Р Е Ш Е Н И Е

№ 1942 14.12.2009г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд десети състав

На първи декември две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: Г. В.

Прокурор: ……………………

Като разгледа докладваното от районния съдия

Въззивно наказателно дело от административен характер № 1307 описа за 2009г.

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 5857/15.07.2009г. на Началник на РУМВР – гр.Шумен, с което на основание чл.175, ал.1, т.3, предл.второ от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В жалбата се твърди, че е налице разлика между изложената в акта и НП фактическа обстановка с тази, която е била в действителност. Жалбоподателят сочи, че не притежавал лек автомобил, описан в акта, както и че не е бил на датата и място, сочени в него. В заключение се моли за отмяна на НП.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание, за него се явява и процесуалният му представител – адв.П. при ШАК, редовно упълномощен и приет от съда. В пледоарията си адвоката сочи, че поддържа жалбата, като доразвива аргументите изложени там. Счита, че санкционната норма е приложена неправилно, като на това основание се моли за отмяна на НП. По съществото на делото навежда доводи за некредитиране на показанията на свидетелите на въззиваемата страна, предвид противоречията в техните разпити. Моли за отмяна на НП изцяло.

Процесуалният представител на въззиваемата страна, призован съобразно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да бъде потвърдено изцяло наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано за целта лице, в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е основателна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 15.06.2009г. около 15.20 часа в гр.Шумен, по бул.”Мадара”, в посока от автогара към КТА “Мадара” жалбоподателят управлявал лек автомобил “Фолксваген Голф” с транзитна регистрация. При своевременно и ясно подаден му сигнал за спиране със стоп-палка тип МВР, същият не изпълнил указанията на контролния орган. На същия била изпратена покана за явяване за съставяне на акт и му бил съставен лично в негово присъствие АУАН № 5857 Р от 01.07.2009г. за извършеното от него нарушение по чл. 103 от ЗДвП. В хода на административнонаказателното производство не били установени транзитната регистрация и собственика на превозното средство. При предявяването на акта и запознаването с неговото съдържание жалбоподателят вписал, че имал възражения, като писмени такива били депозирани в тридневния срок по ЗАНН с Вх.№ 9640/02.07.2009г. По възраженията била извършена проверка, за резултатите от която са приложени и два броя Докладни записки. Съдът констатира, че Докладна записка № 9125/22.06.2009г. не е подписана от един от тримата съставители, а именно свид. Д.. Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка било издадено НП № 5857/15.07.2009г. на Началника на РУМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.3, предл.второ на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за извършено нарушение по чл.103, предл.второ от ЗДвП.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – свид.М.И.Р. - актосъставител, свид. А.К.К. и свид. Д.И.С. – свидетели на установяване на нарушението и на съставянето на акта, свид. Г.П.Г., свид. Д.Д. и свид. Ж.Х.Г., както и от приложените и приети от съда доказателства по административнонаказателната преписка и тези представени в хода на съдебното следствие.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е основателна по следните правни съображения: Описаното в акта и НП нарушение е, че: “Водачът В. не спира МПС при своевременно подаден ясен сигнал със стоп палка тип МВР за спиране, като не изпълнява указанията на контролния орган”. Настоящия състав счита, че правилно е квалифицирано извършеното нарушение по чл.103 от ЗДвП, тъй като в случая контролните органи са подали сигнал за спиране и това е задължителна част от състава на това нарушение. При издаване на НП въз основа на този акт неговата отговорност е ангажирана по чл.175, ал.1, т.3, предл.второ от ЗДвП. Съгласно този текст от закона водач се наказва, когато осуети по какъвто и да е начин извършването на проверка от органите за контрол. В конкретния случай обаче изпълнителното деяние сочено в акта и издаденото въз основа на него НП е, че В. “не изпълнява указанията на контролния орган”, като е наказан за това, че е осуетил проверка от органите за контрол.

Горното е от категорията на съществените нарушения на закона, които не биха могли да бъдат санирани в хода на въззивното производство и влекат отмяната на издаденото НП, поради следното: Разпоредбата на чл.175, ал.1, т.3, предл.второ от ЗДвП е не само от административнонаказателен характер, но и съдържа материалноправни елементи, тъй като включва в себе си състава на нарушението, за което се налагат посочените в нея санкции. Законът изисква да съществува единство между словесното описание на нарушението и посочения за нарушен закон. Противното води до ограничаване правото на защита на наказаното лице. В ЗДвП съществува разпоредба, съдържаща в себе си състава на нарушението извършено от В., като е предвидена и съответната санкция. Това е нормата на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. Правния извод е, че съответно на неизпълнено задължение по чл.103 от ЗДвП е наказанието по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, като ирелеватно е обстоятелството, че това наказание е еднакво по вид и размер на наказанието по т.3, предл.второ, тъй като наказанието е определено общо от законодателя за няколко вида административни нарушения.

По този начин при издаването на НП административно-наказващия орган е допуснал съществено нарушение на материалния закон, което прави незаконосъобразно издаденото наказателно постановление, а отделно от това се явявя и обективна пречка съдът да осъществи контролната си функция относно правилността му, предвид на което, както и предвид установеното нарушение на правото на защита на жалбоподателя, следва да се отмени НП, без да се обсъждат останалите съображения в жалбата.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.трето от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 5857/15.07.2009год. на Началника на РУМВР - гр.Шумен, с което на В.Е.В. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 175, ал.1, т.3, предл.второ от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв./двеста лева/ и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца за нарушение по чл.103, предл.второ от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалният кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: