство е длъжен при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че в района на бул.”Велики Преслав” №2 на жалбоподателя е бил подаден ясен и своевременен сигнал за спиране с полицейска стоп палка. В. не е изпълнил даденото му указание, като не е спрял на указаното му место и при опит да му бъде извършена проверка най-демонстративно е потеглил от местото без да изпълни даденото му разпореждане да изгаси двигателя на автомобила. В подкрепа на изложеното са показанията на свидетелите В., Т. и И., които са преки очевидци на поведението на В. по време на извършване на проверката. И тримата свидетели в съдебно заседание заявяват, че местото на извършване на проверката се е намирало в осветената част на булеварда и че подадения на жалбоподателя сигнал е бил ясен, своевременен и е бил пряко възприет от него, както и че при указание, дадено от страна на свидетеля В. към жалбоподателя да изгаси двигателя на автомобила, В. попитал “кой двигател да загася” и потеглил. Нарушението е описано пълно и ясно и в наказателното постановление и в акта за установяване на административно нарушение, който е съставен съобразно разпоредбите на ЗДвП и на ЗАНН и съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. Поради изложените по-горе съображения съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, посочено в наказателното постановление, като не е изпълнил нареждането на органите за контрол и регулиране на движението при подаден ясен сигнал за спиране със стоп палка, да спре на посоченото место и да изпълнява техните указанията.

Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, съгласно която се наказва с “лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 1 до 6 месеца и с “глоба” от 50 до 200  лева водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е и двете кумулативно дадени наказания в максималния предвиден в закона размер без да изложи конкретни съображения и мотиви в тази насока. Въпреки, че видно от приложената по делото Справка за нарушител от региона жалбоподателят е бил многократно наказван за различни нарушение на ЗДвП, то това обстоятелство не води автоматично до налагане на по-висока санкция за нарушителя за следващо негово деяние. Следвало е административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било сторено. В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, намира за справедливо санкцията на нарушителя за това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер по отношение и на двете кумулативно предвидени наказания, а именно “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец. При определяне размера на тези наказания съдът съобрази и обстоятелството, че  двете кумулативно предвидени наказания следва да кореспондират помежду си.  

Поради всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и законосъобразно наказателното постановление да бъде изменено, като наказанието  “лишаване от право да управлява моторно превозно средство” да бъде намалено от 6 месеца на 1 месец, а наказанието “глоба” от 200 /двеста/ лева на 50 /петдесет/ лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №5151/09 от 19.06.2009 год. на Началника на РУ на МВР към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на В.Е.В., с ЕГН**********,*** на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, като намалява размера на наложената “глоба” от 200 /двеста/ лева на 50 /петдесет/ лева, а наказанието “лишаване от право да управлява МПС” от 6 /шест/ на 1 /един/ месец. 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: