Р Е Ш Е Н И Е

№ 1604 16.10.2009г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд десети състав

На шести октомври две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Ж.М.

Секретар: П.Н.

Прокурор: ……………………

Като разгледа докладваното от районния съдия

Въззивно наказателно дело от административен характер № 1336 описа за 2009г.

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 6336/27.07.2009г. на Зам.Директор на ОД на МВР - гр.Шумен, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.първо от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лв./ петдесет лева/ и на основание Наредба № Із-1959 на МВР са му отнети 8 контролни точки, и на основание чл.175, ал.1, т.3, предл.второ от ЗДвП му е наложена “глоба” в размер на 200лв. /двеста лева/ и лишен е от право да управлява МПС за срок от 5 /пет/ месеца. В жалбата си до съда, жалбоподателят излага, че не е доволен от издаденото срещу него Наказателно постановление. Излага подробни доводи относно неговата незаконосъобразност и процесуални нарушения при съставянето на акта и издаването на НП. В заключение моли за неговата отмяна или като алтернативно искане, намаляване на второто наказание в неговия минимум.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание лично, като за него се явява процесуален представител – адв. Б.Г. при ШАК. В съдебно заседание се доразвиват доводите, изложени в жалбата. Прави се искането за отмяна на обжалваното НП, като алтернативно се иска намаляване размера на наложената “глоба” за нарушението по чл.103, предл.трето от ЗДвП.

Процесуалният представител на въззиваемата страна, призован съобразно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, се явява в съдебно заседание. Моли се потвърждаване на НП в обжалваемата му част, като правилно и законосъобразно, като излага аргументи в подкрепа на изложеното. По отношение на частта, в която е наложена “глоба” в размер на 50 лв. моли производството да бъде прекратено.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано за целта лице, в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима, като в частта, в която се обжалва административното наказание “глоба” в размер до 50 лв. включително се явява недопустима. Съгласно чл.189, ал.5 от ЗДвП /нова, ДВ бр.51 от 2007г., влязла в законна сила на 30.06.2007г./ не подлежат на обжалване наказателните постановления, с които е наложена глоба до 50 лв. включително, поради което и съдът няма да разглежда жалбата в тази й част като недопустима и производството следва частично да бъде прекратено.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 18.07.2009г. около 11.00 часа в гр.Шумен, по ул.”П.Парчевич” до № 22 управлявал МПС лек атомобил “Нисан Примера” с рег. № Н 99 81 АН. Водачът бил спрян за проверка от екип на КАТ, като повода за това бил, че водачът не ползвал обезопасителния си колан при управление на автомобила. При започване на проверката униформения служител – свид. К.В. се представил. Били му поискани документите за проверка, като при започване на съставянето на акта за нарушение по чл.137а, ал.1, предл.първо от ЗДвП нарушителя се приближил до полицейския автомобил и през отворения страничен ляв прозорец на колата издърпал документите от ръцете на актосъставителя, като после се отдалечил, влизайки в собствения си автомобил. След опити същия да върне документите и да прекрати действията си, с които препятствал продължаването на проверката, същия излязъл от автомобила и се отдалечил към жилищния блок. На място бил извикан още един патрул, като в последствие нарушителя бил задържан в поделението на РУ – гр.Шумен. В негово присъствие бил съставен АУАН № 6336Р/18.07.2009г., като при предявяване на акта и запознаване с неговото съдържание К. вписал, че си взел документите, тъй като полицаят не му се легитимирал. Допълнителни писмени възражения не били депозирани в законоустановеният тридневен срок. По административнонаказателната преписка е приложена и докладна записка във връзка с направените възражения. Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка било издадено НП № 6336/27.07.2009г. на Зам. директора на ОДМВР - гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, предл.първо от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лв./ петдесет лева/ и на основание Наредба № Із-1959 на МВР са му отнети 8 контролни точки, а на основание чл.175, ал.1, т.3, предл.второ от ЗДвП му е наложена “глоба” в размер на 200лв. /двеста лева/ и е лишен от право да управлява МПС за срок от 5 /пет/ месеца.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – свид. К.К.В. – актосъставител и свид. К.Н.М. – свидетел при установяване на нарушението и при съставянето на акта. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, тъй като същите от една страна са последователни и логични, а от друга кореспондират с приложените към делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят действително е извършил визираното в акта и в НП нарушение по чл.103 от ЗДвП по следните правни съображения: В хода на съдебното производство бяха събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, които установяват по един категоричен и безспорен начин възприетата от наказващият орган фактическа обстановка. Установи се по безспорен начин, че жалбоподателя е извършил конкретни действия, които са попречили проверката във връзка с извършено от него нарушение на правилата за движение по пътищата да завърши. Във функциите на лицата, извършващи проверки във връзка с нарушения на движението по пътищата се включва и изясняването на самоличността на нарушителя, неговата правоспособност да управлява МПС и съответно проверката завършва със съставяне на АУАН за извършеното от конкретния нарушител административно нарушение по ЗДвП, в случая неползване на обезопасителен колан. В настоящия случай тези техни функции са били възпрепятствани от поведението на жалбоподателят – той не само не оказал съдействие, а напротив предприел действия, с които да попречи проверяващите да изпълнят служебните си задължения, а именно излязъл от автомобила, взел си документите и предприел опит да се отдалечи. Жалбоподателят твърди, че преди започване на проверката актосъставителя не се легитимирал по начин посочен в закона – чрез служебна карта или полицейски знак. Съдът намира същото за неоснователно, поради следното: Разпитаните по делото свидетели сочат, че по време на извършената проверка са били униформени, до тях била и патрулната кола, която е обозначена, като полицейска чрез надпис и сигнална уредба. Преди проверката свид. В. се е представил на К. с име и звание, както и към кое районно управление е причислен. Действително в чл.170, ал.5 от ЗДвП и чл.208, ал.1 от ППЗДвП е посочено, че контролния орган представя служебен знак или карта. Това именно е и направено от проверяващия, тъй като полицейския знак е поставен на видно място върху полицейската униформа, като закона не изисква представянето на полицейската значка да стане чрез предоставянето й в ръцете на нарушителя. Следва да се отбележи, че първоначално нарушителя е представил на контролния орган исканите документи, като едва при започване на съставянето на акта решил, че липсва легитимация на лицето и решил да попречи на проверката. Изложената от жалбоподателя фактическа обстановка обаче не съответства със събраните по делото гласни и писмени доказателства. В жалбата се сочи, че непосочването на конкретния текст от Наредба № Із – 1959 на МВР, въз основа на който са отнети контролни точки води до нарушаване на правото на защита на К., тъй като не бил разбрал за какво нарушение му се отнемат. Съдът намира същото за несъстоятелно, тъй като в НП изрично е посочено във връзка с кое административно наказание са му отнети контролните точки и в тази си част НП е достатъчно ясно и не води до противоречия и неясноти. Поради гореизложеното съдът намира, че административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна. Не са налице извършени нарушения на материалния или процесуалния закон.

По разбиране на настоящият съдебен състав, фактическите обстоятелства, свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид този вид характер на нарушението. В конкретния случай съдът намира, че действията на нарушителя са съпроводени с арогантност и липса на респект към контролните органи, което характеризира деянието, като такова със завишена степен на обществена опасност. Поради това съдът намира, че кумулативно наложените именно в този размер административни наказания са напълно съответстващи на тежестта на нарушението.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима жалбата, в частта й за наложеното на основание чл. 183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и на основание Наредба № І-139 на МВР се отнемат общо 8 контролни точки, като ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство в тази му част.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 6336/27.07.2009год. на Зам. Директора на ОДМВР - гр.Шумен, с което на В.Б.К. с ЕГН **********,***, на основание чл. 175, ал.1, т.3, предл.второ от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв./двеста лева/ и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 5 /пет/ месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалният кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: