Р Е Ш Е Н И Е

№......1543.......... 25.09.2009г. гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На двадесет и пети септември през две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Н.К.

Секретар: Ст. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД № 1330 по описа на ШРС за 2009г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № Д 6104 от 23.07.2009г. на Секретар на Община Шумен, с което на Т.Н.С. *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 90 /деветдесет/ лева на основание чл.127, ал.1 от Закона за местните данъци и такси във вр. чл.54, ал.1 от Закона за местните данъци и такси. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и неправилно, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание същият се явява лично, като поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено или изменено, излагайки допълнителни мотиви в тази насока.

За Секретар на Община Шумен - административно - наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание се явява представител. Процесуалният представител на административно-наказващия орган оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление, като в съдебно заседание излага съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.04.2008г. по силата на договор за покупко – продажба, сключен между Л. Д., Германия, като продавач, и жалбоподателят Т.Н.С. ***, като купувач, е прехвърлена собствеността на МПС - лек автомобил “Опел Астра – F - Караван”, видно от приложената по делото фактура. Пътното превозно средство е било предоставено в “ПП – КАТ” към ОДП – гр.Шумен за регистрация, като това обстоятелство е удостоверено посредством издадено Свидетелство за регистрация № 002899978 от 23.04.2008г. Като собственик на МПС – л.а. “Опел Астра – F - Караван” е посочен Т.Н.С. и е отразен новият му държавен контролен номер - Н 80 69 АР. На 29.06.2009г. в отдел “Местни данъци и ТБО” – Община Шумен жалбоподателят Т.Н.С. подал данъчна декларация по чл.54, ал.1 от Закона за местните данъци и такси за придобито МПС – л.а. “Опел Астра – F - Караван” с рег. № Н 80 69 АР по силата на цитирания договор за покупко-продажба на МПС, ведно с фактура. От представените документи и от декларираните от жалбоподателят С. данни е видно, че от датата на регистриране на МПС – 23.04.2008г. са изминали повече от 2 /два/ месеца, през които последният не е изпълнил задължението си да подаде данъчна декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ за придобито чрез договор за покупко-продажба МПС в отдел “Местни данъци и ТБО” по постоянният му адрес. Във връзка с констатираното неизпълнение на законово задължение в посочената правна норма от страна на жалбоподателя С., бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 6556 от 29.06.2009г., който бил връчен на нарушителя и подписан от него. При предявяването на акт за установяване на административно нарушение, същият не е изложил възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № Д 6104 от 23.07.2009г., с което на жалбоподателят било наложено административно наказание – “глоба” в размер на 90 /деветдесет/ лева на основание чл.127, ал.1 от Закона за местните данъци и такси във вр. чл.54, ал.1 от Закона за местните данъци и такси, а именно за това, че като данъчно задължено лице по чл.54, ал.1 от ЗМДТ не изпълнило задължението си да подаде в отдел “Местни данъци и ТБО” данъчна декларация по чл.54, ал.1 от Закона за местните данъци и такси в законоустановения двумесечен срок от регистрирането на МПС за движение - до 23.06.2008г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в съдебно заседание на актосъставителя З.Н.Н., Иванов и на свидетеля Д. Х.Б. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателят не е накърнено.

Съобразно разпоредбата на чл.54, ал.1 от Закона за местните данъци и такси, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение като нарушена, при придобиване на МПС декларацията по чл.54 ал.1 от цитирания закон се подава от собствениците им в двумесечен срок от придобиването им, като са длъжни да подадат декларация в общината по постоянният им адрес. За превозните средства, които не са регистрирани за движение в страната, двумесечният срок започва да тече от датата на регистрацията им за движение. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че именно жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, посочено в наказателното постановление, тъй като последният, като данъчно задължено лице по смисъла на чл.54, ал.1 от Закона за местните данъци и такси не е изпълнил задължението си да подаде данъчна декларация по закона в 2 - месечен /двумесечен/ срок от регистрацията за движение на МПС в общината по постоянният му адрес. Във въззивната си жалба, жалбоподателят не оспорва фактическите констатации в акта. Те се потвърждават и от приетите и приложени по делото писмени доказателства и допуснатите и събрани в хода на съдебното производство гласни доказателствени средства - свидетелски показания на актосъставителят. Същото е извършено от жалбоподателя. Ирелевантни към предмета на доказване се явяват причините за неспазване на законово регламентирания срок, а именно незнанието на закона. Предвид така визираната фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказано, че инкриминираното в атакуваното наказателно постановление деяние съставлява от обективна страна административно нарушение. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.127, ал.1 от Закона за местните данъци и такси, съгласно която “При неспазване разпоредбите на този закон извън случаите на чл.123, 124 и 125 на виновните лица се налага глоба в размер от 20 до 200 лв., а юридическите лица и едноличните търговци – имуществена санкция в размер от 100 до 500 лв.”. В същото време обаче, съдът счита, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, като ал.3 на цитираната правна норма предвижда смекчаващите обстоятелства да обуславят налагането на по-леко наказание. Административно-наказващият орган е наложил е наказание “глоба” в размер на 90 /деветдесет/ лв. без да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност и подбудите за неговото извършване, което не е било сторено. В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, намира за справедливо санкцията на нарушителя за това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер, а именно “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лв. Съдът намира, че административно-наказващия орган не е отчел както тежестта на деянието – липсата на настъпили обществено опасни последици и подбудите за извършването му, така и имотното състояние на жалбоподателя и смегчаващото отговорността обстоятелство, че нарушителя за пръв път извършва неизпълнение на задължения по ЗМДТ, поради което съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно в тази му част и като такова следва да бъде изменено, като санкцията бъде определена в минималния й законоустановен размер. С това наказание съдът намира, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и законосъобразно наказателното постановление да бъде изменено, като административното наказание “глоба” да бъде намалено от 90 /деветдесет/ лева на 20 /двадесет/ лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. второ от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № Д 6104 от 23.07.2009г. на Секретар на Община Шумен, с което на Т.Н.С., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 90 /деветдесет/ лева на основание чл.127, ал.1 от Закона за местните данъци и такси във вр. чл.54, ал.1 от Закона за местните данъци и такси, като намалява размера на наложената санкция от 90 /деветдесет/ лева на 20 /двадесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.