Р Е Ш Е Н И Е

№......1608............ 07.10.2009г. гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На седми октомври през две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Н.К.

Секретар: Ст. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД № 1324 по описа на ШРС за 2009г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 27-2700290/07.05.2009г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.2 от КТ, във вр. чл.414, ал.1 от КТ на ЕТ “Мийобо – С. С.”, представляван от С. ***, ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа възражението, което по естеството си е жалба на изложените в нея основания.

Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен -административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: На 09 и 18.03.2009г. при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Шумен от страна на ЕТ “Мийобо – С. *** по представени документи – справка за начислените заплати за месец октомври 2008г. било констатирано, че жалбоподателят С. М. С. – представляваща ЕТ “Мийобо – С. ***, не е изплатил на лицето Петранка И. Петрова, с ЕГН **********, работник на длъжност “крояч, текстил” в предприятието гарантирания размер на трудовото възнаграждение за месец октомври 2008г. За констатираното нарушение на 26.03.2009г. е съставен акт за установяване на административно нарушение № 27-2700290, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.245, ал.1 от Кодекса на труда. Актът е бил съставен в присъствие на нарушителя и подписан от него без възражения. Жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 27-2700290/07.05.2009г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.2 от КТ, във вр. чл.414, ал.1 от КТ на ЕТ “Мийобо – С. С.”, представляван от С. ***, ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителят В.И., на свидетелят К.К. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

Съгласно разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. По делото е безспорно установено, че заплатата на работника Петранка И. Петрова за месец октомври 2008г. не е била изплатена. В подкрепа на това обстоятелство са както представената от страна на жалбоподателя и приложена като доказателство по делото справка за начислените заплати за месец октомври 2008г., така също и разпита в съдебно заседание на свидетелите – И. и К.. Ето защо съдът приема, че в конкретния случай жалбоподателя действително е осъществил от обективна и субективна страна състава на визираното в чл.245, ал.1 от КТ нарушение. За нарушение на трудовото законодателство административно-наказателната разпоредба на чл.414, ал.1 от КТ предвижда за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 5000 лв.

Съдът счита за ирелевантно към настоящото дело посоченият от жалбоподателя мотив за неизплащане на трудовото възнаграждение – финансовите затруднения, които търпи като работодател. Следва да се посочи, че всяко лице на което му дължат определена сума следва да предприеме необходимите законоворегламентирани мерки за събиране на дължимите вземания.

Ето защо, изложеното обосновава по несъмнен начин обективната и субективна съставомерност на извършеното от жалбоподателя нарушение. Съдът счита, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414, ал.1 от КТ, като е съобразил и разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. При индивидуализацията на административното наказание административно-наказващият орган е посочил основанията си, за да наложи имуществена санкция в минималния размер предвиден от закона, като е отчел факта, че нарушението е извършено за първи път.

В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 27-2700290/07.05.2009г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.2 от КТ, във вр. чл.414, ал.1 от КТ на ЕТ “Мийобо – С. С.”, ЕИК по БУЛСТАТ: 127621235, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”Тракия” № 5, вх.2, ет.4, ап.29, представляван от С. ***, ЕГН ********** “Бокал” ООД, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: