Р Е Ш Е Н И Е

№1648 13.10.2009г. гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На тринадесети октомври две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Н.К.

Секретар: С.А.

Прокурор: Я.Ж.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ЧНД № 1423 по описа на ШРС за 2009г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.155 и сл. от ЗЗ въз основа на постъпило искане от Районна прокуратура – гр.Шумен за настаняване на лицето Г.Г.Я. на лечение в Детска психиатрична клиника – гр.В.. В същото се посочва, че лицето страда от психично заболяване – дисоциатилно разтройство, психогенни припадъци, епилепсия – редки големи припадъци. Сочи се, че се касае за заболяване, при което лицето би могло да извърши престъпление, което крие опасност за близките, за околните, за обществото и за здравето на освидетелствания.

В съдебно заседание лицето се явява лично и с назначения му на основание разпоредбата на чл.158, ал.4 от ЗЗ служебен защитник. Счита, че не страда от никакво психично заболяване, че се чувства добре и не желае да се лекува на задължителен принцип в психиатрична клиника, като декларира съгласие за лечение на доброволен принцип. Назначеният служебен защитник изразява становище, че предложението на Районна прокуратура – гр.Шумен е неоснователно и не следва да бъде уважено.

Представителят на ШРП в съдебно заседание не поддържа така направеното искане и моли същото да бъде оставено без уважение.

Психиатърът - д-р Коларова, участваща в съдебното заседание по делото на основание разпоредбата на чл.158, ал.4 от ЗЗ е на мнение, че освидетелстваното лице страда от психично заболяване, което би могло да се налага необходимостта от задължително лечение. Предлага да бъде назначена съдебно-психиатрична експертиза, която да се проведе в стационарна форма.

Съдът, в съдебно заседание, след като изслуша мнението на психиатъра, на служебния защитник на лицето за настаняване, на представителя на ШРП и като съобрази материалите по делото и събраните гласни и писмени доказателства, установи че в настоящия случай по отношение на лицето Г.Г.Я. са налице обстоятелствата, визирани в разпоредбата чл.155 от ЗЗ, а именно, че лицето вероятно страда от психично заболяване, поради което би могло да извърши деяние, представляващо опасност за близките му, за околните, за обществото или застрашаващо сериозно здравето му, поради което на основание чл.165 от ЗЗ във вр.чл.159, ал.1 от ЗЗ назначи комплексна съдебно-психолого-психиатрична експертиза, като определи амбулаторна форма на провеждането й.

ШРС, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира постъпилото от страна на ШРП искане за неоснователно, поради следните съображения:

По делото е установено, че освидетелстваното лице не се води на диспансерен отчет към психиатричните служби, но е било консултирано и лекувано от психиатър по повод диссоциативни кризи, “припадъци” и суицидални опити. Лечението е било несистемно с поддържаща терапия. От няколко години настъпила промяна в състоянието й – станала потисната, тревожна, получавала “припадъци”. Поради тази причина е била консултирана с детски психиатър в гр.В. и е била назначена терапия. На 8-9 годишна възраст направила първия си суициден опит, а след това направила още пет такива с медикаменти, татул и последно с белина. Реализирала суицидните си опити с оглед да постави близките си “на колене”. Често ставала раздразнителна, манипулативна спрямо близките си - на принципа на вторична психологична изгода и се опитвала да налага собствено мнение.

От заключението на представената по делото комплексна съдебно-психолого-психиатрична експертиза, поддържана от вещите лица в съдебно заседание и приета от съда е видно, че Я. страда от психично заболяване в широкия смисъл на думата – емоционално нестабилна личност, граничен /бордарлайн тип/ дисоциативни кризи, което се характеризира с нарушения в структурата на характера, като се засягат част от психичните сфери и най - вече волевата и емоционалната. Поради тази причина освидетелстваното лице е консултирано и лекувано от психиатър. Според заключението на експертите състоянието на лицето към настоящия момент не крие опасност от извършване на деяние, представляващо опасност за обществото, близките или околните, като не е застрашено и собственото й здраве. Същевременно експертите считат, че лицето не се нуждае от задължително настаняване за лечение по Закона за здравето, а лечението й може да се провежда доброволно в амбулаторни условия под контрол на психиатричните служби.

Предвид гореизложеното съдът счита, че в конкретния случай не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.155 от ЗЗ, обуславящи необходимостта от задължително настаняване на лицето Г.Г.Я. на лечение.

Поради изложеното и на основание чл.162, ал.1 и сл. от ЗЗ, съдът

РЕШИ:

ОТКАЗВА ДА НАСТАНИ лицето Г.Г.Я., ЕГН ********** *** на задължително лечение.

Решението може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от днес пред Шуменския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :