Р Е Ш Е Н И Е 1664

                         

 

                                                гр. Шумен, 10.11.2009.г.

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

               Шуменския районен съд, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:

                                                                                                  Председател: Д.Г.

                                                                           

при участието на секретаря В.И., като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД № 1428/2009г. по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

               Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.              

              В жалбата си до съда, Н.Б.И. – кмет на О.Х., БУЛСТАТ 000931422, съдебен адрес с. Хитрино, обл. Шумен, ул. В*, твърди, че с Наказателно постановление №107/17.08.2009.г. издадено от Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите гр. Шумен на О.Х. било наложено административно наказание “имуществена санкция”. Жалбоподателят изцяло оспорва констатациите в акта. Сочи, че актът за установяване на административно нарушение, предшестващ наказателното постановление не съдържа изискуемия в чл.42,т.1 от ЗАНН, реквизит – дата и място на извършване на нарушението, като в последствие и в НП не става ясно кога и къде е извършено твърдяното нарушение. В жалбата се твърди още, че в описателната част на наказателното постановление били изнесени факти ирелевантни към разпоредбата на чл.15,ал.1 във връзка с ал.2 от ЗУО. Съдейки по описанието на фактическата обстановка тя отговаряла на различен текст от същия закон, но в частта “с това е нарушен” бил посочен нормативен текст, неприложим към описаната фактология. Жалбоподателят сочи, че при съставяне на НП не са проверени, обсъдени и преценени възраженията, намерили място в АУАН №МИ-03/10.08.2009г. с оглед задължението на административно наказващия орган по чл.52,ал.4 от ЗАНН, което ако беше изпълнено, то би установил, че в случая е налице крайна необходимост, визирана в чл.8 от ЗАНН, т. е. липсва нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

               Съдът намира, че жалбата е била подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта лице, същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, вр.с чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

               В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява,  изпраща упълномощен представител, който изцяло поддържа жалбата. Въззиваемата страна редовно призована, изпраща представител, който моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

               ШРС, след преценка на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за основателна, поради следните съображения:

               По делото е безспорно установено, че на 30.07.2009г. /30.07.2008г. записано в НП/ свидетелите М.Ш.И. и К.Д.Р. – експерти при РИОСВ гр. Шумен, извършили проверка по изпълнение заповедта на директора на РИОСВ гр. Шумен за прекратяване експлоатацията на сметищата на О.Х. – в с. Тимарево и с. Сливак. Двамата свидетели констатирали, че експлоатацията на депата не била преустановена, т. е. депата се експлоатирали по начин, който застрашава околната среда от увреждания и замърсявания, защото същите не отговаряли на изискванията на Наредба №8 от 24.08.2004.г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци. Свидетелите извършили проверката след 16.07.2009г., която е била последната дата за закриване на депата за отпадъци съгласно параграф 5 от същата Наредба №8 издадена от Министъра на околната среда и водите. За извършената проверка, свидетелите съставили Констативен протокол №МИ – 54 от 30.07.2009г., в който поискали, като предписание в срок до 10.08.2009г. РИОСВ да бъде уведомена писмено за началната дата на транспортиране на битови отпадъци към Регионално депо – Шумен. С писмо изх. №3986/03.08.2009г. на осн. чл.40,ал.1 от ЗАНН, РИОСВ – Шумен уведомили О.Х., че следвало нейн представител да се яви за съставяне на акт за установено административно нарушение. На 10.08.2009г. в сградата на РИОСВ гр. Шумен се увил упълномощен представител на О.Х. – мл. юристконсулт Денис Сабахатин Моллов. На 10.08.2009г. свидетелят  М.Ш.И., в присъствието на свидетеля К.Д.Р. и Стефан Захариев Стефанов съставил акт за установяване на административно нарушение №МИ - 03 на О.Х., с. Хитрино, ул. В*, БУЛСТАТ 000931422 за това, че до датата на проверката 30.07.2009г. в землището на с. Сливак – имот №127 и №89 и в землището на с. Тимарево - №932, 935, 942, 943 – собственост на О.Х., същата като оператор на депата за отпадъци, намиращи се в посочените имоти, продължава да експлоатира същите по начин, който застрашава околната среда от замърсяване и увреждане, поради това, че не отговаря на условията и изискванията на Наредба №8/2004 /обн. ДВ, бр.83/2004г./. Съгласно параграф 5,ал.4,т.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба №8/2004г. крайният срок за преустановяване на експлоатацията, закриване или привеждане на съществуващите депа в съответствие е бил 16.07.2009г., с което бил нарушен чл.15,ал.1 във връзка с ал.2 от Закона за управление на отпадъците. АУАН №МИ - 03 бил предявен и връчен на упълномощения представител на О.Х., който го подписал с обяснението /възражението – “обективната невъзможност за депониране на сметището в Дивдядово и необходимостта от депониране на битовите отпадъци обуславя описаните деяния”. В срока по чл.44 от ЗАНН не постъпило писмено възражение. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение №МИ - 03/10.08.2009.г., Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – гр. Шумен издал атакуваното Наказателно постановление №107 от 17.08.2009.г., с което наложил административно наказание “имуществена санкция” на О.Х., с. Хитрино, ул. В*, БУЛСТАТ 000931422, представлявано от кмета Н.Б.И. на основание чл.104а,ал.1 от ЗУО за нарушение на чл.15,ал.1 във връзка с ал.2 от ЗУО. 

               Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приетите писмени доказателства, както и от гласните – разпитаните актосъставител и свидетел.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира от процесуална страна, атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно – издадено е от компетентен орган, но в хода на административно наказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

 Съдът намира, че в настоящият случай, посочената като нарушена разпоредба, а именно чл.15,ал.1 във връзка с ал.2 от ЗОУ твърде бланкетна и препраща към правила и норми, регламентирани конкретно в други нормативни актове, в настоящия случай – Наредба №8 от 24.08.2004г., като липсва посочване изпълнението на конкретни задължения, чието неизпълнение е основание за ангажиране на административно наказателна отговорност. Формалното посочване на нормата на чл.15,ал.1 от ЗУО, без да се прецизира конкретно извършеното неизпълнение на задължение към държавата /чл.83 от ЗАНН/, води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице и винаги е основание за отмяна на НП, като издадено в нарушение на чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав намира, че визираната в процесното НП, санкционна норма не съответства на описаното в същото, нарушение. Съответната на така констатираното нарушение, санкционна норма е тази по чл.107,ал.1,т.9 от ЗУО, където е предвидено налагане на административно наказание на ЕТ или юридическо лице, което не представя за утвърждаване от компетентния орган плана за привеждане на депото в съответствие с изискванията на съответната наредба по чл.15,ал.2 и/или не изпълнява в срок мерките по прилагането му. В атакуваното НП обаче е посочено, че О.Х. се санкционира на основание чл.104а,ал.1 от ЗУО и съобразно същата норма е определено и наказанието. Това несъответствие съставлява особено съществено нарушение на административно производствените правила и като такова е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП. Административно наказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му, както в основния закон – ЗАНН, така и в специализираните закони, определящи различните видове административни нарушения и съответните наказания за тях. Липсата на корелация между твърдяното установено административно нарушение и състава на отговорността, всякога засяга правото на защита.  

               С оглед на описаните по – горе, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от административно – наказващия орган, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

               Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Шуменският районен съд,

 

 

 

                                                             Р Е Ш И :

 

 

 

                Отменява изцяло, като незаконосъобразно   Наказателно постановление №107 от 17.08.2009г. на Директор РИОСВ гр. Шумен, с което на О.Х., с. Хитрино, ул. В*, БУЛСТАТ 000931422, представлявано от кмета Н.Б.И. е наложено административно наказание “имуществена санкция” на основание чл.104а,ал.1 от ЗУО за нарушение на чл.15,ал.1 във връзка с ал.2 от ЗУО.      

 

               Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на Глава ХІІот АПК.

 

 

 

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: