Р Е Ш Е Н И Е 1682

гр. Шумен, 18.11.2009.г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменски районен съд в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и девета година, в състав:

Председател: Д.Г.

при участието на секретаря В.И., като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД №1306/2009г. по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по чл.59 и следващите от ЗАНН.

В жалбата си до съда, С.И.С., с ЕГН ********** ***, твърди, че с Наказателно постановление №5821 от 15.07.2009г., издадено от Началник на РУ МВР към ОД МВР гр. Шумен му били наложени три административни наказания “глоба”, както и “лишаване от право да управлява МПС”. Жалбоподателят изцяло оспорва наказателното постановление. В жалбата си сочи, че счита наказателното постановление за незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. В описателната част на АУАН и на НП ставало дума за “продължавано престъпление”, тъй като едното нарушение било станало в 3,55 часа в гр. Шумен, по бул. В. Преслав до дом №43 в посока към Дивдядово /без да има доказателства за това/, а другото вече на бул. В. Преслав до кръстовището с ул. Изворна /кв. Дивдядово/ в 04,11 часа, а съгласно правната теория в административно наказателното производство не съществува институт на продължавано престъпление. В жалбата се сочи, че константна е съдебната практика, че непосочването и/или неясното и некоректно посочване на нарушените правни норми води до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Както актосъставителят, така и АНО при издаване на съответните актове са допуснали съществени нарушения на материалния закон, довели както до нарушаване правото му на защита, така и до нарушаване на императивните норми на чл.42 от ЗАНН и чл.57,ал.1 от ЗАНН, сочещи необходимите реквизити, които трябва да съдържа АУАН, съответно НП. Жалбоподателят сочи, че АУАН бил съставен в присъствието само на един свидетел /в разрез с изискванията на ЗДв.П, като не било вписано, свидетел на кое деяние е бил и съответно актосъставителя къде е съставил акта с описаните няколко нарушения, неконкретизирани по точно място на извършване и описание на фактическата обстановка при констатиране на нарушенията. посочено, че е нарушил чл.21,ал.1 от ЗДв.П, но не било посочено коя хипотеза по първата алинея, което е от съществено значение за определяне на съответното наказание. Твърди се още, че в АУАН като нарушение са посочени чл.103 от ЗДв.П, който има няколко предложения и два пъти е вписана като нарушена норма чл.174,ал.3 от ЗДв.П пак без посочване на конкретните предл. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление, като неоснователно и незаконосъобразно и алтернативно – ако счете АУАН и НП за законосъобразни, да измени същите относно размера на наказанията - да бъдат към минимума.

Жалбата е била подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта, лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. В открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован се явява лично и с упълномощен представител, който изцяло поддържа жалбата. Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща упълномощен представител, който моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна и да потвърди изцяло наказателното постановление.

ШРС, като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за частично основателна, поради следните съображения:

По делото е безспорно установено, че в ранните часове на 01.07.2009.г., свидетелите Г.П.В. и А.С.Д. *** изпълнявайки служебните си задължения, се намирали по бул. Велики Преслав в гр. Шумен, в близост до дом №43. Свидетелите работели по контрол на пътното движение, като били застанали на осветено място от уличното осветление, позволяващо да се работи по ЗДв.П. Около 03,55 часа свидетелите точно били приключили с проверката на спрян от тях за рутинна проверка, водач на МПС, забелязали движещ се към тях л. а. “ВАЗ” – “Лада Нива” бял на цвят от кръстовището на бул. Велики Преслав с ул. Владайско въстание. Свидетелят А.Д. подал своевременно сигнал със стоп - палка, образец МВР за спиране на водача на приближаващия се лек автомобил. Автомобилът намалил, като преминавайки покрай двамата свидетели, водачът му, отправил неприличен жест към тях, след което вместо да преустанови движението си, рязко увеличил скоростта, в посока към кв. Дивдядово. Свидетелите В. и Д. веднага се качили в патрулния автомобил и го последвали, като подали и необходимите звукови и светлинни сигнали. Някъде към Винпром – Шумен, свидетелите, с патрулния автомобил застигнали лекия автомобил, марка “ВАЗ 21213”, като се движели успоредно с него, откъм лявата му страна. Докато свид. В. управлявал патрулния автомобил, свид. Д., през отворения десен преден прозорец, подавал сигнал със стоп- палката, за спиране през изравнили, като светел и с фенера. Вместо обаче да преустанови движението на автомобила, водача на лек автомобил “ВАЗ 21213” продължавал по бул. Велики Преслав в посока към кв. Дивдядово. Едва в началото на квартала, в близост да кръстовището с ул. Изворна и механа “Табачката”, водачът на лекия автомобил “ВАЗ21213” с ДК №Н24 76АТ, спрял. Двамата свидетели слезли от патрулния автомобил и разпоредили на водача, който бил абсолютно сам, да слезел. При проверка на документите, свидетелите установили, че водач на лек автомобил “ВАЗ 21213” бил жалбоподателя С.И.С.. Предвид обстоятелството, че същия трудно се държал на краката си и лъхал на алкохол, свидетелите В. и Д. поискали да извършат проверка с техническо средство “Дрегер” за установяване употребата на алкохол или упойващи средства, на место. Жалбоподателят категорично отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническото средство “Алкотест Дрегер 7410” с фабр. №0120 в 04,11 часа, с което разполагали свидетелите. Двамата свидетели откарали с патрулния автомобил жалбоподателя до ЦСМП – гр. Шумен за медицинско изследване, където свид. В. му издал и връчил Талон за медицинско изследване №0106339. Жалбоподателят С.И.С. отказал да даде кръвна проба за изследване, което било удостоверено с подписа на д-р Цветкова в 04,30 часа. За констатираните административни нарушения на чл.103 от ЗДв.П и чл.174,ал.3 от ЗДв.П, свидетелят Г.В. съставил на сградата на РУ МВР гр. Шумен, АУАН сер. Б, бланков №488651 в присъствието на жалбоподателя С., предявен му и подписан собственоръчно от него с възражението: “участъкът не беше осветен, не съм отказал да дам кръвна проба на д-р Цветкова /отказах да дам кръв от вената/”. В срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН не е постъпило писмено Възражение. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение, Началник РУ към ОД МВР гр. Шумен на 15.07.2009г. издал Наказателно постановление №5821/09, с което на жалбоподателя С.И.С. били наложени следните административни наказания: 1. “глоба” в размер на 200 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175,ал.1,т.3 предл.2 от ЗДв.П, за това, че на 01.07.2009.г. около 03,55 часа по бул. В. Преслав в гр. Шумен до дом №43, в посока Дивдядово управлява лек автомобил “ВАЗ 21213” с рег. №Н24 76АТ, като при подаден ясен и своевременен сигнал за спиране със стоп – палка образец МВР на ясно осветен пътен участък не спира на посоченото от представителя на службата за контрол, място, а продължава движението си в посока кв. Дивдядово. Същият е спрян по – късно на бул. В. Преслав до кръстовището с ул. Изворна.; 2. “глоба” в размер на 800 лева и “лишаване от право от право да управлява МПС” за срок от 15 месеца на основание чл.174,ал.3 предл.1 от ЗДв.П за това, че в 04,11 часа категорично оказва да му бъде извършена проверка с техническо средство “Алкотест Дрегер 7410”, фабр. №0120 за установяване употребата на алкохол и 3. “глоба” в размер на 700 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца на основание чл.174,ал.3 предл.2 от ЗДв.П за това, че отказва да изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му пред медицинско лице д-р Цветкова в 04,30 часа с талон за медицинско изследване №0106339

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приетите и приложени писмените доказателства, както и гласните – разпитаните актосъставител и свидетели.

Видно от съдържанието на процесното НП, в него са инкорпорирани три акта, като жалбоподателя е наказан за всяко едно от констатирани три нарушения на ЗДв.П, поради което съда намира, че следва да ги обсъди поотделно.

Относно нарушението на чл.103 от ЗДв.П., чиято разпоредба указва, че водача на ППС е длъжен при подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол, място и да изпълнява неговите указания. В настоящият случай е установено и доказано – не се оспорва и от жалбоподателя, че именно С.И.С. е управлявал лек автомобил “ВАЗ 21213” с рег. №Н24 76АТ по бул. Велики Преслав в гр. Шумен, в посока към кв. Дивдядово. Именно на жалбоподателя С. като водач на МПС, на ясно осветен пътен участък, до дом №43 е бил подаден своевременен и ясен сигнал за спиране със стоп – палка образец МВР от служител в РУ МВР гр. Шумен. Съдът намира за неоснователни и безпочвени твърденията на жалбоподателя, че не било достатъчно осветено мястото. В хода на съдебното следствие и двамата свидетели дадоха показания, че са се намирали на достатъчно осветен от уличните лампи, пътен участък по бул. Велики Преслав и първоначално водача на автомобила е намалил, което води до единствено възможния извод, че е възприел сигнала за спиране. Въпреки това, жалбоподателя вместо да спре на посоченото от представителя на службата за контрол, място рязко увеличил скоростта и продължил по булеварда, т. е. осъществил е от обективна страна нарушение на чл.103 от ЗДв.П, след като не е спрял в най- дясната част на платното или на посоченото от служителя на РУ МВР гр. Шумен, място. От субективна страна нарушението е извършено виновно от жалбоподателя, под формата на пряк умисъл. Отговорността на нарушителя е правилно ангажирана на основание чл.175,ал.1,т.3 предл. второ от ЗДв.П от административно наказващия орган, който е наложил максималния предвиден размер на “глобата” и “лишаване от право да управлява МПС” за максималния срок, с оглед цялостното поведение на жалбоподателя, съобразявайки се с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.

Относно първото и второто нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДв.П. Съдът намира за безспорно установено и доказано, че жалбоподателя С.И.С. на 01.07.2009г. в 04,11 часа категорично отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство “Алкотест Дрегер 7410” с фабр. №0120 за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество. В открито съдебно заседание, показанията както на актосъставителя, така и на свидетеля по акта са безпротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което съда ги кредитира изцяло. Показанията на поискания и допуснат от страна на жалбоподателя, свидетел са уклончиви, същият е видял единствено спирането на двата автомобила, като не бил чул никакъв разговор и наблюдавал от разстояние, поради което съдът не ги кредитира. При така установената по-горе фактическа обстановка настоящия съдебен състав намира, че жалбоподателят С.И.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.174,ал.3 от ЗДв.П, което представлява само едно нарушение. От обективна страна именно той, като водач на МПС е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средства за установяване употребата на алкохол, както и отказал да даде кръвна проба за медицинско изследване.

Четейки и тълкувайки разпоредбата на чл.174,ал.3 от ЗДв.П, настоящия съдебен състав намира, че същата не визира два отделни състава на нарушение. Съюзът “или” е използван само за алтернативното посочване на двата способа за установяване употребата и концентрацията на алкохол у водач на МПС. Ал.4 на чл.174 от ЗДв.П указва, че редът, по който се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество се определя от министъра на здравеопазването, от министъра на вътрешните работи и от министъра на правосъдието – Наредба №30 от 27.06.2001г. Именно с Наредба №30/2001г., чл.1,ал.2 са установени двата способа за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество – посредством използване на съответните технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. Изпълнителното деяние на нарушението, визирано в чл.174,ал.3 от ЗДв.П е отказът за извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, както и неизпълнението на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвната проба, като законодателят е визирал алтернативно двата способа, визирани в ал.2 на чл.1 от Наредба №30/2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС.

Съдът намира, че в настоящия случай жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна едно административно нарушение, визирано в чл.174,ал.3 от ЗДв.П, а не две отделни административни нарушения, както АНО е вписал в процесното НП, тъй като административно наказателната разпоредба не съдържа две отделни хипотези, а една единствена - отказ на водач да бъде установена употреба на алкохол.

Предвид гореизложените съображения, настоящия съдебен състав намира, атакуваното НП в частта по т. 3 за противоречаща на материалния закон и като такава следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Съдът намира за абсолютно неоснователен довода, изложен в жалбата, че от описателната част, както на АУАН, така на атакуваното НП ставало дума за “продължавано престъпление”, какъвто институт не съществува съгласно административно наказателната теория. Както съдът отбеляза по- горе, както в акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото въз основа на него, НП са описани няколко административни нарушения на ЗДв.П, извършени от жалбоподателя, които са били конкретизирани по време, а не едно единствено нарушение.

Съдът намира за неоснователен и довода на жалбоподателя, че в нарушение на императивната разпоредба на чл.40,ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение, положил началото на АНП бил съставен в присъствието само на един свидетел. Съдът намира, че съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел не е съществено нарушение на процесуалните правила, макар и в чл.40,ал.1 от ЗАНН да е вписано “свидетели”. Фактът, че чл.43,ал.1 от ЗАНН изисква АУАН да бъде подписан поне от един от свидетелите в него, води до безспорния извод, че съставянето в присъствието на един свидетел и то очевидец на извършване на нарушението, както е в настоящия случай, не представлява процесуално нарушение от категорията на съществените.

Относно алтернативното искане в жалбата за намаляване размерите и сроковете на наложените административни наказания, съдът намира същото за неоснователно. Административно наказващият орган е наложил наказания в рамките на предвидените размери и срокове в административно наказателните разпоредби, като е изпълнил задължението си при определяне размера на наказанията, съгласно чл.27 от ЗАНН, които съдът намира за напълно основателни и правилни и не следва да бъдат намалени до минималните размери.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, Шуменски районен съд,

Р Е Ш И :

Потвърждава т. 1 и т.2 от Наказателно постановление №5821/09 от 15.07.2009.г. издадено от Началник РУ МВР към ОД МВР гр. Шумен, с което на С.И.С. ***, с ЕГН ********** са наложени административни наказания: 1.- “глоба” в размер на 200 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175,ал.1,т.3 предл. второ от ЗДв.П за нарушение на чл.103 от ЗДв.П и 2. - “глоба” в размер на 800 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 15 месеца на основание чл.174,ал.3 от НК.

Отменява като незаконосъобразна т.3 от Наказателно постановление №5821/09 от 15.07.2009.г. издадено от Началник РУ МВР към ОД МВР гр. Шумен, с което на С.И.С. ***, с ЕГН ********** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 700 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца на основание чл.174,ал.3 предл.2 от ЗДв.П.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните пред Шуменски административен съд по реда на Глава ХХІІ от Административно процесуалния кодекс.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: